Решение № 1823 от 18.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1823 гр. С., 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.а при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г.а Гражданско дело № 20241100111585 по описа за 2024 година

Обективно съединени искове на основание чл. 432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.

Предявени от Д. Х. С., ЕГН ********** от гр.С., ж.к. „Надежда“, ул.

„******** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД – гр.

С., ЕИК 121265113. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 60000лв, равностойни на 30677,51 евро, ведно със законната лихва, начиная от 01.07.2024 г. - датата на сезиране на ответника с извънсъдебна претенция за обезщетяване, до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени болки и страдания от причинените му травматични увреди и извършени две оперативни интервенця, следствие от претърпяно от него като пешеходец пътнотранспортно произшествие на 07.06.2024 г. около 16:10ч в гр.С. на ***, причинено виновно от водача Ю. К.

Д. на лек автомобил „Рено Каджар“ с per. № ********.Претендира съдебни разноски - адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, определено от съда.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД – гр. С. оспорва исковете и по основание и по размер и моли съда да г и отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък – юрк. възнаграждение .

1

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В подадената искова молба ищецът твърди, че на на 07.06.2024 г. около 16:10ч в гр.С. на ***, водачът Ю. К. Д., управлявайки лек автомобил „Рено Каджар“ с per. № ******** и движейки се по бул. „Ломско шосе“ в посока от надлез „Надежда“ към ул. „Бели Дунав“, в нарушение на правилата за движение не спрял, не пропуснал ищеца да премине, а го ударил. От удара му били причинени изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в пунктиформена фрактура на дисталния крус на десния крак, пунктиформена рана на латерално супрамалеоларно на десен крак, множество кървящи разкъсно-контузни рани на лявата ръка по гърба и на четвърти пръст и със силни болки бил приет по спешност във ВМА. На 11.06.2024г бил опериран по повод фрактурата на дясна подбедрица, била извършена кръвна репозиция с метална остеосинтеза.

На 25.06.2024г постъпил за втори път в клиниката по ортопедия и травматология при ВМА по повод незарстващата рана по дорзалната повърхност на лявата длан и на 26.06.2024г му била извършена оперативна интервенция. Бил изписан с препоръка лечението да продължи амбулаторно и с антитромботична профилактика. Ищецът твърди, че въпреки лечението бил изцяло обездвижен и към момента на предявяване на иска не било налице подобряване на състоянието му, поради което не можел сам да се обслужва, а се нуждаел от чужда помощ и не можел да излиза от дома си; изпитвал силни болки, налагащи прием на медикаменти; преживял случилото се изключително тежко психически и това нарушило и съня му.

За така настъпилите вреди на 01.07.2024 г. предявил претенция по чл.

380 от КЗ за изплащане на обезщетение пред ответника, с който била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил със застрахователна полица № BG07/23001615278 валидна до 13.06.2024 г. и на основание чл. 429 от КЗ го задължавала да обезщети вредите. Посочва, че към датата на предявяване на иска 09.10.2024г срокът за произнасяне на ответника не бил изтекъл и иска съдът да го осъди да му заплати исковата сума, ведно с обезщетение за забава, считано от предявяване на извънсъдебната претенция, като се позовава на постановено в този смисъл Решение № 128 от 04.02.2020г 2 по т.д. № 2466/2018г по описа на ВКС, ТК.

С подадения от ответника отговор по делото заявява, че счита иска за допустим, но за неоснователен и не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Оспорва твърдения от ищеца механизъм на произшествието и твърди, че водачът на лекия автомобил се е движил с разрешена за съответния участък скорост, която е била съобразена с пътните условия, но ищецът като пешеходец е навлязъл внезапно на пътното платно, без да се съобрази с приближаващото го превозно средство. Това негово поведение било непредвидимо за водача на лекия автомобил, който въпреки, че реагирал своевременно на нововъзникналата опасност ударът бил непредотвратим.

Прави възражение за прекомерност на размера на търсеното обезщетение, тъй като след проведеното на ищеца болнично лечение бил изписан с подобрение и без настъпили усложнения.

