Решение № 7724 от 16.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7724 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110171473 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

16.05.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 71473/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „МБ“ АД (с предишна търговска фирма „КС“ АД) срещу Й. Н. Д., като се твърди, че 17.05.2019 г. между страните било възникнало облигационно отношение по договор за обратен лизинг, като бил предоставен за ползване лек автомобил „Mercedes-Benz“, модел „BM 219 CLS”, рег. № СВ ..... КВ, като ответника се бил задължил да заплаща лизинговите вноски, съобразно уговореното, както и да придобие лизинговия актив. Поддържа, че съгласно уговореното в договора лизингополучателят дължал сумата от 10000,00 – главница и сумата от 7319,65 лева – възнаградителна лихва, като сумите следвало да бъдат изплатени на 36 лизингови вноски до 20.05.2022 г. Навежда доводи, че съгласно уговореното в договора лизингополучателят дължал и разходите по договора, като последните възлизали на сумата от 743,21 лева. Развива съображения, че ответника не бил 1 изпълнил задълженията си по договора, като на 18.02.2020 г. лизинговият актив бил установен, че се намира в държане на трето лице, което го било върнало доброволно, тъй като го държало неправомерно. Твърди, че към момента на връщане на лизинговата вещ по същата били установени вреди, които били нанесени умишлено от лизингополучателят, като същите възлизали на 7300,00 лева – представляващи стойност на липсващи части по автомобила. Поддържа, че с оглед клаузите на договора лизингополучателят не бил изпълнил поетите задължения да ползва лизинговата вещ с грижата на добрия стопанин, както и да ползва вещта според функционалното й предназначение и съответната техническа характеристика. Сочи, че съобразно уговореното в договора лизингополучателят не се освобождавал от задълженията си по договора при тотална щета на лизигновата вещ или кражбата й, независимо дали същите са били породени от виновни или безвиновни действия. Излага съображения, че към момента на връщането на лизинговата вещ се дължала сумата от 1329,64 лева – дължима главница и сумата от 2519,16 лева – договорна възнаградителна лихва, като двете суми били дължими по 8 бр. лизингови вноски за периода от 20.06.2019 г. до 20.01.2020 г. Инвокира доводи, че тъй като за периода 21.06.2019 г. до 18.02.2020 г., ответника не бил направил нито едно плащане по договора за лизинг се дължала и сумата от 145,61 лева – мораторна лихва. Навежда доводи, че на ответника чрез ЧСИ по реда на чл. 47 ГПК била връчена покана за доброволно изпълнение, като изрично било посочено, че в случай, че не изпълни задължението си договора се считал за развален.

Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове.

Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, чрез особения представител, като се твърди, че ищецът не е доказал, че действително е собственик на лизинговата вещ, което обосновава. Поддържа се, че от ангажираните по делото доказателства се установявало, че фаровете на автомобила били матирани, което ги правело негодни за употреба, съответно бил налице паднал лак на бронята, които недостатъци били известни на ищца още при покупката на автомобила, поради което същите не били резултат от действия на ответника. Навежда доводи, че ответникът не бил ставал причина за демонтиране на части от автомобила, респ. наличието на вреди по последния, съответно не бил ставал причина за закупуването на подобни части, респ. не било ясно къде е бил автомобила и кой бил извършил демонтажа на частите. Инвокира съображения, че действителната воля била за сключване на договор за лизинг с придобиване на собствеността, но в случая сключения договор прикривал договор за кредит по ЗПК – като съответната парична сума не била предоставена, което обосновава. Поддържа, че договорна възнаградителна лихва се дължала при договор за кредит, когато сумата е била предоставена, като тъй като в случая не била предоставена конкретна сума, то не се дължала и възнаградителна лихва, а клаузата за това била нищожна поради противоречие със закона.

Твърди, че уговорката за възнаградителна лихва предвиждала такава в размер на 40 % годишно, поради което клаузата била неравноправна и противоречала на добрите нрави.

Сочи, че дължимата лизингова вноска била структурирана от главница и лихва, което било характерно за потребителското кредитиране, което се установявало и от погасителния план към договора. Излага доводи, че било недопустимо да се претендират лизингови вноски за главница и лихва, поради противоречие със закона и добрите нрави, а освен това в подобни уговорки водели и до заобикаляне на закона. Иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

I. От фактическа страна:

2

Приложен е Договор за покупко-продажба на МПС № 190/17.05.2019 г., сключен между „КС“ АД от една страна, в качеството на купувач и Й. Н. Д. от друга страна, в качеството на продавач. По силата на договора продавачът прехвърля купувача правото на собственост върху МПС – лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350“, рег. № СВ ..... КВ, като купувачът се задължава да заплати продажна цена в размер на 10000,00 лева.

Представен е приемо-предавателен протокол от 17.05.2019 г., с който се установява, че продавачът е предал процесното МПС на купувача.

От Договор за обратен лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизингов актив № 190/17.05.2019 г., сключен между „КС“ АД от една страна в качеството на лизингодател и Й. Н. Д. от друга страна в качеството на лизингополучател. По силата на договора лизингодателят предоставя на лизингополучателя за ползване автомобил „Мерцедес Бенц ЦЛС“, като лизингополучателят се задължава да заплати общо лизингови вноски в размер на 10000,00 лева, ведно с уговорената възнаградителна лихва по договора в общ размер от 17319,65 лева.

