Решение № 119 от 16.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Велико Търново, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

Д. ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Д. ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500090 по описа за 2025 година

С решение № 30 от 17.01.2025г. по гр.д. № 543/ 2024г. по описа на ОС-В.Търново, е отхвърлен из ц я л о като неоснователен и недоказан предявеният от Д. Х. Г. от гр.Елена, чрез адв.К.Т., против Районен съд – Горна Оряховица иск с правно основание чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от нарушение на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, на гр.д.№2080/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2023г. до окончателното изплащане.

Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Д. Г., чрез пълномощника й адв.К.Т.. Счита решението за недопустимо и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон. Сочи, че не са обсъдени всичките й доводи и относимите към тях доказателства, изводите на съда не отразяват действителното правно положение между страните. Като основание за недопустимост на решението сочи неизпълнение от страна на 1 първоинстанционния съд на задължението му по чл.15 от ТР № 3/ 22.04.2005г. по т.д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, според която задължителното участие на прокурор съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ е в качеството му на контролираща страна. Сочи, че в случая производството е проведено без конституирането на Прокуратурата на Република България като контролираща страна по делото, което е процесуално нарушение. По отношение на неправилността на обжалвания акт-сочи, че първоинстанционният съд е извършил непълен и неточен доклад по чл.140 ГПК, като не е посочил правилната квалификация на всички претендирани от страните права и възражения. Счита и че са били налице всички предпоставки за отвеждане на съдия-докладчика по делото, тъй като по няколко дела ищец е Д.Г., а ответник-ВТОС, в чийто състав е съдиядокладчикът, поради което е налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този случай решаването на спора от съдия-докладчика по делото е създало предпоставки за основателно съмнение у него и предвид на това е следвало да се отведе, като цитира практика на ЕСПЧ. Моли въззивният съд да обезсили решението и да го върне на друг състав на ВТОС за разглеждане, а ако счете, че решението е допустимо-да го отмени като неправилно и да уважи изцяло предявения иск.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Районен съд-Горна Оряховица.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България заема становище за неоснователност на жалбата.Моли да бъде потвърдено като правилно решението на ВТОС.

Великотърновският Апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. Предявяването на иск за 2 обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл.

2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В т. см. Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Оплакването за недопустимост на обжалваното решение поради това, че Прокуратурата на Република България не е конституирана като контролираща страна съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, е неоснователно. В случая Прокуратура на Република България е редовно призована и участвала чрез неин представител в първоинстанционното производство, предвид на което е спазено изискването на императивната норма на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ за задължително участие на прокурор.

По същество решението е правилно и законосъобразно.

Производството по гр. д. № 543/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано по предявен иск от Д. Хр.Г. от гр. Елена против Районен съд – Горна Оряховица, с посочено правно основание чл. 2б, ал. 1 вр. ал.3 от ЗОДОВ за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото й на разглеждане и решаване на гр.д. №2080/2023г. по 3 описа на ГОРС в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2023г. до окончателното изплащане.

Изложени са обстоятелства, че в резултат от допуснато нарушение на правото й като страна – жалбоподател по гр.д.№2080/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, образувано пред ГОРС на 06.10.2023г., към момента висящо пред Административен съд – Ловеч, на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразени в душевни болки и страдания и най-вече в загуба на доверието й в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, погазване на основните й права.

Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, отчитайки продължителността на разглеждане на конкретния сп о р пред посочения ответник – Районен съд – Горна Оряховица- 1 месец и 16 дни.

Приел е, че делото пред Горнооряховски районен съд е администрирано от съдия-докладчика ритмично, в кратък срок, който е разумен, и не е допусната никаква забава при произнасянето. Направил е извода, че липсата на една от кумулативно изискуемите се предпоставки на фактическия състав на чл. 2б , ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчна за отхвърляне на иска, без да се обсъжда наличието на другите, поради което е отхвърлил предявения иск. За пълнота на изложението е посочил и че от събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.Стефан Николов, не се установява и другия елемент от фактическия състав-ищцата да е претърпяла твърдяните неимуществени вреди от твърдяното от нея, но недоказано в процеса нарушение на правото й като жалбоподател по гр.д.№2080/2023г. по описа на ГОРС на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа 4 на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявения иск.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно-само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че не са обсъдени всички доводи на ищцата и относимите към тях доказателства, и че изводите на съда не отразяват действителното правно положение между страните, е неоснователно. Първоинстанционният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, преценил е правилно какви факти се установяват с тях, и въз основа на тях е направил правилни правни изводи. Гр.д. №2080/2023г. пред РС-Горна Оряховица, от чиято забава при разглеждането му претендира права да бъде обезщетена ищцата, е образувано на 06.10.2023г.; с разпореждане

№2627/06.10.2023г. жалбата на Д. Г. е оставена без движение; с определение №1320/09.10. 2023г. на ГОРС делото е насрочено за разглеждане в открито с.з. на 10.11.2023г., като с протоколно определение от 10.11.2023г. на ГОРС производството по него е прекратено на основание чл.159 АПК, поради процесуална недопустимост на жалбата.На 13.11.2023г. е постъпила въззивна частна жалба от Д. Г. против прекратително протоколно определение на ГОРС от 10.11.2023г., която още същия ден с разпореждане на съдия-докладчика №3012/13.11.2023г. е оставена без движение за отстраняване на нередовност /внасяне на ДТ/, след отстраняване на която от частния жалбоподател с молба от 13.11.2023г., на следващия ден с разпореждане на ГОРС №3016/14.11.2023г. е постановена размяна на частната жалба и с разпореждане №3104/22.11.2023г. на ГОРС е постановено изпращане на частната жалба, ведно с разменените книжа и делото, на Административен съд-Велико 5

Търново. С писмо с изх.№4570/22.11.2023г. делото е изпратено по частна жалба на Административен съд-Велико Търново. Предвид на това, не е налице твърдяната от ищцата забава при разглеждането и администрирането на делото. Не се установяват действия или бездействия на РС-Г.Оряховица по посоченото дело, които да са забавени и извършени в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от КЗПЧОС.

Оплакването, че по делото са били налице всички предпоставки за отвеждане на съдия-докладчика по делото, тъй като по няколко дела ищец е Д.Г., а ответник-ВТОС, в чийто състав е съдия-докладчикът, поради което е налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този случай решаването на спора от съдия-докладчика по делото е създало предпоставки за основателно съмнение у него и предвид на това е следвало да се отведе, е несъстоятелно.

Посочената разпоредба визира като основание за отвод съществуването на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията. Участието на съдия по друго дело с различен предмет и страни и по което е изразил становище по въпроси, които се поставят за разрешаване, не съставлява само по себе си обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност.