Решение № 129 от 11.07.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 152/2023
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 11.07.2023
- В сила
- 10.06.2024
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.365 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.557, ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.244, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Варна, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20233000500152 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на Гаранционен фонд-София срещу решение № 2/3.01.2023 г. по т. д.№ 372/2022 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която е уважен иска, предявен от Н. Г. Б. с правно основание чл.558, ал.5, вр. с чл.557, ал.1,т.1 от КЗ. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на иска.
В подаден писмен отговор пълномощникът на Н. Г. Б. оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:
Предявен е иск от Н. Г. Б. срещу Гаранционен фонд - София, с правно основание чл.558, ал.5, вр. с чл.557, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на сумата от 26000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, 1 изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат от ПТП на 09.05.2020 г.
Оспорвайки иска по основание и размер, ответникът твърди, че е определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер от 26000лв. и че страните са постигнали спогодба по чл.365 ЗЗД. Оспорва началния момент на претендираното обезщетение за забава.
Приложените по делото писмени доказателства установяват, че на 09.05.2020 г. е настъпило ПТП между неизвестно МПС и мотоциклет марка „БМВ“ модел „К1600 GTL” с рег.№ В **** В, управляван от ищеца.
Вследствие от инцидента ищецът е претърпял телесни увреждания, подробно описани в медицинската документация. По случая било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител № 1021/2020 г. на РУ Провадия при ОД на МВР Варна за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, вр. ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 от НК. С постановление от 26.07.2021 г. наказателното производство е спряно на осн. чл.244, ал.1, т.2 НПК поради неразкриване на извършителя на престъплението.
По подадена от ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение е образувана преписка по щета № 21210127/22.06.2021г. и е изплатено извънсъдебно обезщетение в общ размер на 26000 лв.
Приложените медицински документи установяват, че при първоначалния преглед Н. Б. е приет с оплаквания от остра болка в левия глезен и стъпало. На 11.05.2020 г. е извършена оперативна интервенция:
Прикрепване наново на сухожилие в областта на ляво стъпало с оглед травмата на други мускули и сухожилия на ниво глезен и стъпало вляво.
Установено е счупване на IV-та и V-та метатарзални кости вляво и скъсване на сухожилието в същата област. Поставена е мека имобилизация.
Приложените амбулаторни листи от последващите прегледи са констатирали наличие на следоперативни отоци, ограничение в обема на движение и постепенното отшумяване на болковите симптоми. Периодът на възстановяването на ищеца е от м. май 2020 г. до м. октомври 2020 г., като болковият симптом и затруднението в движенията до пълен обем в областта на лявото стъпало не били напълно преодоляни. Приложените болнични установяват, че ищецът е бил във временна неработоспособност за 174 дни.
При извършен през м. март 2022 г. преглед от психиатър, му е поставена 2 диагноза „умерено тежък депресивен епизод“.
Показанията на свид. Т.Д., която е била участник в ПТП и е в дългогодишна връзка с ищеца установяват, че физическото му възстановяване било трудно и продължително. Произшествието се отразило негативно на психиката, на съня и ежедневието му. Поради затруднените движения в крака, ищецът изоставил много от хобитата си – каране на мотор и на ски, разходки в планината, народни танци, което също повлияло негативно на психическото му здраве.
Назначената комплексна съдебномедицинска експертиза установява вида и характера на травматичните увреждания: травма на ляво ходило – фрактура на пета стъпална кост, фрактура на фалангата на първи пръст, откъсване на сухожилието на предния голямопищялен мускул и контузия на гръден кош – болка в лява гръдна половина. Травматичните увреждания в лявото ходило са обусловили трайно затруднение във функциите на левия долен крайник за повече от един месец. Според заключението, получените травматични и психични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Относно възстановителния период се сочи, че той обичайно е продължителен и е очаквано да е от порядъка на 4-5 месеца.
Посочва се, че е възможно болковият синдром да е съпътствал и процеса на първоначалното раздвижване при физиотерапевтични процедури, а неудобствата се свързват с използването на помощни средства – патерици за около 2-3 месеца. Към момента на изготвяне на експертизата вещите лица заключават, че функцията на левия долен крайник е възстановена с почти възвръщане на пълния обем функциониране на глезенната става, осигуряващи самостоятелно ходене и опора, като се наблюдават слабо изразени ограничения при определени движения.