Приложено е споразумение за прихващане от 17.05.2019 г., което е сключено между „КС“ АД от една страна, в качеството на лизингодател и Й. Н. Д. от друга страна, в качеството на лизингополучател, като страните са постигнали съгласие да извършат извънсъдебно прихващане на дължимите суми във връзка със сключените между тях Договор за покупко-продажба на МПС № 190/17.05.2019 г. и Договор за обратен лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизингов актив № 190/17.05.2019 г., като е отразено, че след извършената компенсация лизингодателят ще заплати на лизингополучателят сумата от 9535,90 лева.

Приложено е платежно нареждане то 17.05.2019 г., като се установява, че „................“ ЕАД е заплатило на Й. Н. Д. сумата от 9535,90 лева.

Прието и неоспорено е заключението на СПЕ от което се установява, че подписите под процесните договори, общи условия към договори и приложения са изпълнени от Й. Н.

Д..

Съдът, като извърши преценка на заключението на СПЕ, съобразно правилото на чл.

202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изгответно обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Руслан Н и Т. М.

От казаното от св. Н се изяснява, че той лично бил предал автомобил „Мерцедес CLS“ на Й. Н. Д.. Изяснява, че снимки приложени по делото са направени лично от него, като бил заснел автомобила в здрав вид. Лично той бил предал автомобила на лизингополучателя. Уточнява, че работи в „Макс България“ АД, което към датата на сключването на договора се е казвало „КС“. Изяснява, че работел като регионален мениджър във всички офиси, но не знаел други обстоятелства във връзка с автомобила след предаването ми. В последващ момент бил разбрал от колегите му, че бил намерен в различен вид от този в който го бил издал. За други подробности няма представа и не знаел.

При разпита на св. М се изяснява, че на 18.02.2020 г. бил открил автомобил „Мерцедес CLS“, сив на цвят, но не помнел номера. Снимките по делото на състоянието на автомобила били направени от него, като освен това той лично бил съставил протокол, където бил описал видяното и свидетелите на съставянето на протокола. Уточнява, че работел при ищеца от 5 години, като познавал ответника покрай договора за лизинг, но когато намерил автомобила последният не му бил предоставен от ответника. Свидетелства, че с Й. дълго време нямало контакт и не бил заплащал лизинговите си вноски. Сочи, че по 3 договора за лизинг имало условия, че при неизплащане на лизинговите вноски в определен период се предприемали действия по издирване на лизинговия актив. В случая информацията била получена от трето лице – ВБ, който бил разписал съставения протокол, като автомобилът се намирал на територията на с. Рельово. Сочи, че бил получил информация чрез телефонно обаждане от ВБ. След като отишъл автомобилът се намирал на улицата пред къща в селото, където бил заснет автомобила. Не може да посочи точен адрес и защо автомобилът се е намирал там, нито защо е в такова състояние. Свидетелства, че автомобилът имал липси и бил разграбен. Уточнява, че в селото не бил общувал с никой, освен с лицето Б, което било разписало протокола, но не бил водил разговори с него. Не можел да каже от кога автомобилът се е намирал там, като Б бил подписал протокола по собствено желание. Автомобилът се намирал пред неговата къща, съответно протоколът бил разписан от него, защото не можело просто така да го вземат от улицата. Свидетелства, че не знае дали ВБ или друго лице са виновни за състоянието на автомобила, като Б не знаел кое лице е ограбило автомобила. Не може да каже дали Б имал нещо общо със състоянието на автомобила или лица от неговото обкръжение. Сочи, че не може да каже дали Б и Й. се познавали, като Б му бил казал, че не го познава.

Съдът, като извърши преценка на показанията на св. Н и св. М, съобразно правилото на чл. 172 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като казаното от тях е правно и житейски логично. Показанията им са последователни и логични, като кореспондират с останалите събраните по делото доказателства, а за съобщеното в показанията им свидетелите имат преки лични впечатления. Фактът, че свидетелите са служители на ищеца не може изначално да изключи възможността последните да дават достоверни показания.

Това е само индиция за съда, за да при оценката на свидетелските показания да подходи със завишена доза критичност. В случая по делото липсват доказателства, че свидетелите са недобросъвестни, като съдът вземе предвид и обстоятелството, че заявеното от свидетелите е казано и под страх от наказателна отговорност.

Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като се установява, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350“ изчислена на базата на средни пазарни цени към момента на извършване на огледа – 18.02.2020 г. е в размер на 40008,78 лева, съответно на базата на резервни части към този момент е в размер на сумата от 8000,00 лева. Експертът е посочил, че към датата на извършването на огледа – 18.02.2020 г., средната пазарна цена на процесния лек автомобил е в размер на 14607,00 лева, а към датата на подаването на исковата молба е в размер на 11139,00 лева. Вещото лице е посочило, че при определяне стойността на МПС след приспадането на стойността необходима за неговот възстановяване на базата на цени на резервни части към 18.02.2020 г. стойността е в размер на 6607,00 лева, а към датата на подаването на исковата молба – 13.12.2021 г. е в размер на 3139,00 лева.