Определение № 260139 от 17.03.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№___________ гр. Варна, _____03.2021г.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА като разгледа докладваното от съдия Д.Писарова т.д.№40 по описа за 2021г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ГПК, образувано по частна жалба на О. Т. ЕООД,

ЕИК **********, чрез синдика на дружеството В.Г. против определение №269840/12.11.2020г., постановено по ТД №1347/2019г. на ВОС, ТО, с което е спряно на основание чл.229, т.4 ГПК производството по делото, образувано по три отделни кумулативни претенции на О. Т. ЕООД /в н./ срещу ВИДИН ОЙЛ ЕООД /вн./ по чл.87, ал.3 ЗЗД; по чл.108 ЗС срещу ВИДИН ОЙЛ ЕООД /в н./и срещу Л. Т. ЕООД както и по чл.59 ЗЗД срещу Л. Т. ЕООД, до приключване на висящ преюдициален спор по т.дело №42/2018г. на ОС-Видин и по т.дело №940/2019г. на ВОС.

В жалбата се излага, че постановеното определение е неправилно поради погрешно определяне предмета на обуславящите дела, така и вида и основанието на неизпълнението по чл.87, ал.3 ЗЗД. Твърди се, че производството по т.дело №1347/2019г. на ВОС не е обусловено от висящите производства пред ОС-Видин и ОС-Варна.

Излага се, че първ. съд е приел, че потестативното право по чл.87, ал.3 ЗЗД, предмет на първия от цитираните кумулативно съединени искове, се основава на неизправност на купувач, задължен да заплати цената по договора за продажба. Погрешно съдът приел, че това задължение на купувача било вече предмет на висящ спор пред ОС -Видин, предявен от същия ищец, но в качеството му на кредитор на несъстоятелния длъжник Видин ойл ЕООД. Твърди се, че цитираното производство е между същите страни /по главния иск/, но за установяване вземане за цена в размер на 1 461 139.10 лева, уговорена като продажна по НА №171/2017г., по чл.694, т.1 ТЗ. Съдът приел, че поради ефекта на постановимия по т.дело 40/2018г. на ОС-Видин съдебен акт по чл.694, ал.8 ТЗ и идентичността на фактите по спора, решението по това дело ще има преюдициално значение по висящия пред ВОС спор с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Жалбоподателят оспорва тези правни изводи на съда. Оспорва конкретно обстоятелството, че и в двата спора се касае за вземане за неплатена продажна цена – в първия, като предпоставка за разваляне на договора, а във втория /пред съда във Видин/ като вземане за дължима цена, която ще бъде установена или отречена с решението по чл.694 ТЗ. Твърди се, че вземането по т.дело №1347/2019г. на ВОС не е за продажна цена, тъй като се касае за неизпълнение на договор в полза на трето лице съгласно чл.22 ЗЗД. По този договор ищецът О. Т. е уговарящ, ВИДИН ОЙЛ – обещател, а получател на продажната цена е ОББ АД – бенефициер. Процесните имоти по цит. НА 171/2017г. са прехвърлени от О. Т. на Видин ойл като в този нот.акт е уговорено заплащане от страна на Видин ойл продажната цена в размер на 1 468 400 лева по сметка на продавача О. Т. в ОББ АД, с цел погасяване кредитни задължения на ищеца /последния/ към ОББ АД. Поради това, жалбоподателят поддържа, че не е налице класическа продажба и в този смисъл не е налице вземане на ищеца О. Т. за цената по продажбата. Налице е само претенция към купувача за определено действие с ефект в патримониума на трето лице ОББ. Прави се довод, че дори отхвърлянето на иска по т.дело 42/2018г. на ОС-Видин не би довело до отпадане задължението на Видин ойл спрямо уговарящия О. Т.

ЕООД.

В жалбата отделно се излагат доводи и против възприетата от съда обусловеност от т.дело 940/2019г. на ВОС. Сочи, че в производството по т.дело 1347/2019г. на ВОС не е направено възражение за извършена цесия и същата не е предмет на настоящото производство. Поради това съдът не следва служебно да въвежда обстоятелства като част от предмета на делото, които не са били своевременно посочени от страните. По настоящия спор дължимата престация на Видин ойл е да заплати на ОББ сумата от 1 468 400 лева с погасителен ефект за задълженията към О. Т.

