Определение № 2383 от 16.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2383 гр. София, 16.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20238002104716 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. К. К., подадена чрез процесуален представител адв.

И. С. против решение № 4307/31.07.2023г., постановено по в.гр.д. № 705/2022г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 20208405/08.11.2021г. по гр.д. № 49942/2020г. по описа на Районен съд – София и вместо него и на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.03.2014г., сключен между П. К. К. с ЕГН [ЕГН], като продавач и А. А. А. с ЕГН [ЕГН], като купувач, с който обещателят се е задължил да продаде на купувача правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в жилищна сграда № 1, вх. А, изградена в УПИ **, кв. 66 по плана на [населено място], Район В., м. „М. л. – з.“, представляващ Ателие № 1, находящо се на втори подпокривен етаж, на кота +13.80 м., със застроена площ от 20.81 кв.м. и при граници: изток-склад 2-3, юг-коридор, западстълбище и север-двор, заедно с 4.23 кв.м. от общите части на сградата и 11.80/2700 ид.ч. от УПИ срещу поето от купувача задължение да заплати продажна цена от 25000 лева, от която купувачът е платил сумата 15000 лева, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът А. А. А. заплати на продавача П. К. К. на основание чл. 362, ал. 1 от ГПК дължимият остатък от продажната цена в размер на сумата от 10000 лева.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, както и на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция 1 да бъде отхвърлена.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения конститутивен иск, без да зачете направеното от него правоизключващо възражение, че договорът е развален. Съдът не е съобразил, че това възражение, нито връчването на нотариалната покана не е оспорено от ищеца. Поддържа също, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 20 от ЗЗД при тълкуване разпоредбите на договора – при фиксирани по размер и падеж вноски за изплащане на уговорената продажна цена не е отчел, че към крайната дата, определена за сключване на окончателен договор не е била платена сумата от 3500 лв., както и окончателната вноска от 1000 лв., а едва на 05.03.2019г. купувачът превел на продавача сумата от 3500 лв. Поддържа, че съдът не е изследвал действителната воля на страните по договора, нито е установил връзката между отделните уговорки, намерило отражение и в неправилно тълкуване на правото на продавача да развали договора, уговорено в чл. 7, ал. 2 от същия. Поддържа също, че дори да се приеме, че отправената от него нотариална покана не е била надлежно връчена по реда на чл. 47 от ГПК, то тя е породила действие в хода на исковия процес с получаване на препис от отговора на исковата молба и приложенията му от ищеца. Несъобразяването на настъпилия в хода на делото правнорелевантен факт /разваляне на договора/ сочи като допуснато съществено нарушение на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Поддържа също, че въззивният съд е пренебрегнал обвързващата материална доказателствена сила на нотариалното удостоверяване по връчване на нотариалната покана, в която връзка се позовава на допуснато нарушение на чл. 179 от ГПК, на чл. 193 от ГПК, на чл. 236, ал. 2 от ГПК, както и на превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 47 от ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017г./.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация А. А. А., чрез процесуален представител адв. П. Р. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението е отправено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:

За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установени следните факти: на 17.03.2014г. е сключен предварителен договор, по силата на който П. К. К. се е задължил да продаде на А. А. А. описания недвижим имот – Ателие № 1, със застроена площ от 20.81 2 кв.м., срещу поето от купувача задължение да заплати продажна цена в общ размер от 25 000 лева. Уговореният съгласно чл. 2, ал. 2 от договора начин на плащане между страните бил, както следва: авансово плащане в размер на 15000 лева при подписване на предварителния договор; 9 междинни месечни плащания в размер на по 1000 лева всяко, дължимо до 30-то число на месеца, първото от които платимо до 30.04.2014г. и окончателно плащане в размер на 1000 лева, дължимо при нотариалното изповядване на сделката. В предварителния договор страните уговорили срок за сключване на окончателния договор – не по-късно от 19.01.2015г. в нотариалната кантора на нотариус Р. Д.. Безспорно между страните и установено с разписка за получаване на сумата, приел, че авансовото плащане в размер на 15000 лева е заплатено в полза на обещателя по договора на 17.03.2014г. В чл. 7, ал. 2 от договора страните уговорили право на продавача да развали договора с едномесечно писмено предизвестие, когато купувачът не изпълни задължението си за плащане на цената по чл. 2 за срок, по-дълъг от 45 календарни дни, в който случай продавачът има право да задържи авансово платената сума. За установено с писмени доказателства приел, че купувачът е извършил междинни плащания в общ размер от 9 000 лева, както следва: на 06.06.2014г. – 1 000 лева, на 14.07.2014г. – 1 000 лева, на 26.08.2014г. – 600 лева, на 11.09.2014г. – 400 лева, на 26.09.2014г. – 500 лева, на 10.10.2014г. – 500 лева, на 18.11.2014г.

