Присъда № 31 от 21.11.2023, Районен съд - Попово

МОТИВИ към присъда № 31/21.11.2023г. по НЧХД №23/2023г. на Поповски районен съд.

Подсъдимата Д. Ж. В. от гр.С.З. е предадена на съд, за това, че 1. На 12.08.2022 г., в гр.П. в качеството й на длъжностно лице – Директор на ТП ДЛС „Ч. Л.“ гр.П. при изпълнение на служебните й задължения, в изготвена трудова характеристика изх. № *** г. е изложила думи, унизителни за честта и достойнството на С.

И. К. от гр.П. а именно – че е раздразнителна, агресивна, психически неуравновесена; че се е държала грубо и неуважително към колегите си; че хвърляла документи по тях; че е спорила на висок тон – престъпление по чл.148, ал.1, т.4, във връзка с чл.146, ал.1, връзка с чл.93, ал.1, т.1, б.“а“ от НК.

2.На 12.08.2022 г., в гр.П. в качеството й на длъжностно лице – Директор на ТП ДЛС „Ч. Л.“ гр.П. при изпълнение на служебните й задължения, е изготвила трудова характеристика изх. № *** г., в която е разгласила позорни обстоятелства за С. И. К. от гр.

П. а именно – че е раздразнителна, агресивна, психически неуравновесена; че се е държала грубо и неуважително към колегите си; че хвърляла документи по тях; че е спорила на висок тон – престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във връзка с ал.1, т.4, във връзка с чл.147, ал.1, във връзка с чл.93, ал.1, т.1, б.“а“ от НК

В наказателното производство бяха приети за съвместно разглеждане граждански искове, предявени от тъжителя С. И. К. от гр.П. срещу подс. Д. Ж. В. от гр.С.З. за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.1, т.4 във връзка с чл.146, ал.1, във връзка с чл.93, ал.1, т.1, б.“а“ от НК, както и за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.2, пр.1, във връзка с ал.1, т.4, във връзка с чл.147, ал.1, връзка с чл.93, ал.1, т.1, б.“а“ от НК.

В съдебно заседание частния тъжител и граждански ищец, както и неговия повереник поддържат обвинението срещу подс.В. като безспорно доказано. Пледира за налагане на наказание, като предоставя на съда какво точно да е то, за уважаване на предявените граждански искове в пълен размер, и за присъждане на направените по делото разноски.

Подс.В., редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник - адв.С.К. от АК-В.Т.. Същата не се признава за виновна, дава подробни обяснения. По същество защитника пледира за оправдателна присъда, тъй като не били налице предпоставките нито на престъплението обида, нито на престъплението клевета. Пледира за отхвърляне на предявените граждански искове. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Тъжителката С. И. К. е работела и понастоящем работи по трудово правоотношение в ТП ДЛС „Ч. Л.“гр.П..

Директор на ТП ДЛС „Ч. Л.“ гр.П. през 2022г. е била подсъдимата Д. Ж. В..

От приложеното в цялост трудово досие на тъжителката се установява, че със Заповед №**** трудовото й правоотношение с ТП ДЛС „Ч. Л.“гр.П. било прекратено.

След прекратяване на това правоотношение, тъжителката депозирала искане, вх.

№***/02.08.2023г. до Директора на ТП ДЛС „Ч. Л.“ гр.П. за изготвяне на трудова характеристика, за периода от 24.09.2021г. до 28.07.2023г..

Във връзка с това искане била изготвена и процесната трудова характеристика , изх.

№***/12.08.2023г., връчена на тъжителката на посочената от нея ел.поща, на 15.08.2023г.

В характеристиката за К. било посочено, че : „ Сериозен минус е нейната раздразнимост, агресивност и психическа неуравновесеност……Отношението й към служителите на ТП ДЛС „Ч. Л.“ е грубо и неуважително. Позволява си да спори на висок 1 тон, дори е хвърляла документи по бюрата на колегите си, вместо да ги подаде по нормален начин….“

Няма данни и доказателства по делото така издадената трудова характеристика да е била използвана от тъжителката, или същата да е станала достояние на трети лица.

Във връзка с оспорване на авторството на тази характеристика по делото бе допусната съдебно-графологична експертиза, от която се установи, че същата е подписана от подсъдимата В..

По делото са разпитани и свидетели на двете страни. От показанията на св.Д.И.

(служител на ТП ДЛС „Ч. Л.“) се установява, че лично тя не е имала проблеми с К., нито пък е чувала някой друг да се оплаква от нея, като отношенията в стопанството били чисто колегиални. Във връзка с характеристиката, свидетелката заяви, че не се е запознавала със съдържанието й, като при нея тя дошла по-късно, за да я прибере в досието на тъжителката.

В подобен смисъл са и показанията на св.А.Ч. (също служител на ТП ДЛС „Ч. Л.“), който заяви, че не знае за трудова характеристика, която да е изготвена и връчвана на К.. За липса на проблеми в отношенията между служителите в стопанството свидетелства и св.Ю.Р..

Същият заяви, че нито е чувал, нито е присъствал на конфликтни ситуации между тъжителката и други служители.

От показанията на св.Ю.Б. се установява, че докато е заемал длъжността директор на ТП ДЛС „Ч. Л.“ през 2021г., К. е била зам.директор. Тъй като имал право да си избере екип на който да разчита, избрал да се разделят с нея. Месеци по – късно по настояване на тъжителката, на 21.09.2021г. била изготвена също трудова характеристика (приложена в трудовото досие). В нея е посочено следното: “…. В работата си показва и следните слабости: емоционално нестабилна е, трудно се сработва с колегите и в екип като цяло. В отношението с колегите си или липсва комуникация, или при поставените и задачи превишава правата си на висшестояща спрямо подчинените.“

От показанията на св.Н.Я. (работел с тъжителката през 2015-2016г.) се установява, че и той като директор на ДЛС „Ж.“ избрал да се раздели с К., възползвайки се от правото да си избере екип. Решението му за освобождаването й било, че тя не работела добре в екип.

