Определение № 1567 от 12.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1567 гр. Стара Загора, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500744 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена от ответника „Е.*“ ЕООД, чрез адв. Н. М., частна жалба срещу определение № 294/28.08.2025 г. по гр. д. № 392/2024 г. на Районен съд – Гълъбово, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 62/08.07.2025 г. в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят навежда оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В случая предявеният срещу ответника иск е отхвърлен поради плащане, извършено в хода на процеса, което обаче е било оспорено от ищеца с твърдения, че представената по делото разписка за получаване на сумата от 6000 лева е неавтентична. Предвид това оспорване съдът е открил производство по чл. 193 ГПК, като по искане на ищеца е била назначена съдебно-графологична експертиза, а впоследствие и повторна тройна съдебно-графологична експертиза. От тези експертизи било установено, че изследваният подпис в разписката е положен именно от ищеца Д. Т.. В тази връзка се твърди, че оспорвайки процесната разписка по реда на чл. 193 ГПК, ищецът е злоупотребил с процесуалните си права, поради което същият следва да бъде санкциониран чрез възлагане в негова тежест на разноските за изготвяне на посочените съдебно-графологични експертизи.

Макар и поведението на ответника да е станало причина за предявяване на иска, същият не следва да отговаря за извършването на разноски по делото след представяне на документа за плащане на задължението, причина за което е недобросъвестното поведение на ищеца. Ето защо, жалбоподателят счита, че в негова тежест следва да останат единствено разноските за държавна такса в размер на 163,94 лева, а разноските в размер на 5480 лева за възнаграждение на вещите лица, изготвили съдебни експертизи, следва да бъдат възложени на ищеца. Предвид изложеното, с жалбата е направено искане за отмяна на 1 обжалваното определение на Районен съд – Гълъбово, както и за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските в този смисъл.

В законоустановения срок ищцовата страна не е депозирала писмен отговор срещу частната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес, и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр. д. № 392/2024 г. на Районен съд – Гълъбово е образувано по искова молба от 24.07.2024, подадена от Д. С. Т., с която срещу ответника „Е.*“ ЕООД са предявени осъдителни искове за следните суми: 1/ 4505,80 лева – главница, представляваща общ размер на неизплатени трудови възнаграждения за периода от 03.08.2023 г. до 28.01.2024 г. и 396,51 лева – мораторна лихва; 2/ 111,40 лева – обезщетение за 5 дни неизползван платен годишен отпуск и 7,58 лева – мораторна лихва; 3/ 136,91 лева – обезщетение за командироване на ищеца в чужбина на дати 07.08.2023 г., 08.08.2023 г., 11.08.2023 г. и 30,10.2023 г. и 9,32 лева – мораторна лихва.

Впоследствие, с протоколно определение от 24.02.2025 г. районният съд е допуснал изменение в размера на обективно съединените искове, като същите следва да се считат за предявени за следните суми: 1/ 3496,44 лева – главница, представляваща общ размер на неизплатените трудови възнаграждения за посочения от ищеца период и мораторна лихва в общ размер на 307,48 лева; 2/148,28 лева – обезщетение за 5 дни неизползван платен годишен отпуск и мораторна лихва в размер на 10,04 лева; 3/ 136,91 лева – обезщетение за командироване на ищеца в чужбина и мораторна лихва в размер на 9,27 лева.

Ответникът „Е.*“ ЕООД е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете, излагайки съображения за тяхната неоснователност.

В проведеното по делото о.с.з. от 20.02.2025 г. процесуалният представител на ответника – адв. М., е направил искане за приемане като писмено доказателство на разписка, подписана от Д. С. Т., съгласно която процесните вземания са заплатени на ищеца. В тази връзка е поискано производството по гр. д. № 392/2024 г. на Районен съд - Гълъбово да бъде прекратено.

С протоколно определение от 20.02.2025 г. районният съд е постановил копие от разписката да бъде изпратено на ищеца за становище в едноседмичен срок от съобщението, като с молба от 04.03.2025 г. последният е оспорил съдържанието и авторството на документа и е направил искане за назначаване на графологична експертиза.

С протоколно определение от 13.03.2025 г. районният съд е открил производство по реда на чл. 193 ГПК, като е уважил искането за назначаване 2 на графологична експертиза във връзка с оспореното авторство на документа.

С протоколно определение от 30.04.2025 г. съдът е приел експертизата и е определил окончателно възнаграждение на вещото лице П.П. в размер на 1170 лева, което следва да бъде изплатено от бюджета на съда. В същото съдебно заседание съдът е назначил повторна тройна съдебно-графологична експертиза, съобразно направеното от ищеца искане.

С протоколно определение от 16.06.2025 г. районният съд е приел заключението на тройната съдебно-графологична експертиза и е определил окончателно възнаграждение на изготвилите я вещи лица в размер на общо 2780,35 лева, платими от бюджета на съда.

