Решение № 1054 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330112192 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от П. Г. Д., ЕГН **********, против „Е. България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът твърди, че е потребител на услугите на ответното дружество с кл. № **** за обект с ИТН: ****, с адрес: с. Б., общ. Р., обл. П., ул. „А. С.“ № **.

Твърди, че на **** г. била издадена фактура № ********** на стойност 2393.03 лева с ДДС за консумирана електрическа енергия в размер на 4326 кВтч за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г.

След получаване на фактурата, на 14.03.2022 г. отправил писмено възражение, като изпратил на ел. поща на ответника жалба, с която оспорил размера на задължението и посочените количества ел. енергия и изразил несъгласието си с цената за киловатчас.

На 16.03.2022 г. получил ел. съобщение, че фактурата ще бъде преразгледана и ще му бъде предоставена информация за използваната ел. енергия, като на 27.03.2022 г. отново потърсил информация от ответника.

Сочи, че въпреки водената писмена кореспонденция и депозираната жалба, на 01.04.2022 г. получил уведомление, че захранването на имота ще бъде преустановено поради неизпълнение на паричните задължения по издадената фактура.

На 17.05.2022 г. било изготвено и изпратено до ищеца Уведомление с изх. № ****, към което били приложени три броя кредитни известия. В същото било посочено, че извънредна фактура или корекция може да се издаде в случаите на констатирана грешка, като била извършена проверка на меренето на ел. енергия на обекта на ищеца, при което от служител на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД било констатирано, че електромер № **** е неотчетен. В резултат на горното, от страна на ответника била направена корекция на фактурата, като префактурираната ел. енергия била на стойност 1186.97 лева, като същата 1 следвало да бъде заплатена до 27.05.2022 г.

Поддържа, че към уведомлението не били представени никакви доказателства, освен издадените кредитни известия. По никакъв начин не било изяснено на каква база били съставени кредитните известия, както и защо са приети определените в тях количества ел. енергия /дневна и нощна/, не бил представен и констативен протокол, който да удостоверява констатациите на служител на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД.

Сочи, че депозирал ново възражение, в което изрично изразил желанието си за доброволно уреждане на отношенията в случай, че му бъде предоставена информация по какъв начин са определени количествата консумирана ел. енергия и цените за същата, но вместо това, от страна на ответното дружество било депозирано Заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 8554/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив за сумата от 1186.97 лв. – главница, представляваща стойност на ел. енергия, доставена за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в с. Б., обл. П., ул. „А. С.“ № **, ИТН ****, както и сумата от 25.72 лв. – обезщетение за забава за периода 24.03.2022 г. – 09.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.06.2022 г. до окончателното плащане, както и 75 лв. – разноски.

Ищецът възразил срещу издадената заповед, при което по предявения от ответника иск по чл. 422 ГПК било образувано гр. д. № 10989/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като се сочи, че съдът признал за установено, че Д. дължи на „Е. България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 220.59 лв. – главница, представляваща стойността на потребената ел. енергия за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г., както и сумата от 0.80 лева – лихва за забава за периода 24.03.2022 г. – 09.06.2022 г., ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до датата на плащане, както и 105.88 лева – съдебни разноски. Решението на ПРС било потвърдено от ПОС с Решение № 759/06.06.2023 г. по в. гр. д. № 1090/2023 г.

Твърди, че по гр. д. № 10989/2022 г. от страна на ответното дружество била предоставена разпечатка от историческата памет на електромера, от която можело точно да се установи каква е била консумацията за всеки един от изминалите месеци. Въпреки че ответникът разполагал с тази информация изначално, същата не била предоставена на ищеца в хода на корекционната процедура.

Сочи, че два дни преди постановяване на решението по иска по чл. 422 ГПК по делото пред ПРС – на 07.03.2023 г., служители на ответника посетили имота на ищеца, за да преустановят електроподаването, поради неплатените задължения по фактура № **********/28.02.2022 г. За да предотврати това, ищецът извършил плащане чрез „Български пощи“ ЕАД на следните суми по фактура № **********/ 28.02.2022 г. – 1186.97 лева – главница и 118.16 лева – лихва за забава.

Ищецът твърди, че след влизане в сила на решението по чл. 422 ГПК, се свързал с представител на ответника, чрез ел. писмо от 13.06.2023 г., като поискал съдействие за възстановяване на надвнесената сума по фактурата за м. 02.2022 г. С допълнително ел. писмо от 16.06.2023 г. бил посочен и размерът на подлежащата на връщане сума – разликата между заплатените на 07.03.2023 г. суми и дължимите на „Е. България Електроснабдяване“ ЕАД, съгласно Решението на ПРС по гр. д. № 10989/2022 г.

Твърди, че според ответника на връщане подлежала не поисканата сума от 961.68 лева, а сумата от 99.71 лева, тъй като имало консумация за няколко месеца, която не била отчитана – за м. 11.2021 г., за м. 12.2021 г. и за м. 01.2022 г. В тази връзка имало издадени кредитни известия, като в тях бил упоменат периодът на потребление и стойността на ел. енергията, а предмет на делото била единствено консумираната за м. 02.2022 г. ел. енергия.

Счита, че ответникът няма правно основание да задържи претендираната от ищеца сума, доколкото със съдебното решение било признато вземане за конкретен период, което след като било платено, даденото в повече подлежало на връщане.

2

Тъй като ответникът се позовавал на фактурата за м. 02.2022 г., счита, че след като с издадените кредитни известия било приспаднато дължимото за м. 11.2021 г. – м. 01.2022 г., то същата касае само дължимото за м. 02.2022 г., като сочи, че в писмо от 06.06.2022 г. ответникът изрично признал, че консумацията за м. ноември – януари е предоставена за фактуриране след извършване на отчет от мрежовия оператор, при което същият нямал основание да задържи платената в повече сума по процесната фактура.