Прави и възражение за съпричиняване, тъй като пешеходецът предприел пресичане на платното за движение на нерегламентирано за това място, без да се събрази с приближаващото го превозно средство и ненужно удължил престоя си на пътя и времето си за пресичане и на това основание дължимото обезщетение следва съответно на приноса да бъде намалено.

Възразява по периода на присъждане на лихва, дължима от него на основание чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ и то при условие, че увреденото лице е представило доказателствата, поискани му по реда на чл.106, ал.3 от КЗ, което в случая не било налице.

При заявените от страните твърдения, съдът изготви проект за доклад, одобрен като окончателен, с който прие исковете за допустими; прие, че не се нуждае от доказване наличието на валидна полица за застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил и датата на предявяване от ищеца пред ответника на искане за обезщетения; изиска данни за образуваните ДП и прокурорската преписка и разпредели доказателствената тежест между страните.

В хода на разглеждане на делото не настъпиха нови обстоятелства, 3 налагащи даване от съда на нови указания на страните, предвид събраните данни за неприключване на действията по разследването на процесния инцидент.

Във връзка с дадените от съда указания на страните, за установяване на механизма на настъпване на удара, по делото беше изслушан свидетеля В.В.П., очевидец на настъпилото ПТП и беше извършена и приета автотехническа експертиза, отговорила на поставените въпроси и въз основане на установеното от свидетеля П.. Съдът кредитира изцяло изводите на вещото лице, като основани на доказателствата по делото, подробни и неоспорени от страните, като при изслушване на вещото в открито заседание, даде пълни отговори на поставените му въпроси. От експретизата се установява, че процесното ПТП е настъпило на 07.06.2024г. около 16 часа в град С., булевард „Ломско шосе“, в района на № 142, преди кръстовището с улица „Христо Силянов“, между лек автомобил „Рено Каджар“ ДК № ********, управляван от Ю. К. Д. и ищецът като пешеходец. Лекият автомобил се движил по булевард „Ломско шосе“ с посока от улица „Бели Дунав“ към ул. „Христо Силянов“, по посоката на огледа, а ищецът предприел пресичане на пътното платно на бул. „Ломско шосе“ с посока от дясно наляво, считано по посоката на движение на автомобила.

Този участък от пътното платно бил прав, хоризонтален, с двупосочна организация на движението, по две ленти по посока на движение, разделени с двойна непрекъсната линия „M2“, покрит с асфалтова настилка, без неравности. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието при суха пътна настилка и слънчево време.

Свидетелят П. дава показания, че ищецът е предприел пресичане на пътното платно със забързан ход и като е видял, че към него се движи камион.

В този момент лекият автомобил „Рено Каджар“, движещ се по посока на движение на камиона, предприел изпреварване на камиона отдясно, като автоекспертът посочва, че не е възможно да се определи разстоянието, на което и водачът на автомобила и пешеходецът са имали техническа възможност да се възприемат един друг, предвид намиращия се помежду им камион. Водачаът на лекия автомобил бил предприел спиране, но въпреки това настъпил удар между него и ищеца. Вещото лице посочва, че от момента, в който водачът реагирал за намаляване на скоростта на движение, не е имал 4 техническа възможност да спре преди мястото на удара. Последният е можел да бъде избегнат, ако лекият автомобил не беше предприел маневра за изпреварване и навлизане в насрещната лента за движение, при което пешеходецът би преминал безпрепятствено. Пешеходецът също е имал възможността да избегне удара, като не беше предприел пресичане на пътното платно на необозначено за тази цел място.

При изслушването на свидетеля П., той посочи, че към момента на удара и обичайно в тази част на булеварда, в едната лента за движение, по посока движението на камиона, има спрени автомобили, поради което в тази посока остава за движение една лента. При тези показания съдът кредитира и извода на вещото лице в смисъл, че предприетото от лекия автомобил изпреварване е било при навлизане в лентата за насрещно движение, в нарушение на поставената маркирова в този участък - двойна непрекъсната линия. Съдът намира, че предприетата маневра от лекия автомобил на изпреварване на движещия се камион е и при липса на извършена от водача на автомобила преценка, дали разполага с достатъчна видимост за извършването й, която му позволява да възприеме изцяло пътната обстановка и по този начин да е в състояние да довърши маневрата без да създаде опасност за други участници в движението, каквито задължения има съгласно чл.5, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП.