ЕООД. Поради това се прави довод, че О. трейдинг няма как да прехвърли като цедент вземане за цена, защото такава престация не е уговорена по договора.

Като цесионер Л. транспорт няма как да притежава вземане, което цедентът му няма. Дори да се отхвърли искът за нищожност на цесията по т.дело 940/2019г. на ВОС, то задължението по чл.22 ЗЗД не се променя защото не може да бъде прехвърлено с цесия. В заключение, жалбоподателят поддържа, че е налице отказ от правосъдие, тъй като на съда следва да е служебно известно, че производството по т.дело 42/2018г. на ВдОС също е спряно, а предявените в настоящото производство искове са изцяло в интерес на кредиторите на Видин ойл ЕООД /в н./. Претендира се отмяна на определението, а евентуално – в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС.

В срока за отговор е постъпило становище от Л. Т. ЕООД, чрез адв.Л.П., за неоснователност на жалбата. Поддържа се основен довод, че не е налице накърняване масата на несъстоятелността на ищеца. Дали от масата на несъстоятелност на настоящия ищец или от масата на Видин ойл ЕООД /в н./, възможният удовлетворен кредитор по реда на чл.722, т.1 ТЗ, е единствено ОББ АД, поради което за останалите кредитори, вкл. и за ищеца като кредитор на Видин ойл ЕООД /в н./, имотът предмет на договора за продажба, има нулева стойност, т.е. този кредитор не би конкурирал с ОББ АД.

Не е постъпил отговор от насрещната страна ВИДИН ОЙЛ ЕООД /в н/

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок /на 20.11.2020г. по пощата/, при интерес от обжалването и при спазване на останалите изисквания по чл.275 ГПК.

По същество на жалбата:

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени кумулативно съединени искове на „О. Т.“ЕООД, ЕИК ********** гр. Варна - обявен в несъстоятелност по т.д. 1698/17г на ВОС, представляван от синдик В.И.Г., както следва: срещу купувача „ВИДИН ОЙЛ“ЕООД, ЕИК

*********, гр. Видин – обявен в несъстоятелност с решение No 88 от 19.07.2019г. по т.д. №1/2018г. на Окръжен съд - Видин, представлявано от синдик Д.П.Ш., за разваляне на договор за продажба, сключен с нотариален акт № 171 т.5 , рег. № 13734, дело № 689/2017г, вписан с вх.рег.№ 30972 като акт №2 т.LХХVI дело 16232/17 по опис на СВ при АВ–Варна, с който ищецът е прехвърлил на ответника правото на собственост върху недвижими имоти (ПИ с идентификатор *** и построената е поземления имот СГРАДА - ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС С ШОУРУМ, с идентификатор ***, включваща 5 самостоятелни обекти, находящи се в гр. Варна, ***), на осн. чл. 87 ал.3 ЗЗД, основан на твърдения за неизпълнение от купувача на задължение за заплащане цената в размер на 1 461 139.10 лв.; искове срещу „ВИДИН ОЙЛ“ЕООД, ЕИК *********, гр.Видин /в н./ и срещу държателя „Л. Т.“ЕООД, ЕИК *********, гр.София, ***, представлявано от управител Иван Илиев Пантов, за предаване на владението на осн. чл.108 ЗС върху същия имот, основан на твърдения: за притежание на собственост, придобита с правна сделка, сключена с нотариален акт

№5, т.1, рег. № 86, дело № 5/2004г,на Нотариус № 335 НК,и реализирано право на строеж и неоснователно владение на имота от първия ответник като приобретател с отпаднало основание след разваляне на сделката по нотариален акт № 171 т.5 рег. № 13734 дело № 689/2017г, вписан с вх.рег.№ 30972 като акт №2 т.LХХVI дело 16232/17 по опис на СВ при АВ–Варна, упражнявано чрез втория ответник - негов наемател по договор от 21.12.17г, установил фактическа власт на 17.09.2018г при насилствено отстраняване на пазач от имота и иск срещу наемодателя „Л. Т.“ЕООД, ЕИК *********, гр.София, ***, представлявано от управител Иван Илиев Пантов, за присъждане на осн.чл.59 ЗЗД, обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 85 000лева, поради лишаване на ищеца като собственик (след уважаване на иска му за разваляне на договор за продажба на недвижим имот) от ползването на имот, измерими с пазарния наем на подобни обекти, за периода от 15.12.2018г до 15.08.2019г. за сметка на обогатяването на ответника, получил доходи чрез преотдаване на имота под наем на трето лице, ведно със законна лихва от предявяване на иска.

