Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 24.01.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 522/2022
Вид
Решение № 40
Подписан
24.01.2023
Състав
Зорница Хайдукова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

  • чл.236, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.292 · Търговски закон
  • чл.327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Хайдукова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000522 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на чл.247 ГПК и се развива по молба на „Краси“ЕООД, ЕИК 104696759, чрез адв.Н. К.. от ВТАК, с която е поискано допускане поравка на очевидна фактическа грешка в Решение № 698/09.11.2022 г., постановено по настоящето дело, касаещо поченването на първоинстанционния съд и точното наименование на дружеството молител.

Насрещната страна не е взела становище по молбата.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, съобрази данните по дело и найвече фактът, че в диспозитива на Решение № 698/09.11.2022 г. е постановил, че отменя изцяло Решение № 2600163/02.03.2022 г., постановено по т.д. № 561/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО с което е отхвърлен предявения от „Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК 202956974 против „Краси груп“ЕООД, ЕИК 104696759 осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.327 ТЗ и чл.292 ТЗ за заплащане на сумата от 343 968 лв., представляваща продажна цена с вкл. ДДС на стоки – доставени на ответника в изпълнение на договор за покупко-продажба, за доставките на които са съставени 3 бр. проформа фактури 0000010005/05.05.2015 г., № 0000010007/07.05.2015 г. и 0000010011/13.05.2015 г. , както и в частта, с която Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК 202956974 е осъдено да заплати на „Краси груп“ЕООД, ЕИК 104696759 сумата от 16 365 лв. като сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител и вместо него е постановил 1 осъждане на „Краси груп“ЕООД, ЕИК 104696759 да заплати на „Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК 202956974 сумата от 343 968 лв. /триста четиридесет и три хиляди девет стотин шестдесет и осем/ лева, представляваща продажна цена с вкл. ДДС на стоки – доставени на ответника в изпълнение на договор за покупко-продажба, за доставките на които са съставени 3 бр. проформа фактури - 0000010005/05.05.2015 г., № 0000010007/07.05.2015 г. и 0000010011/13.05.2015 г. , както и сумата от общо 21 118,08 лева разноски по делото пред двете инстанции за заплатена държавна такса по производството и депозит за възнаграждение на вещо лице.

В мотивите на същото съдебно решение подробно са изложени доводи по съществото на спора, от които става ясно, че въззивният контрол е извършен по отношение Решение № 260163/02.03.2022 г., постановено по т.д. № 561/2020 г. по описа на Софийски градски /а не окръжен/ съд, вкл. че страни по делото са „Краси“ООД, ЕИК 104696759 /ЕИК на търговеца е посочен точно в диспозитива/ и „Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК 202956974.

Установено е в доктрината и практиката, че диспозитивът на съдебното решение представлява източника на силата на пресъдено нещо. Последното се налага и според изричната разпоредба на чл.236, ал.1, т.5 ГПК, във вр. с ал.2 от чл., тълкуването на която навежда на извода, че мотивите към решението не са част от него. Те не са и част от спорния предмет и затова не са могат да бъдат предмет на обжалване отделно от решението /така Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по ТР № 1/2000 г., ОСГК, Бюлетин на ВКС, бр.4/2000, стр.17/.

От своя страна явната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Тя е налице когато съдът, след като е обсъдил всички доказателства по делото и е направил въз основа на тях своите изводи относно правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи /в този смисъл и Решение № 2192/28.12.1984 г., по гр.д. № 1124/84 г., ІІ г.о., Съдебна практика на ВС на НРБ – гр.колегия, С., Наука и изкуство, 1985 г./.

С оглед изложеното в настоящия случай се извод, че е налице горната хипотеза по отношение на изписване в диспозитива на постановеното въззивно решение касателно съдебния акт, подлежащ на въззивен контрол и въззиваемата страна.

Ето защо решаващият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки на чл.247 ГПК и молбата за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящето дело съдебно решение следва да се уважи.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Софийският апелативен съд, 5-и състав

РЕШИ:

2

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на Решение № 698/08.11.2022 г. в следния смисъл:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260163/02.03.2022 г., постановено по т.д. № 561/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО с което е отхвърлен предявения от „Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК 202956974 против „Краси“ЕООД, ЕИК 104696759 осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.327 ТЗ и чл.292 ТЗ за заплащане на сумата от 343 968 лв., представляваща продажна цена с вкл. ДДС на стоки – доставени на ответника в изпълнение на договор за покупко-продажба, за доставките на които са съставени 3 бр. проформа фактури 0000010005/05.05.2015 г., № 0000010007/07.05.2015 г. и 0000010011/13.05.2015 г. , както и в частта, с която „Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК 202956974 е осъдено да заплати на „Краси“ЕООД, ЕИК 104696759 сумата от 16 365 лв. като сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител и вместо него Постановява:

ОСЪЖДА на „Краси“ЕООД, ЕИК 104696759 да заплати на „Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК 202956974 сумата от 343 968 лв. /триста четиридесет и три хиляди девет стотин шестдесет и осем/ лева, представляваща продажна цена с вкл. ДДС на стоки – доставени на ответника в изпълнение на договор за покупко-продажба, за доставките на които са съставени 3 бр. проформа фактури - 0000010005/05.05.2015 г., № 0000010007/07.05.2015 г. и 0000010011/13.05.2015 г. , както и сумата от общо 21 118,08 лева разноски по делото пред двете инстанции за заплатена държавна такса по производството и депозит за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3