Решение № 958 от 17.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 958 гр. Варна, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Т. Г. Ив. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110201547 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. П. Н. ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № 4631969, издаден от ОД на МВР- гр. Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лв. на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.

В жалбата въззивницата твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен и необоснован и издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, като излага подробни съображения в този смисъл.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, явява се лично и с адв. Ж. Д. Н.-ВАК. Поддържа жалбата и по същество иска да бъде отменен атакувания ЕФ. Иска присъждане на деловодни разноски и 1 адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

Депозирани са писмени бележки, с което се оспорва жалбата и по същество се иска потвърждаване на ЕФ. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

На 26.03.2021г., в 13:36 часа в гр.Варна по бул."В.Левски" в посока към бул. "Осми Приморски полк" до пътен възел ул. „Мир“, с МПС - л.а. „Ауди А6 ОЛРОУД" с рег номер ********* се движел със скорост от 88 км/час при разрешена за този пътен участък скорост от 50 км/час. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АТСС (ARH CAM S1 120с511). На техническото средство е била извършена метрологична проверка.

Приложена е и фото снимка по делото, надлежно заверена. При преминаване покрай техническото средство приближавайки се към него, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 88 км.час, при разрешени 50 км. час за населено място, като било засечено превишение на разрешената скорост на движение от 38 км.час, след приспадане на процента грешка, с който работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на МВР Варна установил извършеното нарушение.

Поради което на въззивника бил издаден електронния фиш, с който била наложена глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП при условията на повторност, на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.4 от ЗДвП.

Жалбата срещу процесния електронен фиш е подадена в срок и е процесуално допустима.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава всички изискуеми реквизити.

2

Съдът не споделя възраженията на въззивника по отношение на изтекла давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК. В ЗАНН липсва каквато и да е уредба на давностни срокове по отношение на електронните фишове, като трайно прието е в доктрината и в съдебната практика, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват неприложими в производствата по налагане на наказания с такива държавнически актове. Поради това и няма съмнение, че тази празнота следва да се запълни именно с приложението на института на обикновената и абсолютната погасителна давност, предвидени съответно в чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК.

Трайно установено положение, както в теорията, така и в практиката, е, че преследвателната погасителна давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал.

3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл.

81, ал. 2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност- чл. 81, ал. 3 НК.

Така, постановките на цитираното Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, което е задължително при прилагането на закона на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ , предполага прилагането на института на обикновената давност и в административнонаказателното правораздаване. Доколкото обикновената преследвателна давност на наказанието "глоба" съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е в размер на 3 години, то същата в настоящия случай не се явява изтекла към момента на връчване на електронния фиш.

В случая се установява, че деянието е извършено на 26.03.2021 г. В чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от НК са предвидени случаи, при които давността спира и се прекъсва. В случая е налице действие по прекъсване на давността, видно от приложена по делото справка, а именно опити за връчване на ЕФ на 22.03.2023г и 13.09.2023г., доколкото същото представлява действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Поради това давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не се явява изтекла.

Следва да се посочи и че целта на института на давността в административно-наказателното производство не съставлява просто една 3 формална проверка, която следва да се извършва от органите на властта, нито е санкция за бездействието на съответния орган. Основната идея на всяка една наказателна система е налагането на съответно наказание да се извършва с определена цел. В административнонаказателния процес, целите на налаганите наказания са посочени в чл. 12 от ЗАНН и са да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Не е ограничено право на защита на нарушителя, тъй като нарушителят изцяло се защитава срещу фактите, които са посочени изчерпателно, в това число ясно и категорично е визирано и мястото на извършване на нарушението.

От приобщените по делото доказателства безспорно се установи, че техническото средство, фиксирало превишената скорост е било позиционирано именно на мястото, което е отразено в протокола от използването му, поради което възраженията в тази насока не се споделят.

В приложената по делото снимка от фиксираното нарушение, се съдържат всички изискуеми данни- локализация на запис, скорост, разстояние, дата и час на записа, лимитирана скорост, GPS координати, номер на снимка. По делото е приложен изискуемият протокол от проверката, към същия е приложена и снимка на разположението на техническото средство.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S 1 с № 11743ц9, като номерът на техническото средство е отразен в протокола от използването му.

От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална и последваща проверка.

Същевременно, използването на АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна.

4

Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена за процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 50 км/ч., като ограничението фигурира както в протокола от проверката, така и в снимковият материал, ноторно известно е , че в този участък/ населено място/ е въведено такова ограничение и не се ангажираха доказателства за друга разрешена скорост.

На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно рег.№ на автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният фиш е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец, съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието, и не е допуснато съществено нарушение при издаването му.

Измерената скорост на движение на автомобила е 91 км/ч., като е приспадната допустимата грешка при измерването в тези случаи и във фиша е отразена наказуема скорост от 88 км/ч, поради което процесното нарушение е безспорно установено.

Използваното АТСС е посочено по ясен и категоричен начин, като по делото са ангажирани достатъчно доказателства, че същото е одобрен тип средство за измерване и е преминало нужната проверка.

Безспорно е извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Глобата наложена на въззивника е зконосъобразно определена, съгласно фиксирания в ЗДвП размер.

Предвид изхода на делото съдът намира, че направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като предвид трудността на делото и размера на глобата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден от наредбата размер - 80.00 лева, а искането на адв. Н. за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

5

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДВА Електронен фиш Серия К № 4631969, издаден от ОД на МВР - Варна, с който на З. П. Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Осъжда З. П. Н., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 80.000 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненския административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията, че решението и мотивите са изготвени, по реда на Административно-наказателния кодекс.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6