Сочи се, че кредитното известие е първичен счетоводен документ, с който се намалява данъчната основа на доставка или се нулира данъчната основа при развалянето на доставка, за която вече е издадена фактура, като основание за издаване на такова възниквало само в определени случаи. Независимо от причините за издаването на кредитно известие, необходимо условие било наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се намалява, от което следвало, че стойността на кредитното известие трябва да е по-малка или равна на стойността на фактурата, към която се издава.

С оглед изложеното, счита, че ответното дружество следва да върне разликата между платените от ищеца на 07.03.2023 г. общо 1305.13 лева и дължимите, съгласно съдебното решение, общо 343.87 лева, от които: 220.59 лева – главница, 0.80 лева – обезщетение за забава от 24.03.2022 г. – 09.06.2022 г., 16.60 лева – обезщетение за забава от 10.06.2022 . – 07.03.2023 г., 105.88 лева – разноски.

Поради това се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 961.26 лева, като получена без основание, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 18.08.2023 г. до окончателното й погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за частична основателност на предявения иск за сумата от 40.31 лева, като за сумата от 920.95 лева счита, че същият е неоснователен.

Сочи се, че сумата от 920.95 лева е за реално изразходена ел. енергия и предоставени мрежови услуги до обекта на клиента за периода м. ноември 2021 г. – м. януари 2022 г., като поради технически причини и неотчитане на електромера на ищеца за този период, е била издадена една обща фактура за 4 месеца потребление на ел. енергия и предоставени мрежови услуги.

Възразява срещу твърденията на ищеца, че сумата от 920.95 лева не се дължала, тъй като с влязло в сила Решение № 1033/09.03.2023 г. по гр. дело № 10989/2022 г. на Районен съд – Пловдив спорното право било установено със сила на пресъдено нещо.

Сочи, че на **** г. била издадена фактура № ********** за доставена ел. енергия и предоставени мрежови услуги за обекта на клиента в с. Б., ул. „А. С.“ № ** за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. на стойност 2982.58 лева, а след прихванати компенсации за небитови клиенти на стойност 2393.03 лева.

След жалба на клиента било установено, че поради проблем със системата за дистанционно отчитане, последният извършен дистанционен отчет на електромера бил на 31.10.2021 г. и за периода от 01.11.2021 г. до 31.01.2022 г. издадените фактури за консумирана ел. енергия били с нулеви показния по дневна и нощна тарифа, като била начислявана сума единствено за мрежова услуга достъп до разпределителната мрежа и уговорената между страните административна такса.

Тъй като за периода на неотчитане на електромера уговорените между страните цени на ел. енергия били различни, вкл. и компенсациите на небитовите клиенти били в различен размер, ответното дружество издало кредитно известие № **********/17.05.2022 г., кредитно известие № *****/17.05.2022 г. и кредитно известие № *****/17.05.2022 г. към фактура № **********/28.02.2022 г. на стойност 2393.03 лева, като с писмо с изх. № ****/17.05.2022 г. уведомило ищеца, че фактура № **********/28.02.2022 г. на стойност 3

2393.03 лева за доставена ел. енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. е коригирана в размер на 1186.97 лева.

Ищецът не заплатил, при което ответникът подал Заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 8554/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като срещу издадената заповед било депозирано възражение.

По предявения от ответника иск за установяване дължимостта на сумата по заповедта било образувано гр. д. № 10989/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по което, предвид необходимостта от идентичност на основанието в заповедното производство и исковото такова, съдът приел, че предмет на делото за сумата в размер на 1186.97 лева е доставеното количества ел. енергия и предоставени мрежови услуги за периода 01.02.2022 г.

– 28.02.2022 г.

Сочи обаче, че в хода на съдебното дирене се установило, че сумата от 1186.97 лева е за доставени количества ел. енергия и предоставени мрежови услуги за период от 4 месеца – от 01.11.2021 г. до 28.02.2022 г., поради което съдът уважил частично претенцията на „Е.

България Електроснабдяване“ ЕАД за сумата в размер на 220.59 лева за доставени количества ел. енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. а за горницата над 220.59 лв. до пълния предявен размер от 1186.97 лв. искът бил отхвърлен, тъй като сумата била за доставени количества ел. енергия и предоставени мрежови услуги за различен от претендирания период – от 01.11.2021 г. до 31.01.2022 г. В тази връзка, счита за неоснователни твърденията на ищеца, че сумата от 920.95 лева била недължима – същата се дължала, но за период, различен от този по гр. д. № 10989/2022 г. на Районен съд – Пловдив.

Сочи, че съобразно обнародваните в ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г., промени в ЗЕ, считано от 01.10.2020 г. всички небитови клиенти трябва да закупуват ел. енергия на свободен пазар и нямат регулирани цени, като на 29.03.2021 г. между страните бил сключен Индивидуален договор за продажба на ел. енергия за процесния обект, в сила от 01.05.2021 г., а на 14.10.2021 г. – Индивидуален договор за продажба на ел. енергия за процесния обект, в сила от 01.12.2021 г. Съгласно чл. 5.2 от всеки договор, ищецът приел Търговските условия на договорите за продажба на ел. енергия по свободно договорени цени от Е. ЕС. Сочи, че уговорената между страните цена за доставената ел. енергия по договора от 29.03.2021 г. била Тарифа „Екстра“ – нощна тарифа – 0.10145 лв./кВтч и дневна тарифа – 0.13764 лв./кВтч, а по договора от 14.10.2021 г. била Тарифа „Тренд Екстра“ – нощна тарифа – 0.23189 лв./кВтч и дневна тарифа – 0.33967 лв./кВтч.