По време на оперативки била нервна, не внимавала, някой път повишавала тон. Един път пресилвала неговите разпореждания, друг път ги неглижирала. Имало и несвършени задачи от нейна страна. Попадал и на конфликтни ситуации между нея и друг служители. Имало е и случаи когато не приемала мнението на директора.

В подобен смисъл са и показанията на св.К.З. (зам.директор на ТП ДЛС „Ч. Л.“ през 2022г.). И по негови данни К. на оперативки се запалвала лесно, изказвала мнение на висок тон, влизала с острота, оспорвала мнение, забавяла изпълнение на задачи, или не изпълнявала точно задачите. Лично той чувал как се кара с някой от колегите си.

За проблемни отношения между тъжителката и подсъдимата свидетелства и св.Й.Р..

Този свидетел заяви, че веднъж К. дошла в кабинета на В., като носела документи, които хвърлила на бюрото, и повишила тон. След това излязла и започнала да вика по коридора.

Друг път когато отишли да маркират, К. си забравила маркера и отново станали дразги. По негови данни тъжителката все недоволствала, както и подстрекавала други служители да бъдат против В.. Свидетелят заяви, че в колектива имало вътрешна съпротива - група срещу директора, които искали тя да се махне, за да бъде местен, „техен“ човек. В тази връзка групата писала писма до С., до Ш., с искане да бъде уволнена не само В., но и зам.директора и лично свидетеля като шофьор на подсъдимата.

По данни на св.Д.Б. (бивш служител в стопанството) първоначално се „сдърпали“ с тъжителката, но впоследствие подобрили отношенията си. Причината за това била, че те влизали в стаята й, за да принтират документи, на принтер, който бил за тях. По този повод двамата си разменили реплики. Този свидетел заяви, че чувал от колегите си, че К. се държи 2 грубо, както и че ги обиждала.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, надлежно приобщени на осн. чл.283 от НПК – издадената трудова характеристика, приложеното в цялост трудово досие. Установява се и от изготвената и приложена по делото съдебна експертиза. Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства. Събраните по делото гласни доказателства – свидетелски показания, са последователни, логични, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване, като всеки от свидетелите описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Противоречие в гласните доказателства не се наблюдава.

Принципно фактическата обстановка не се оспорва от подсъдимата. Същата даде подробни обяснения, анализирайки и част от събрания по делото доказателствен материал, като в крайна сметка от тях става ясно, че така изготвената характеристиката до голяма степен се базира на лични нейни впечатления от тъжителката, на това което сама е установила по време на съвместната им работа, или е й било споделено от други служители, като ръководител на стопанството.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, съдът намира следното от правна страна:

По отношение на престъплението по чл.148, ал.1, т.4, във връзка с чл.146, ал.1, връзка с чл.93, ал.1, т.1, б.“а“ от НК.

От анализа на всички събрани по делото доказателства, преценени в съвкупност съдът намери, че подс.В. е осъществила от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.148, ал.1, т.4, във връзка с чл.146, ал.1, връзка с чл.93, ал.1, т.1, б.“а“ от НК, като на 12.08.2022 г., в гр.П. в качеството й на длъжностно лице – Директор на ТП ДЛС „Ч. Л.“ гр.П. при изпълнение на служебните й задължения, в изготвена трудова характеристика изх.

№ *** г. е изложила думи, унизителни за честта и достойнството на С. И. К. от гр.П. а именно – че е раздразнителна, агресивна, психически неуравновесена; че се е държала грубо и неуважително към колегите си, и следва да отговаря по това обвинение.

За да е съставомерно престъплението “обида”, е необходимо да е казано/ извършено нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Тъй като честта и достойнството са категории, присъщи само на личността, то безспорно под “другиго” законът има предвид физическо лице. С обидата се засяга личната самооценка на някого, която той самият дава за себе си, и в този смисъл е въпрос на конкретно субективно възприятие, различно за всеки човек.

Защитата на гражданите срещу посегателствата върху честта и достойнството им е въведена като едно от основните права на гражданите в Конституцията на Република България. Затова осегателствата върху честта и достойнството, се възприемат като деяния с висока степен на обществена опасност, поради което са и криминализирани. Тъй като, обаче, всеки би могъл да твърди, че с казано/ извършено по повод на личността му са накърнени честта и достойнството му, и се е почувствал обиден, законът е въвел обективен критерий- казаното или извършеното да е унизително. Именно заради това, наред със субективната преценка се изисква обективно казаното или извършеното да е унизително.

Това означава казаното/извършеното да е генерално неприемливо за обществото, т.е. да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. Съдебната практика е категорична и в това, че унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна.

3

Приемайки за отправна тази постановка, съдът намери, че посочвайки в характеристиката, че тъжителката К. е раздразнителна, агресивна, психически неуравновесена; че се е държала грубо и неуважително към колегите си, подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на престъпление по чл.146 ал.1 от НК.

По значение думата раздразнителен означава сприхав, нервен и избухлив. Думата агресивен означава нападателен и враждебен. Грубо отношение се свързва най-вече с неделикатност, нетактичност, невнимателност, или с отношение което излиза извън рамките на допустимото, на нормалното. Неуважението пък означава пренебрежение и непочтителност. Изразът психически неуравновесен, макар и тясно свързан с някакви медицински критерии, на практика означава ненормален, неулегнал, нестабилен, човек който е психически неустойчив, лесно губи душевното си равновесие и върши неразумни неща, изпада в крайности.