С постановеното по гр. д. № 392/2024 г. на Районен съд – Гълъбово решение № 62/08.07.2025 г. предявените от ищеца Д. С. Т. искове са отхвърлени поради погасяване на претендираните вземания чрез плащане, извършено в хода на съдебното производство от страна на ответника „Е.*“ ЕООД. За да достигне до горния извод, районният съд е съобразил представената в о.с.з. от 24.02.2025 г. разписка за получаване на сумата от 6000 лева от страна на ищеца, както и заключенията на вещите лица, изготвили назначените по делото съдебно-графологични експертизи, според които положеният върху разписката подпис принадлежи на ищеца. В решението съдът е приел, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което разноските за държавна такса и направените от бюджета на съда разноски следва да бъдат възложени в негова тежест.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение, с което молбата на ответника за изменение на решението по реда на чл. 248, ал.

1 ГПК е оставена без уважение, е правилно.

Отговорността за разноски има изцяло обективен характер и цели да санкционира страната за неоснователно предизвикания от нея правен спор. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът може да се освободи от задължението за заплащане на разноски по делото, само ако с поведението си не е дал повод за завеждането му и ако признае веднага иска, като в този случай разноските се възлагат върху ищеца.

От данните по гр. д. № 392/2024 г. на Районен съд – Гълъбово се установи, че ответникът е оспорил претендираните от ищеца вземания, като същият е заплатил задълженията си едва в хода на процеса. Т.е., в случая извънпроцесуалното поведение на ответника е станало причина за предявяване на исковете, което обстоятелство изключва приложението на чл.

78, ал. 2 ГПК /в този смисъл – определение № 380/05.06.2014 г. по ч. гр. д. № 3186/2014 г. на ВКС, I I I г.о./. Изложените в частната жалба оплаквания за проявена от ищеца недобросъвестност и злоупотреба с право при оспорване автентичността на представената в о.с.з. от 24.02.2025 г. разписка са неотносими към преценката за наличие на предпоставките, предвидени в цитираната разпоредба. Ето защо ответникът дължи извършените пред районния съд разноски, включително тези, представляващи заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица, изготвили съдебно3 графологични експертизи в производството по чл. 193 ГПК.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 294/28.08.2025 г. по гр. д. № 392/2024 г. на Районен съд – Гълъбово.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1567 гр. Стара Загора, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500744 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена от ответника „Е.*“ ЕООД, чрез адв. Н. М., частна жалба срещу определение № 294/28.08.2025 г. по гр. д. № 392/2024 г. на Районен съд – Гълъбово, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 62/08.07.2025 г. в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят навежда оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В случая предявеният срещу ответника иск е отхвърлен поради плащане, извършено в хода на процеса, което обаче е било оспорено от ищеца с твърдения, че представената по делото разписка за получаване на сумата от 6000 лева е неавтентична. Предвид това оспорване съдът е открил производство по чл. 193 ГПК, като по искане на ищеца е била назначена съдебно-графологична експертиза, а впоследствие и повторна тройна съдебно-графологична експертиза. От тези експертизи било установено, че изследваният подпис в разписката е положен именно от ищеца Д. Т.. В тази връзка се твърди, че оспорвайки процесната разписка по реда на чл. 193 ГПК, ищецът е злоупотребил с процесуалните си права, поради което същият следва да бъде санкциониран чрез възлагане в негова тежест на разноските за изготвяне на посочените съдебно-графологични експертизи.

Макар и поведението на ответника да е станало причина за предявяване на иска, същият не следва да отговаря за извършването на разноски по делото след представяне на документа за плащане на задължението, причина за което е недобросъвестното поведение на ищеца. Ето защо, жалбоподателят счита, че в негова тежест следва да останат единствено разноските за държавна такса в размер на 163,94 лева, а разноските в размер на 5480 лева за възнаграждение на вещите лица, изготвили съдебни експертизи, следва да бъдат възложени на ищеца. Предвид изложеното, с жалбата е направено искане за отмяна на 1 обжалваното определение на Районен съд – Гълъбово, както и за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските в този смисъл.

В законоустановения срок ищцовата страна не е депозирала писмен отговор срещу частната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес, и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр. д. № 392/2024 г. на Районен съд – Гълъбово е образувано по искова молба от 24.07.2024, подадена от Д. С. Т., с която срещу ответника „Е.*“ ЕООД са предявени осъдителни искове за следните суми: 1/ 4505,80 лева – главница, представляваща общ размер на неизплатени трудови възнаграждения за периода от 03.08.2023 г. до 28.01.2024 г. и 396,51 лева – мораторна лихва; 2/ 111,40 лева – обезщетение за 5 дни неизползван платен годишен отпуск и 7,58 лева – мораторна лихва; 3/ 136,91 лева – обезщетение за командироване на ищеца в чужбина на дати 07.08.2023 г., 08.08.2023 г., 11.08.2023 г. и 30,10.2023 г. и 9,32 лева – мораторна лихва.