След преценка допустимостта на предявените искове и завършване размяната на книжа между страните, съдът в изпълнение на задължението си да следи за допустимост на производството е констатирал служебно наличие на пречка за упражняване правото на иск по съединените претенции. Приел е, че потестативното право, предмет на първия от предявените искове, се основава на неизправност на купувача, задължен да заплати цена по договора за продажба.

Това задължение на купувача обаче вече е предмет на спор, предявен за решаване от същия ищец, в качеството му на кредитор на несъстоятелния ответник Видин ойл. Видно от служебно изискано сведение с вх.№268292/21.10.2020г. по иск на „О. Т.“ЕООД, ЕИК ********** /в н./, представляван от синдика В.И.Г. срещу несъстоятелен длъжник „ВИДИН ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, с участие на синдика Ш. се води дело за установяване вземане за цена по договора за продажба в размер на 1 461 139.10лв, уговорена по нотариален акт № 171, т.5, рег. № 13734, дело № 689/2017г. по реда на чл. 694 ал.1 ТЗ. Според съда е налице пълно съвпадение на фактите, посочени като основание на спорното задължение, предмет на висящия спор по т.д.№42/2018г. на ОС – Видин и неизпълнената престация, легитимираща кредитора да търси разваляне на същия договор. Решението по чл.694 ал.1 ТЗ ще обвързва както ищеца-продавач, така и длъжника – купувач, наред с другите негови кредитори съгласно чл.694, ал.8 ТЗ и ако с него се отрече задължението на купувача, не би могло да се поддържа, че неизпълнението му поражда потестативно право на продавача да развали двустранния договор. Затова и решението на този, предявен преди образуване на настоящото дело спор, следва да бъде зачетено, за да бъде правилно установено спорното потестативно право по първия иск.

Същевременно, ответникът по втория и третия от исковете надлежно е оспорил собствеността на ищеца като се е позовал на правоизключващо възражение за придобиването й от праводателя си (предоставил правото на ползване под наем върху недвижимия имот) чрез сделка, чието разваляне е осуетено окончателно. Това възражение се основава на договорено с цесионер - частен правоприемник на продавача, пълно погасяване на дълга на купувача, чрез прихващане на насрещни задължения. Съдът е изложил, че му е служебно известно, че валидността на цесията и последвалото я прихващане са предмет на спор, воден между същите страни по т.д.№940/19г на ОС –Варна.

Видно от оповестен в открито заседание на

09.07.20г. устен доклад на съда, ищецът търси установяване нищожност на договора за цесия, договорена между него и ответника „Л. Т.”ЕООД поради липса на съгласие, в условие на евентуалност - поради липса на предмет, а в условие на евентуалност - липса на основание, като тази установителна претенция е съединена евентуално /от отхвърляне на първия иск/ с иск за установяване на нищожност поради пълна привидност на извършеното прихващане между „О. Т.”ЕООД и същия ответник на продажната цена по прехвърлителната сделка и насрещното му задължение към цесионера „Л.

Т.” ЕООД, произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.08.2017г. за сумата 146 840.00 лева. Въз основа на това съдът е формирал извод, че решението по този спор ще изключи разглеждането на тези възражения като защита срещу претенцията за собственост и обусловения от нея осъдителен иск срещу втория ответник, поради което висящността на това дело също представлява процесуална пречка, която ще следва да се отчита след отпадане на първата пречка за възобновяване на производството по първия иск. С обжалваното определение ВОС е спрял производството по т.дело 1347/2019г. до приключване на обуславящите дела – т.дело №42/2018г. на ОС-Видин и т.дело 940/2019г. на ВОС.

Въззивният състав прецени характера на посочените обуславящи дела. От служебно извършена справка се установява, че с искова молба, по която е образувано т.дело 940/2019г. на ВОС, от ищеца „О. Т.” ЕООД /в н./,