Присъда № 5 от 23.01.2023, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 5, постановена на 23.01.2023г. по НОХД № 743/2022г. по описа на Районен съд - Търговище

Подсъдимата Д. Д. С., ЕГН ********** от гр.Търговище е предадена на съд с обвинение по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК - за това, че на 26.08.2021 г. в с.З., общ. Търговище нарушила мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората - Заповед № РД-01- 610/ 22.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от ЗЗ, чл.73 от АПК, вр. с Решение № 547/28.07.2021г. на МС за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на МС от 14.05.2020г. извънредна епидемична обстановка - като лице по т.2 от Заповедта, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина № 4893/ 16.08.2021г. на РЗИ – Търговище, не е изпълнила задължението да не напуска дома си в с.З., общ.Търговище, ул.“Х.Б.“ № ... в 14 - дневния срок, посочен в предписанието, считано от 14.08.2021 г., като Д.ието е извършено по време на пандемия, свързана със смъртни случаи.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Търговище поддържа обвинението срещу подсъдимата като доказано по несъмнен начин. Намира, че при анализа на доказателствения материал следва да бъде дадена вяра на свидетелите Т. Н. и Т. Н.. На база техните показания, както и тези на свидетелите И. М., Д. С., И. М. и Т. Ф. и приложените писмени доказателства намира фактическата обстановка за безспорно доказана. Пледира, подс. С. да бъде призната за виновна по обвинението за извършено престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което да й бъде наложено наказание от 1 година „лишаване от свобода“, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и наказание „глоба“ – в минимален размер. Пледира, подсъдимата да бъде осъдена да заплати и направените по делото разноски.

Подс. Д. С. в с.з. заявява, че не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение. Дава обяснения, като описва фактическата обстановка.

Защитникът на подсъдимата излага съображения за недоказаност на обвинението, като намира показанията на свидетелите Т. Н. и Т. Н. за противоречиви и неубедителни. От друга страна счита, че от действията, предприети от полицейските органи след получаването на сигнала на тел.112 и извършена от тях проверка в с.З., не може да се заключи с категоричност, че подсъдимата е отсъствала от адреса на карантиниране. Изтъквайки, че присъдата не може да почива на предположения, защитникът пледира подс.С. да бъде оправданата по обвинението за извършено престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

На 13.03.2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия от коронавирус /СОVID – 19/ Народното събрание на РБ по предложение на Министерския съвет решило да обяви извънредно положение върху цялата територия на страната, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. Със същото решение било възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията. С Решение № 325 от 14.05.2020 г. на Министерския съвет на Република България, на територията на страната била обявена извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на СОVID – 19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14.05.2020 г. Срокът на тази извънредна епидемична обстановка бил удължен няколко пъти със съответните решения на МС, последното от които, преди инкриминираната дата, било Решение №547/28.07.2021 г.

По този повод и на основание чл.61, ал.1,4, 7, 9 и 12 от Закона за здравето и чл.73 от АПК, Министърът на здравеопазването издал Заповед №РД-01- 610/22.10.2020 г. Съгласно т. 2 от Заповедта, на задължителна изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14 дни от датата на потвърдителното лабораторно изследване подлежали потвърдени случаи на СОVID – 19 на заразоносители и лица с леки клинични оплаквания, като това ставало с предписание по образец, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Лицата поставени под карантина били длъжни да не напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че ще пребивават, за посочения в предписанието срок, съгласно т.10 от Заповедта.

Подс. Д. С. живеела и работела в Швейцария. През лятото на 2021 г. се прибрала в България. Тъй като й предстояло връщане в Швейцария, съобразно изискванията за пътуване в Европа, на 14.08.2021 г. С. посетила специализирана лаборатория в гр.Търговище, където си направила тест за наличие на коронавирусна инфекция, който се оказал положителен. Поради това, директорът на РЗИ - Търговище издал Предписание за поставяне под карантина № 4893/16.08.2021 г. За издаването на предписанието на подс.С. било съобщено по телефона. С предписанието тя се задължила да не напуска адреса си на карантиниране в с.З., общ.Търговище, ул.„Х.Б.“, №... в 14дневния срок, посочен в предписанието, считано от 14.08.2021 г. до 27.08.2021 г. включително.

На 26.08.2021 г. в 22:22ч. на тел.112 постъпил сигнал, подаден от св.Т.

Н. – познат на подс. С., който съобщил, че подсъдимата е нарушила карантината си, както и че я е видял час по - рано около болницата в гр.Търговище. След като сигналът бил приет, на адреса на подсъдимата в с.З., общ.Търговище били изпратени полицейски служители - свидетелите С. и М..

Тъй като на проверения адрес нямало звънец, полицейските служители тропали по пътната врата, подали звуков сигнал със служебния автомобил и викали името на подсъдимата, но тя не се отзовала.

2

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - обясненията на подс. Д. С., показанията на свидетелите Д. С., И. М., Б. Г., Т. Н., Т. Н., И. М., Т. Ф., Н. И.а, Р.А. – дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на първите четирима свидетели, дадени на досъдебното производство, които също бяха приобщени към доказателствения материал, проведените очни ставки между подс.С. и св.Т. Н., както и между подс.С. и св.Т. Н., заключението на видео техническата експертиза, писмо изх.№ 07.400-1/01.09.2021г. от директора на РЗИ – Търговище, предписание за изолация в домашни условия № 4893/16.08.2021г. на РЗИ – Търговище, извлечение от Националната система за карантинираните лица за Д. Д. С., ЕГН **********, справка от Дирекция „Национална система 112- МВР“ с рег.№ 10582р-1201 от 17.05.2022г., справка за съдимост и останалите доказателства по делото.