Специалистът, изготвил психиатричното изследване като част от комплексната СМЕ, е посочил, че в първите дни след инцидента ищецът е развил остра стресова реакция и последващи симптоми на разстройство в адаптацията. Констатирани са и остатъчни психични симптоми при ищеца – специфична фобия от шофиране на мотор и афективни реакции с нормалпсихологична мотивация, свързани с ПТП-то. Вещото лице изразява становище, че към момента ищецът е спокоен, с нормално психологично възстановяване на събитията, без да се наблюдават психопатологични 3 симптоми, които да изискват някаква диагноза. За обичайни се сочат преживяванията му, съновиденията и реактивното му състояние като остатъчни симптоми. Вещото лице счита, че ищецът притежава ресурса да се справи с психологическата травма, но е добре да продължи приема на медикаменти като част от антидепресивната терапия, съчетана с немедикаментозни методи.
Искът с правно основание чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.1 от КЗ предоставя възможност на увредено лице от ПТП, причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, да получи обезщетение за претърпените вреди от Гаранционен фонд, като при несъгласие с размера му, може да предяви претенцията си пред съда.
Безспорно е установено, че ПТП е причинено от водач на МПС, напуснал местопроизшествието, при което за ищеца са настъпили неимуществени вреди. Гаранционен фонд е признал правото на обезщетение на ищеца, като е определил и изплатил сумата в размер от 26000 лева.
Несъгласието на ищеца с размера на определената сума прави иска допустим.
Анализът на събраните по делото писмени доказателства – медицински документи, болнични листи, заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза и гласните доказателства установяват наличието на неимуществени вреди за ищеца, които са в пряка причинноследствена връзка с инцидента.
За претърпените неимуществени вреди от инцидента, следва да се определи справедливо обезщетение, съобразно чл.52 ЗЗД и с оглед конкретните обстоятелства и причинени морални страдания.
Безспорно са установени вида и характера на телесните увреждания - в счупване на пета стъпална кост, на фалангата на първи пръст и разкъсване на сухожилието на голямопищялен мускул - и трите травми в областта на левия долен крайник при глезена и ходилото, както и контузия на гръден кош в областта на лява гръдна половина. След извършена оперативна намеса за възстановяване връзката на сухожилието на левия крак, се наложила имобилизацията му, а придвижването на ищеца през следващите 2-3 месеца е било с помощни средства – патерици. Целият възстановителен период е продължил около пет месеца и половина, като болките и затруднението в 4 движенията, не били напълно преодолени към момента на изготвяне на експертното заключение по делото. По време на оздравителния период пострадалият е изпитвал физическа болка, страдания, дискомфорт, затруднения и неудобства. Не е било възможно самостоятелно справяне с обичайни за него дейности – ходене, шофиране, практикуване на любими хобита, като временната неработоспособност е продължила 174 дни.
При определяне на справедлия размер на обезщетението следва да се отчете факта, че към настоящия момент липсват данни за усложнения в състоянието на ищеца. С оглед на възрастта му – 44 години, съдът приема прогнозата за пълно физическо и психическо възстановяване на пострадалия.
Макар комплексната СМЕ да установява, че инцидентът е предизвикал признаци на остра стресова реакция, последвани от симптоми на разстройство в адаптацията с тревожно-фобиен-депресивен синдром, към настоящия момент ищецът е в относително добро психологично състояние, спокоен, с възможност за нормално психологично възстановяване на събитията, с психологически ресурси за преодоляване на състоянието.
С оглед горното, икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП, законоустановените лимити и актуалната съдебна практика по размера на присъжданите обезщетения по сходни казуси, съдът намира, че сумата в общ размер от 40000 лв. справедливо и напълно обезщетява претърпените от Н. Б. неимуществени вреди. Предвид извършеното извънсъдебно плащане от ответника на сумата в размер на 26000 лева, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 14000 лева.
Ищецът претендира обезщетение за забава с начален момент 14.09.2021 г. – датата на определяне на обезщетение от Гаранционния фонд, която следва датата на уведомяване, поради което претенцията за обезщетение за забава следва да бъде уважена така, както е предявена.
Решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В необжалваната му част, решението е влязло в сила.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38 ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 705.38 лв.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд 5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/3.01.2023 г. по т. д. № 372/2022 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната му осъдителна част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с адрес гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Т. У. от САК, сумата от 705.38лв. /седемстотин и пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6