Решение № 6379 от 24.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6379 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100513945 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 14.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 40532/ 2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 50 състав, по предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД- гр. София /ЕИК 203670940/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че за „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД /ЕИК 203670940/ съществува правото на парично вземане по отношение на Р. В. Ш. /ЕГН **********/ за сумата 982.16 лева- главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 524296/ 07.12.2017 г., ведно със законната лихва от 03.12.2019 г. до изплащане на вземането; за сумата 62.92 лв.- договорна лихва за периода 07.03.2018 г.- 06.06.2018 г.; и за сумата 132.05 лв.- обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от 06.08.2018 г. до 02.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 69881/ 2019 г. на СРС, като исковете са отхвърлени: относно главницата- над уважения размер от 982.16 лв. до пълния предявен размер от 1 192.45 лв., относно договорната лихва- над уважения размер от 62.92 лв. до пълния предявен размер от 135.85 лв., и относно обезщетението за забава- над уважения размер от 132.05 лв. до пълния предявен размер от 179.59 лв. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответницата Р. В. Ш. е осъдена да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата 396.51 лева- съдебни разноски по компенсация по ч.гр.д.№ 69881/ 2019 г. и гр.д.№ 40532/ 2020 г. на СРС.

Постъпила е въззивна жалба от Р. В. Ш. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

1

Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено относно признатите за дължими суми от 167.16 лв.- главница /горница над сумата 815 лв. до признатите за дължими 982.16 лева/, ведно със законната лихва от 03.12.2019 г. до изплащане на вземането; 62.92 лв.договорна лихва за периода 07.03.2018 г.- 06.06.2018 г.; и 22.47 лв.- обезщетение за забава /горница над сумата 109.58 лв. до признатите за дължими 132.05 лв./.

По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства, че на 7.12.2017 г. между третото за спора лице „Аксес Файнанс“ ООД и ответницата Р.

Ш. бил сключен Договор за кредит „бяла карта“, по силата на който кредитодателят "Аксес Файнанс“ ООД се задължил да предостави на ответницата- кредитополучател револвиращ кредит с максимален размер от 1 200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта „бяла карта“ /с издател „Айкарт“ АД/, срещу задължение на последната да върне кредитната сума, ведно с възнаградителна лихва, при годишен лихвен процент от 43.2 % и ГПР в размер на 45.9 %, с „текущо задължение“, платимо до 2- ро число на текущия месец.

Договорът е сключен за „неопределен срок“- чл.4, ал.1, като „валидността на картата е до края на месеца, който е отбелязан върху нея“- чл.2, ал.4 от договора. В клаузата на чл.12 от същия е предвидено при всяко просрочие кредито-получателят да предостави обезпечение чрез осигуряване на поръчител, който да отговаря на конкретно посочени условия- чл.15, като за неизпълнението на това договорно задължение е предвидена неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, начислявана за всяко отделно неизпълнение- чл.20 от договора. Според чл.21, ал.4 от договора, при забавено изпълнение на кредитополучателя същият дължи на заемодателя разходи за извънсъдебното събиране на вземания- 2.50 лв. на ден до изплащане на съответното непогасено текущо парично задължение, а според ал.5- в случай на обявена предсрочна изискуемост на кредита, поради необслужването му, кредитополучателят следва да заплати такса от 120 лв. за разходите на заемодателя за дейността на служител по администриране на кредита.

Във връзка с наведения във въззивната жалба на ответницата довод за нищожност на процесния кредитен договор- „поради изработения шрифт“, следва да се отбележи, че такъв довод от същата в първоинстанционното производство не е наведен, доколкото в писмения отговор на исковата молба по чл.131 ГПК този довод е отнесен към представен от ищеца договор за цесия, за който се твърди, че „не е 2 надлежно оформен документ“. Независимо от това, въззивният съд споделя изложените в обжалваното решение съображения на първоинстанционния съд, обосновали извода му, че процесният договор за кредит от 7.12.2017 г. не страда от посочения в чл.10, ал.1 ЗПК порок на формата, поради което и не се явява изцяло нищожен.

Според представеното по делото Приложение № 1, подписано от картодържател Р. Ш., кредитодателят е предал на ответницата кобрандирана платежна карта, чрез която да усвоява предоставения кредитен лимит.

Не е спорно по делото, а се и установява въз основа експертното заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено, че предоставеният от „Аксес Файнанс“ ООД потребителски кредит е усвоен изцяло от ответницата, като първоначалното усвояване на сумата 1 200 лв. е станало на 9.12.2017 г. и 11.12.2017 г.- чрез три тегления на суми от по 400 лв. всяка, а последната дата на усвояване е 16.03.2018 г. Кредитът е частично погасяван от страна на ответницата, като последното погашение, извършено от нея през времедействието на договора, датира от 23.04.2018 г.