Събраният по делото доказателствен материал не съдържа противоречия и безспорно установява изложените по- горе обстоятелства във връзка с обявеното от Народното събрание на Р.България извънредно положение в страната от 13.03.2020г. до 13.04.2020 г. във връзка с пандемията от СОVID – 19 и последващото обявяване на извънредна епидемична обстановка от 14. 05. 2020г., срока на която бил удължаван неколкократно, като към инкриминираната дата /26.08.2021г./ бил удължен по силата на решение на Министерския съвет № 547/28.07.2021г.

От Заповед № РД-01-610 от 22. 10. 2020г., /а не от 22.10.2021г., както неправилно е посочено в обвинителния акт/, издадена от Министъра на здравеопазването се установява, че съгласно т.2 от същата, на задължителна изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14 дни от датата на потвърдителното лабораторно изследване подлежат потвърдени случаи на СОVID – 19 на заразоносители и лица с леки клинични оплаквания. Съгласно т.4, това става с предписание по образец на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Съгласно заповедта, посочените категории лица, са длъжни да не напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че ще пребивават, за посочения в предписанието срок.

По делото е установено и не се спори, че през м.август 2021г. подс.С. си направила тест за коноравирусна инфекция, тъй като й предстояло пътуване до Швейцария, където живеела. Установено е, че тестът дал положителен резултат за СОVID – 19. Доказан е и факта, че същата била карантинирана като лице по т.2 от Заповедта на Министъра на здравеопазването – със съответно предписание № 4893/ 16. 08.2021г. за срок от 14 дни, считано от 14.08. 2021 г. до 27. 08. 2021 г. включително, издадено от директора на РЗИ - Търговище. Съгласно предписанието, подсъдимата следвало да бъде изолирана на адрес –с.З., ул.“Х.Б.“ №9.

От събраните по делото доказателства, включително показанията на 3 св.Т. Ф. и обясненията на подс.С. се установи, предписанието е било съобщено на подсъдимата и тя е била наясно със следващите от него задължения. Предписанието не е било обжалвано по реда на АПК и е било задължително за изпълнение.

Спорен е въпросът дали на 26.08.2021г. подс. С. е напуснала адреса, на който е била карантинирана.

В обясненията си подсъдимата отрича това обстоятелство, като твърди, че в този ден била в къщата - спала, гледала телевизия. Около 22:30 – 23:00ч. говорила с детето си по телефона. Заявява, че не е чувала сирена на полицейска кола, тропане или викове. Обяснява, че докато била в карантина, близките й доставяли храна, задължително след телефонно позвъняване, тъй като на вратата нямало звънец, а къщата била навътре в двора.

В противоречие на тези обяснения са показанията на св.Т. Н., който пред съда заяви, че в миналото бил много близък с подс.С., но от 3- 4 години отношенията им били влошени и бил спрял всякаква комуникация с нея.

Св.Т.Н. посочи, че въпросната вечер /на 26.08.2021г./ видял подс.С. пред денонощния магазин до болницата в гр.Търговище. Видял я, докато вървял по отсрещния тротоар. Посочи, че преди това не бил виждал подсъдимата в срока на карантината й, но знаел от „сторита“ в социалните мрежи, от познати и нейни роднини, че тя я нарушава.

В показанията си дадени на 26.08.2021г. по ДП /л.7/, които също бяха приобщени към доказателствения материал, св.Т. Н. е посочил, че с приятелката си Т. тръгнали от кафе „Енерджи“ и докато се движели в посока към кв.“Вароша“ видял подсъдимата на паркинга пред денонощния магазин до болницата. Тъй като преди това - на 20.08.2021г . когато отново бил с Т., също бил видял подс.С. навън - пред дискотеката в гр.Търговище, сега се ядосал и подал сигнал на тел.112.

След прочитане на протоколите за разпит от ДП на св.Т.Н., същият заяви, че в действителност първия път, когато видял подсъдимата било пред дискотека „Планета“ в гр.Търговище, което било 2 -3 дни преди процесната дата. Допълни, че се обадил на тел.112 30 - 40 мин. след като я забелязал пред магазина до болницата, като в момента на обаждането се намирал на пейките, разположени на площадката срещу БКС в кв.“Вароша“. В този момент, той вече не наблюдавал подсъдимата.

При проведената в с.з. очна ставка между подс.С. и св.Т. Н., последният описа по- различна фактическа обстановка - че двамата със св. Т. Н. видели подсъдимата пред магазина до болницата. После само св.Т. Н. прекосила улицата и отишла да същия магазин за цигари, а той я изчакал. След това отишли до дискотеката, пред която – около 23:00-24:00ч. св.Т.Н. отново видял подсъдимата и тогава се обадил на тел.112.

От цитираните показания на св.Т.Н., дадени в различните фази на производството е видно наличието на съществени противоречия в твърденията му /относно обстоятелството, кога е видял за първи път подс.С.

4 навън по време на карантината й, къде се е намирал, когато е подал сигнала на тел.112/. Такова несъответствие е налице дори и в показанията, които свидетелят даде пред съда в две поредни съдебни заседания.

Същевременно съществени разминавания са налице и между показанията на св.Т.Н. и св.Т. Н., както и в твърденията на последната. Както бе посочено, според Т.Н., той забелязал подсъдимата до магазина, докато се намирал на отсрещния тротоар. Свидетелката заяви първоначално пред съда, че двамата със св.Т.Н. отишли до магазина, пред който се намирала подс.С., като обясни: „Може би Д. е била на 2-3 метра от нас. Д. беше пред магазина, ние минахме покрай нея, влезнахме, купихме си цигари и тръгнахме.“ В следващото съдебно заседание, при очната ставка с подс.С., св.Т. Н. посочи, че когато отишла да си купи цигари св.Т. Н. бил с нея, но не бил влязъл в магазина, а я изчакал, но не помни точно къде.