Решение № 1334 от 27.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1334 гр. Пловдив, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300502126 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от З. К. О. против решение № 2525/22.05.2025г. по гр.д.№ 14806/2023г. на ПдРС, VIII гр.с., поправено с решение № 3237/26.06.2025г., с което жалбоподателят З. К. О. е осъден да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 760,50 лева, представляваща дължимото от ответника обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение поради дисциплинарно уволнение; сумата от 152,68 лева, представляваща получено без основание от ответника трудово възнаграждение за месеците август и септември 2021г. и сумата от 63,25 лева / съобразно с решението за поправка на очевидна фактическа грешка/, представляваща получено без основание от ответника възнаграждение за представително облекло за периода месец октомври – месец декември 2021г., ведно със законната лихва върху трите главници, считано от 11.10.2023г. до окончателното им изплащане. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като РС е отказал да разгледа заявено от името на жалбоподателя възражение за прихващане с дължимото му обезщетение за неползван платен и допълнителен годишен отпуск. В съдебно заседание на 22.04.2025г. процесуалният представител на жалбоподателя подал молба, с която съобразно с приетото заключение по съдебната счетоводна експертиза, уточнил сумите по заявеното възражение за прихващане.

Грубо и немотивирано РС е отказал да приеме молбата, а с решението си въобще не се е произнесъл по заявеното възражение. В мотивите към решението въобще липсвало произнасяне и по заявено от страна на жалбоподателя твърдение за добросъвестност при получаване на процесните суми. Липсвало обсъждане и каквито и да било мотиви относно заявеното оспорване на размера на претендираното здравно осигуряване, както и относно доказването на претенцията за работно облекло. Липсвали доказателства дали той е върнал 1 претендираните суми за работно облекло или е върнал самото облекло. Сочи се и това, че присъдените суми не са съобразени със заключението по съдебната счетоводна експертиза.

Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на ПдРС, алтернативно се иска решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

От ТП на НОИ- гр. *** е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а също така, че при разглеждане на делото и постановяване на решението не са допуснати никакви процесуални нарушения. Набляга се на обстоятелството, че жалбоподателят е представляван от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, който нямал правомощия да заявява възражения за прихващане. Изложени са подробни доводи в подкрепа изводите на РС.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 14806/2023г. на ПдРС, VIII гр.с. е образувано по искова молба от ТП на НОИ- гр. *** против З. К. О., с която се предявени обективно съединени искове по чл.221, ал.2 от КТ и чл.55, ал.1 от ЗЗД за това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 760,50 лева, представляваща дължимото от ответника обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение поради дисциплинарно уволнение; сумата 152,68 лева, представляваща получено без основание от ответника трудово възнаграждение за месеците август и септември 2021г., и сумата от 65,20 лева, представляваща получено без основание от ответника възнаграждение за представително облекло за периода месец октомври – месец декември 2021г., ведно със законната лихва върху трите главници. В исковата молба се сочи, че от 2008г. З. О. е работил по трудово правоотношение с НОИ, което било прекратено считано от 01.10.2021г. със заповед № 10/24.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ- гр. ***, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа през периода от 09.08.2021г. до датата на прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл.221, ал.2 от КТ, уволненият служител дължал обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за периода на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Тъй като той получил трудово възнаграждение за месеците август и септември 2021г., без да е положил труд, дължал връщането му, както и връщане на внесените от работодателя осигуровки и изплатените му пари за представително облекло.

Отговор на исковата молба е подаден от назначения на ответника З. К. О. особен представител адв. Г. М.-К.. Със същия исковете са оспорени като неоснователни по аргумент на това, че процесните суми- трудово възнаграждение, осигуровки и пари за дрехи, са получени от З. О. добросъвестно, че липсват доказателства относно размера на обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ, а също така, че то е изчислено неправилно. Заявено е възражение за прихващане с дължимо на О. обезщетение за неползван платен и допълнителен годишен отпуск.

Безспорно е, а и от събраните по първоинстанционното дело многобройни писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е работил по трудово правоотношение с НОИ до 01.10.2021г., на която дата му е връчена заповед № 10/24.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ- гр. ***. В мотивите към заповедта е записано, че с доклад от 16.08.2021г.

Началникът на Отдел „Обединен осигурителен архив“ Д. К. е уведомила Директора на ТП на НОИ- гр. *** за това, зе в продължение на шест работни дни З. О. не се е явил на работа.