Предвид горното, с оглед констатацията на вещото лице за последна дата на усвояване на кредита на 16.03.2018 г., се налага приемането на извод, че до 16.03.2018 г. /вкл./ „Аксес Файнанс“ ООД и Р. Ш. са били обвързани от процесното кредитно правоотношение, като не е спорно между страните, че същото е било предсрочно прекратено.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните, усвоената през периода 9.12.2017 г.- 16.03.2018 г. сума по кредита е 2 720 лв. общо /изтеглени сумиспоред експертното заключение/. Извършените от Ш. погашения са в размер на 1 905 лв. общо, като последното датира от 23.04.2018 г. С извършените от ответницата плащания са погасени следните задължения: 1 527.55 лв.- главница, 94.23 лв.договорна лихва, 238.22 лв.- неустойки, и 45 лв.- такси. Според вещото лице непогасената част от дълга по заемното правоотношение възлиза на общо 1 177.13 лв., от които: 982.16 лв.- главница; 62.92 лв.- договорна лихва за периода от 7.03.2018 г. до 6.06.2018 г.; и 132.05 лв.- мораторна лихва за периода от 6.08.2018 г. до 2.12.2019 г.

Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства /Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г., Анекс от 20.12.2018 г., Приложение № 1, Договор за цесия от 03.05.2019 г. с приложение № 1 към него, 3 бр. пълномощни, уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД/, че процесното вземане /вземания/ е двукратно цедирано, като първият цесионер е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, а вторият- „Агенция за събиране на вземания” ЕАД /преди ООД/- ищец по делото.

Съгласно разпоредбите на чл.430 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ, срокът по договора за банков кредит е този, с изтичането на който кредитополучателят е длъжен да се издължи съобразно конкретно уговорените условия- в частност на отделни месечни вноски на договорените дати на плащане. Ако междувременно не настъпи предсрочна изискуемост на кредита, то след настъпване падежа на всяка една от погасителните вноски вземането на кредитора за нея става изискуемо- чл.114, ал.1 ЗЗД. Правната уредба на договора за кредит дава възможност на страните да уговорят връщане на кредита на погасителни вноски до пълното погасяване на задължението, без обаче това да го превръща в такъв за периодични плащания /арг. от Тълкувателно решение № 3/ 2011 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС- ОСГТК/. Кредиторът може да предяви иск за всяка отделна вноска, като отделните вноски се ползват с относителна 3 самостоятелност и всяка от тях има отделен падеж.

В настоящия случай процесните вземания са възникнали по договор за револвиращ кредит с разрешен кредитен лимит, сключен при действието на Закона за потребителскя кредит /ЗПК, в сила от 12.05.2010 г./, по който кредитният лимит е усвоен и връщането му не се подчинява на погасителен план. Срокът за ползване на кредита- според цитираната по- горе договорна клауза е „неопределен“, като не е спорно по делото, че договорът е действал до 16.03.2018 г. вкл., при твърдения на ищеца за настъпила автоматична предсрочна изискуемост на целия дълг по кредита на 6.08.2018 г. /съобразно посоченото в обстоятелствената част на исковата молба/.

Специфична за този кредит е възможността за многократно усвояване на отпуснатия кредит, упражнявана чрез връщане на използваната сума и повторното й заемане през целия срок на договора, като картодържателят може да извършва транзакции /безналични плащания или теглене в брой/ съобразно размера на покритието по сметката, т.е. може да ползва повторно стойността на вече усвоената сума, щом преди това е възстановил същата по разплащателната сметка. По правило погасяването се извършва еднократно при прекратяване на договора с изтичане на срока или по друг начин.

Анализът на съдържащите се в индивидуалния кредитен договор и в приложимите Общи условия клаузи налага извод, че усвоената от кредито-получателя главница падежира по два начина: месечно- относно стойността на минималната погасителна вноска /т.нар. „текущо задължение“/, и при прекратяване на договора /с изтичане на срока или предсрочно/- относно разликата между сбора на падежиралите месечни погасителни вноски и цялата стойност на усвоения кредит, ако има такава.

В случая съществуващата между страните облигационна връзка е била прекратена чрез едностранно преустановяване ползването на кредитния лимит от страна на дружеството- кредитодател след 16.03.2018 г., поради което е налице основание за присъждане стойността на усвоения кредит, която до тази дата не е била погасена от страна на ответницата, а именно на част от претендираната главница- в размер на 815 лв., представляваща разлика между усвоената сума от 2 720 лв. и извършените преди завеждане на делото погашения- в размер на 1 905 лв. общо.

Недължими, по преценка на настоящия въззивен съд, са заплатената от ответницата Ш. сума за възнаградителна лихва и претендираната по настоящото дело от ищеца сума за договорна /възнаградителна/ лихва, тъй като се основават на нищожна договорна клауза, въз основа на която не е възникнало валидно задължение за плащането й от кредитополучателя по договора. С оглед осигуряване на предвидената в законодателството потребителска защита съдът е длъжен да упражни правомощието си за преценка относно противоречие на процесните вземания със закона или добрите нрави, както и да извърши преценка дали същите се основават на неравноправни клаузи. Когато се касае за договор за потребителски кредит, включен в обхвата на ЗПК, съдът е длъжен служебно да следи за спазване императивните разпоредби на чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК. Задължението на съда да следи служебно за неравно-правни клаузи в исковото производство произтича пряко от целта и на Директива 93/1 З/ЕИО и Директива 2008/48- да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите, като този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес- съгласно изричната разпоредба на чл.7, ал.3 ГПК /нова- ДВ, бр.100/ 2019 г., обн. 20.12.2019 г./.

Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7614844e-5851-41ac-bdc0-9f79e22a73c1