Решение № 271 от 04.11.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Монтана, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500287 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

Въззивното производство е образувано по жалба на Т. П. П. против решение от 26.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 96/2021 г. по описа на PC гр. Берковица, с съдът е признал ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „О." АД (правоприемник на „К. ЕАД, преди "Р. (България)" ЕАД), със седалище и адрес на управление: град С., район „Т.", бул.

„В." № ***, М., с ЕИК ***, , СРЕЩУ Т. П. П., че ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата от 13 695,30 лева, представляваща главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит от 27.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019 година до окончателното й изплащане; 411,77 лева - изискуема договорна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 02.10.2019 г.; 127,34 лева изискуема наказателна лихва за периода 15.03.2019 г. до 15.10.2019 г . Жалбоподателката чрез процесуалния си представител поддържа,че решението е неправилно, като излага подробни доводи в тази насока.Твърди,че процесният договор е нищожен,съдържа неравноправни клаузи,не е обявен надлежно за предсрочно изискуем.В жалбата се поддържа също така,че макар като кредитополучател да е посочена ответнитницата,сумата е предоставена на трето лице, а именно майката на нейната внучка Боряна Ковачева/бивша снаха/, която съответно е поела и задължение да погасява кредита.В представеното писмено становище се поддържа и алтернативно твърдение в насока,че неправилно съдът е присъдил законната лихва,считано от подаване на заявлението, а не от исковата молба. Предвид гореизложените твърдения моли съда да отмени атакуваното решение,като й бъдат присъдени и направените в производството разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „О." АД ,в който се твърди,че жалбата е неоснователна, като се излагат подробни съображения .

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за 1 установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението , първоинстанционният съд е приел ,че между страните са налице облигационни отношения,възникнали на основние Договор за кредит,като ответницата е преустановила плащането на дължимите суми и кредитът е обявен за предсрочно изискуем с подаване на исковата молба .

Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на РС поради следните съображения :

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че на 27.09.20218 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1809192417262160 , по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в общ размер на 14 378,00 лева с краен срок на погасяване 15.10.2024 г. Съгласно чл. 4.4. от договора ответникът се задължил да върне общо сумата от 17186.48 лева, изчислена към датата на сключване на договора, на месечни вноски съгласно приложен към договора погасителен план. На 27.09.2018г. сумата е преведена по банковата сметка на ответника . Към датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК са били просрочени 8 броя погасителни вноски.

Ответникът не твърди плащане и не ангажира доказателства за плащане.

В жалбата са направени няколко възражения във връзка с договора.

На първо място се твърди,че договорът е симулативен.В тази насока се излагат доводи,че парите от договора са предоставени на друго лице в изпълнение на предварителна уговорка ,поради което действителната сделка е сключване на банков договор между Р. и Боряна Рашкова.

Това твърдение е неоснователно . Безспорно са установени страните по договора, както и получаване на процесните суми от ответницата. Вътрешните отношения между последната и трети лица са без абсолютно никакво значение за процесния спор,поради което и правилно не е допуснато събиране на доказателства в тази насока.

В жалбата се твърди,че процесният договор е изготвен в нарушение на ЗПК, а именно чл.11,ал.1,т.1 ,чл.11,ал.1,т.10 и чл.19 ЗПК .

Видно от приложения договор, в същият е посочено както датата, така и мястото на сключване,поради което и първото твърдение е неоснователно .

Неоснователно е и твърдението за допуснато нарушение на чл.11,ал.1,т.10 .

Съгласно тази правна норма в договора следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Видно от процесния договор, в същия е посочен както ГПР- чл.4.4.1 – 6,28 % , така и общия размер на кредита, който следва да бъде върнат към момента на сключване на договора – 17186,48 лв.Посочено е също така и какви допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР.

Предвид горното съдът намира,че така направените възражения са неоснователни .

В жалбата е посочено и нарушение на чл.19,ал.4 от ЗПК.Съгласно тази норма годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната 2 лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.Както бе изложено по-горе, в договора е посочено ГПР в размер на 6,28 %,т.е. не е налице твърдяното нарушение .

В жалбата се твърди също така,че в случая кредитът не е обявен по надлежния ред за предсрочно изискуем .

В т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска“. Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.

Посочените тълкувателни решения не разглеждат хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство. Тази хипотеза е разгледана в постановеното след изменението на чл. 415, ал. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 86 от 2017г./ решение № 10/25.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., в което е прието, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. За да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417 ГПК, когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с 3 приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.

Районният съд правилно е приел,че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.Безспорно е,че съобщенията не са връчени в съответствие с разпоредбите на ЗПУ и Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети/чл.5/.

С оглед изложеното по-горе / в каквато насока е и категорична съдебната практика/ ,предсрочната изискуемост е обявена с исковата молба.Действително, съдебните книжа не са връчени лично на ответника , но същото е надлежно, тъй като е направено на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Към момента на предявяне на иска не са падежирали всички вноски, но към настоящия момент това е налице и съдът следва да вземе предвид този факт, още повече, че и от страна на ответника не са направени възражения,че е извършил допълнителни плащания.

В жалбата е направено възражение и относно датата на начисляване на лихвата за забава,като се твърди,че същата не се дължи от датата на подаване на заявлението, а от датата на подаване на исковата молба.

Както бе изложено по-горе, в случая е момента на подаване на Заявлението за незабавно изпълнение не е налице предсрочна изискуемост и кредита не е бил изискуем изцяло. Районният съд е присъдил лихвата, считано от подаване на Заявлението за издаване на заповед, а именно от 16.10.2019г.В случая обаче законната лихва се дължи към момента на забавата, а както бе изложено по-горе, към датата на подаване на заявлението не е налице такава за пълната сума с оглед липсата на предсрочна изискуемост . Действително, в случая би могло да се присъди законна лихва върху всяка забавена вноска,но такова искане не се съдържа както в исковата молба, така и в жалбата .Ето защо и с оглед направените възражения в тази насока от страна на жалбоподателя законната лихва следва да бъде начислена от 08.01.2020 г. Предвид горното съдът намира,че атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с която законната лихва е присъдена от 16.10.2019 г. до 08.01.2020 г.,като в тази част исковата претенция следва да бъде отхвърлена .

В останалата си част следва да бъде потвърдено . съдът намира решението за правилно, поради което и същото

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.