Решение № 260261 от 05.07.2021, Районен съд - Лом

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Лом, 05.07.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА МИРОНОВА при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.

№ 1062 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, гр.

София, ЕИК *********, чрез адв. П. И., преупълномощена от Адвокатско сдружение «С., Д. и патньори», срещу М.Г.Б., ЕГН **********,***, за установяване на дължимост на суми по договор за доставка на електроенергия, за които има издадена заповед по чл. 410 ГПК.

Ищецът посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.

Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период.

От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми.

За това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 423/2019 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, при връчването на която длъжникът се възползвал от правото на възражение. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

1. сумата от 826,67 лв. – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 16.01.2016 – 15.10.2018 год.;

2. сумата от 122,07 лв. – законна лихва за забава, считано от 17.03.2016 год. до 27.02.2019 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /14.03.2019 год./ до окончателното плащане на главницата.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В съдебно заседание страните са редовно призовани.

Ищцовата страна не изпраща процесуален представител. С писмена молба пълномощника, адв. Р. Д., САК не възразява делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като предвид неподаването на писмен отговор от страна на ответника не държи да бъде назначена поисканата съдебно-счетоводна експертиза. Поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена, като излага съображения за нейната основателност и доказаност.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът се явява лично.

Твърди, че живее на друг адрес, където е изправен клиент на ищеца, а имота, за който са претендираните задължения бил продал преди години, без документи, тъй като сградата е незаконно построена. Купувачът на имота живеел в чужбина.

Предоставя на съда дали да уважи исковете.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният установителен иск е допустим.

По ч.гр.д. № 423/2019 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 305/18.03.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника – М.Г.Б., ЕГН **********, за сумата от 948,74 лв., за ползване на електрическа енергия за периода 16.01.2016 год. – 15.10.2018 год., за клиенски № 300249553082, с адрес: *******, от които главница в размер на 826,67 лв. и лихва за периода от 17.03.2016 год. до 27.02.2019 год. – в размер на 122,07 лв. и законната лихва върху главницата от 14.03.2019 год. до изплащане на вземането, както и сумата 87,04 лв. – разноски по заповедното производство.

Заповедта е връчена на ответника на 21.03.2019 год. и той е подал Възражение по чл. 414 ГПК от 22.03.2019 год. Във възражението си ответникът твърди, че лицето, ползвало ел.енергията е собственик на жилището, което е продадено през 2015/2016 год. заедно със задълженията и то е сключило договор с ищеца, но не и той, ответникът.

С Разпореждане от 03.04.2019 год. съдът е указал на заявителя правото да предяви иск за установяване на вземането си.

Съобщението по чл. 415 ГПК е получено от заявителя на 22.04.2019 год.

Искът е предявен на 13.03.2019 год. и е процесуално допустим.

Между страните не е спорно, че ответникът е титуляр на партида с административен адрес: *******, с клиенски № 300249553082, за който адрес – видно от представената с исковата молба справка за консумация на клиенти е потребена ел.енергия на обща стойност 4390,04 лв. за периода 01.07.2010 – 22.11.2017 год.

Ответникът оспорва иска за клиенски № 300249553082 за адрес:

*******.

За този адрес ищецът е представил справка за консумация на клиент, за периода 28.04.2016 – 11.04.2019 год., а също и издадени от него фактури за процесния период. Те са за клиенски № 300249553082 и СТИ № 10523033.

Във връзка с възраженията, направени по заповедното производство ищецът е представил копие от Заявление на ответника до ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД от 20.09.2018 год., за процесния обект, с клиенски № 300249553082 и ТД № 32Z103002495530 за разменени електромери.

Приложени са и 9 фактури за месечно отчитане за адреса на *******, за процесния период и всички – с титуляр ответникът.

Приложени са Общи условия за продажба на електрическа енергия на ищеца, одобрени от ДКЕВР с Решение

№ ОУ-059/07.11.2007 год., изм. и доп. Р. № ОУ-03/26.04.2010 год.

В чл. 4, ал. 2 и 3 от тези ОУ е дадена дефиниция на „потребител на електрическа енергия за битови нужди“, а в чл. 13.5 е регламентирано задължението на потребителя да уведоми продавача /на ел.енергия/ в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя ел.енергия на обекта.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановеният срок.

Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

В конкретиката на настоящия случай, съдът намира, че ищецът не е доказал качеството си на кредитор по договора.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства се установява, че в дружеството има открита партида за клиенски № 300249553082, чиито титуляр/задължено лице е ответникът М.Г.Б..

Във връзка с консумирана ел.енергия по партидата, ищцовото дружество е издало фактурите, посочени /макар и не подробно описани/ по-горе, за процесния период и за претендираната сума.

От своя страна ответникът въвежда възражения по заповедното производство, но те са голословни.

Общите условия /ОУ/ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД, които са в сила и в момента са общоизвестни, публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а, ал. 4 от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителя.

Аналогично е уреден въпроса и в чл. 53 от сега действащите ОУ, според който „Продавачът публикува одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и един местен всекидневник и интернет страницата на продавача, както и ги поставя на видно място във всички служби на продавача.

Те влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изрично писмено приемане от титулярите на сметки на битови потребители и от стопанските потребители по силата на сключени договори с продавача. В срок до 30 (тридесет) дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при продавача писмено заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от продавача специални условия, различни от публикуваните Общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Тези споразумения не могат да предвиждат и да поставят условия, различни от нормативно регламентираните, които поставят потребителите в неравноправно положение.

Тези Общи условия са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г. и са изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР.

За спорния обект ответникът е подал заявление до ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД преди образуването на настоящото производство – на 20.09.2018 год., в края на процесния период (16.01.2016 – 15.10.2018 год.), като така извънсъдебно е признал, че е негов ползвател.

Нито това заявление, нито фактурите, нито справката за консумация на клиент, представени с исковата молба се оспорват от ответника.

За успешното провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.