Отразено е, че безпричинното неявяване на работа на служителя е продължило и към датата на издаване на заповедта. От него били изискани обяснения, но той не представил такива. За отсъствието на жалбоподателя от работа през периода от 09.08.2021г. до 01.10.2021г. са съставени и множество докладни записки и констативни протоколи. Факта на самоотлъчката му през горепосочения период не се оспорва. Не е оспорена и законността на заповедта за дисциплинарното му уволнение.

Съгласно чл.221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или 2 служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. В случая се претендира обезщетение за едномесечно предизвестие. По първоинстанционното дело са приети основно и допълнително заключения по ССЕ, изготвени от вещо лице Б. Д.. От основното заключение се установява, че дължимото от жалбоподателя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ е в размер от 760,50 лева- колкото е претендирано с исковата молба.

Установява се също така, че за месец август 2021г. му е изплатено трудово възнаграждение в размер от 152,68 лева, а за месец септември 2021г. не му е начислено трудово възнаграждение поради неявяването му на работа. На 25.02.2021г. на жалбоподателя са изплатени 250 лева за представително облекло за 2021г. Припадащата се за месеците октомври, ноември и декември 2021г. част от тази сума е в размер от 63,25 лева.

Възражението за прихващане е заявено от името на жалбоподателя З. О., чрез назначения му особен представител адв.Г. М.-К., още с отговора на исковата молба.

Претендирано е прихващане на вземанията по предявените от НОИ искове с дължимо на О. обезщетение за неползван платен годишен отпуск, с неопроделен размер. Размерът му е определен в допълнителното заключение на вещо лице Б. Д.. Вземането, с което се извършва прихващането, следва задължително да е ликвидно- в определен безспорен размер, когато е заявено извънсъдебно. В съдебното производство обаче е допустимо да бъде заявено възражение за прихващане и с неликвидно вземане на ответника. Както се сочи в мотивите към Решение № 960 от 4.12.2006 г. на ВКС по д. № 527/2006 г., ТК, II о., „Най-съществената разлика между материалното и процесуалното възражение за прихващане е, че първото предпоставя ликвидност на насрещните вземания, а възражението за прихващане е допустимо и основателно даже когато тези вземания или едното от тях са неликвидни.

Вземането, предявено с възражение за прихващане става ликвидно, даже преди това да е било спорно (неликвидно), тъй като занапред получава качеството на "присъдено нещо".

Особеното при него е, че то настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост, така че им се придава занапред качеството на ликвидност“. Съгласно т.2. и т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, „При неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако възражението е неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост. При уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим за прихващането. При непогасена горница, решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са породили вземането“. От цитираното тълкувателно решение е видно, че заявеното в срок възражение за прихващане е част от предмета на делото и в случай, че съдът приеме за неоснователни всички останали възражения на ответника против предявения иск, той дължи произнасяне по възражението за прихващане, като решението му формира сила на присъдено нещо относно размера на вземането на ответника и размера, до който са погасени двете насрещни вземания / това на ищеца и това на ответника/. В този смисъл първоинстанционният съд е следвало, ако е счел, че по някакви причини заявеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане е недопустимо, с изрично определение да откаже да го приеме за разглеждане, като укаже на ответника срок за обжалване, а в противен случай, след като е приел претендираните от ищеца вземания за дължими, да се произнесе с решението си по това възражение.

В проведеното на 14.05.2024г. първо публично съдебно заседание по гр.д.№ 14806/2023г. на ПдРС, VIII гр.с., заявеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане не е отразено в доклада по делото и съответно- липса произнасяне по това, дали съдът го приема за разглеждане или- не. В о.з. на 06.11.2024г., в което е прието основното заключение на вещо лице Б. Д., е дадена възможност на особения представител на З. О. с писмена молба да формулира допълнителни задачи по ССЕ. С молба от 13.11.2024г. от адв.Г.

М.-К. е поискано вещото лице да даде заключение относно това дали има неползван платен 3 отпуск на доверителя й и в какъв размер е дължимото за него обезщетение. Тези задачи са допуснати и е изготвено и прието допълнителното заключение по ССЕ. В о.з. на 22.04.2025г., в което е прието допълнителното заключение, адв.Г. М.-К. е подала молба, с която уточнява, че съобразно с това заключение, сумата, с която желае да се извърши прихващане е в размер от общо 132,11 лева, включваща 103,71 лева- обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и 28,40 лева- законни лихви. В същото публично съдебно заседание по мотив на това, че въпросната молба е подадена извън срока по чл.131 от ГПК, същата е оставена без уважение. Определението гласи следното:“Оставя без уважение молбата на особения представител на ответника за приемане за разглеждане по настоящето дело на насрещни обективно съединени искове, респективно на възражение за прихващане“. Не е указан срок за обжалване.