– 500 лева, на 12.12.2014г. – 500 лева, на 22.01.2015г. – 500 лева и на 05.03.2019г. – 3 500 лева.

С нотариална покана от 07.04.2016г., изпратена от П. К. до ищеца А. А., чрез нотариус Р. Д., с район на действие – СРС, продавачът по предварителния договор е уведомил купувача по договора, че към 07.04.2016г. има непогасени задължения за заплащане на част от 6-то междинно плащане, както и размерите на целите 7, 8 и 9–то междинно плащане. На ищеца е предоставен срок за изпълнение на задълженията в 7-дневен срок от получаване на поканата, ведно с дължимите неустойки поради забавата съгласно чл. 5, ал. 2 от договора.

Посочено е още, че при неизпълнение в срок, продавачът ще счита договора за развален, считано от изтичането на един месец от получаване на поканата. Съгласно извършеното отбелязване от нотариуса върху нотариалната покана, адресът на получателя е посетен, но адресатът не е открит, поради което на 14.04.2016г. е залепено уведомление на основание чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за депозирана покана в нотариалната кантора. Удостоверено е, че след изтичане на законоустановения двуседмичен срок за получаване и неявяване на лицето или упълномощен представител, поканата се счита за връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК на 25.04.2016г.

От приети във въззивното производство два броя удостоверения от 26.04.2023г., издадени от Български пощи, приел за установено, че експресни парични преводи за сумата от 5 000 лева и за сумата от 4 000 лева, приети на 07.10.2022г., с подател П. К. К. със съобщение до получателя „Възстановяване на сума по развален предварителен договор от 17.03.2014г.“ и получател А. А. А., са изплатени на последния на 20.10.2022г.

При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че страните са обвързани от действителен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържащ всички съществени условия на окончателния договор. За неоснователно в тази връзка приел 3 въведеното от ответника правоизключващо възражение, че процесният предварителен договор е развален на основание чл. 7, ал. 2 от договора с едномесечно писмено предизвестие, обективирано в нотариална покана, връчена на ответника на 25.04.2016г. при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК. За да обоснове този извод се е позовал на формираната константна съдебна практика на ВКС по въпроса за предпоставките за връчване на съобщение чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК /редакция преди изменението с ДВ бр. 86/2017г./, която изрично цитирал. Посочил, че съгласно даденото в последната разрешение, при действието на разпоредбата на чл. 47 от ГПК в редакцията, предхождаща изменението от ДВ бр. 86/2017г., когато при първото посещение на известния по делото постоянен и/или настоящ адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава на този адрес; ако установи, че адресатът пребивава на адреса, връчителят трябва да положи усилия да узнае по кое време може да бъде намерен там и да направи следващо посещение в подходящо време; ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времевият отрязък между първото и последното посещение следва да е повече от един месец; в случай, че и при последното посещение връчителят не намери адресата, той поставя уведомление и попълва в него датата на поставянето му, след което го подписва, с което са изпълнени условията за редовност на процедурата по връчване чрез залепване на уведомление. Тези разрешения приел за приложими и в случаите на връчване на нотариални покани чрез нотариус по реда на чл. 50 от ЗННД. В съдебната практика изтъкнал за безспорно прието, че връчването на нотариална покана по чл. 50 от ЗННД съставлява допустим способ за уведомяване, когато са спазени предвидените в чл. 37 – чл. 58 от ГПК изисквания. За неоснователни на тази плоскост приел оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд е формирал изводите си за ненадлежно връчване на нотариалната покана като е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК в редакцията от ДВ бр.

86/2017г., която не е била действаща към момента на връчване на нотариалната покана.

Посочил, че първоинстанционният съд се е произнесъл относно редовността на връчването на нотариалната покана по реда на чл. 47, ал. 1 вр. ал. 5 от ГПК в съответствие с трайната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК в приложимата към конкретния случай редакция на същата – тази преди изменението от ДВ бр. 86/2017г.

След анализ на съдържанието на разписката за връчване на нотариалната покана, с която е отправено волеизявлението на обещателя за разваляне на договора /без данни дали се касае до еднократно посещение на връчителя, а ако са направени няколко посещения – на кои дати и в какъв интервал от време; без да е удостоверено дали са събрани сведения дали адресатът пребивава на адреса/ достигнал до извод, че липсва основание да се приеме, че са изпълнени възприетите в практиката на ВКС изисквания за редовност на процедурата по връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК и оттам – че волеизявлението за разваляне на договора е достигнало до ищеца към твърдяната в отговора на исковата молба дата – 25.04.2016г. Към последния момент приел за безспорно установено неизпълнение на договорното задължение на купувача за заплащане на месечните вноски по договора – при 4 забавено изпълнение за част от тях и пълно неизпълнение на 7-ма, 8-ма и 9-та вноска.