На второ място, съдът намира, че предприетото от ищеца пресичане на пътното платно е на необозначено за това място, поради което поведението му е било изненадващо за водача на лекия автомобил. Пресичането е предприето и при възприемане на приближаващия камион, ограничаващ видимостта на ищеца, но въпреки това той е предприел пресичане не на пешеходна пътека, в нарушение на задълженията му по чл.5, ал.1, чл.113, ал.1, чл.113, ал.1, т.1, и чл.114, т.1 от ЗДвП.

Тези допуснати и от двамата участници в движението нарушения на правилата за движение, съдът намира да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на процесното ПТП, като всеки един от тях при спазване на посочените правила, с поведението си е можел да го предотврати.

За установяване на получените от ищеца травми от удара, по делото е извършена медицинска експертиза, представена на 15.09.2025г, въз основа на 5 съставената за лечението на ищеца медицинска документация, както и след извършен негов личен преглед. Въз основа на провереното вещото лице е дало заключение, че непосредствено след претърпяното ПТП ищецът е приет в болнично заведение, в което са били установени контузия на главата, счупване на костите на дясната подбедрииа в дисталната част, открита първа степен, контузия на лявата длан с разкъсно контузии рани по дорзилната страна на ръката. Тези травматични увреждания наложили извършена по спешност първична хирургична обработка на раните на ръката и подбедрицата, стерилни превръзки на 07.06.2024г; оперативно на 11,06.2024г., се наместила фибуларната фрактура и била фиксира със семитубуларна плака; с МИЛО техника била наместена фрактурата на тибията и била фиксирана с помощта на заключваща плака AAП; извършено било зашиване в обратен ред, стерилна превръзка; медикаментозното лечение включвало венозни инфузии с водносолеви разтвори, антибиотик, антикоагулант. аналгетици; проведено било и рехабилитационно лечение и ходене с помощни средства.

Ищецът бил изписан за продължаване на лечението в амбулаторни условия на 19.06.2024г, но на 25.06.2024г бил приет повторно поради настъпили усложнения. Последните наложили на 26.06.2024г да бъде извършено оперативно щателно почистване на некрозирала тъкан и последваща медикаментозна терапия - венозни инфузии с водно-солеви разтвори, антибиотик, антикоагулант, аналгетици. Лечението продължило в амбулаторни условия, като ищецът ходил на консултативни прегледи, рентгенологично бил проследяван процеса на костното зарастване, етапно била провеждана рехабилитазия. помощните средства били отстранени двуетапно - по една патерица през различно време. Вещото лице дава заключение, че целите на лечението са били да се санират раневите повърхности, да не се допусне развитие на инфекция, да се наместят анатомично фрактурите и да се фиксират с метални импланти, да зараснат счупванията зa средностатистическия срок за съответната възраст и топографска анатомия и да се възстановят функциите на засегнатите крайници най - близко до нормата и за най - кратки срокове. Поради това бил използван етапния подход, като е отчетено общото състояние на пострадалия, динамиката в показателите му, локалното нарастване на хематомите, прогресивното развитие на посттравматичния оток и прецезиране на времето за провеждане на оперативните интервенции, а целият лечебно6 възстановителен период продължил около 250 дни. По тези мотиви вещото лице приема за правилни проведеното оперативното лечение, при което била приложена общоприета методика на наместване и фиксация, а също и подходящо антибиотично и медикаментозно лечение. То довело до пълно възстановяване на десния долен крайник, в областта на лявата ръка имало лек дефицит в сгъването на пети пръст и непълен захват с него, който можел да се компенсира с физиолечение и балнеопроцедури. Към момента на експретизата имплантите не били отстранени, но те можело да се извадят при желание на пациента. Посочва, също, че болките в острия период са били много силни поради фрактурите на двете кости на подбедрицата, разместването, костните крепитации, раневите повърхности, нараствация хематом и прогресиращия посттравматичен оток. Следоперативно, болките са се дължали на проникването през меките тъкани, поставянето на имплантите и постоперативнити хематом и оток, в следоперативния период болките били резултат от преодоляване на ставните контрактури, възстановяването на движенията, еластичността и обема на мускулите.