Решение № 2436 от 26.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2436 гр. София, 13.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100500863 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 15.12.2021 год., постановено по гр.дело №21581/2020 год. по описа на СРС, ГО, 66 с-в, А.Д. от открит тип „А.“ – руски авиолинии – чуждестранно търговско дружество, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Русия, е осъдено да заплати на А. Д. К. по иск с правно основание чл. 5, параграф 1 вр. с чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отменен полет SU 2061 от 03.12.2018 год. от летище София до летище Шереметиево, Москва, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.06.2020 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 410.73 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жА. от ответника А.Д. от открит тип „А.“ – руски авиолинии – чуждестранно търговско дружество, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Русия. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че не са налице изключващи отговорността му обстоятелства, каквито били лошите метрологични условия. Видно било от събраните доказателства, че самолетът, с който трябвало да бъде осъществен процесния полет, бил пристигнал навреме, но в продължение на два часа кръжал над летище София и не получил 1 разрешение за приземяване поради лоши атмосферни условия, ниска видимост. Тези лоши условия били установени въз основа на събраните писмени доказателства, представени от трети за спора лица. Според заключението по съдебно-техническата експертиза, самолетът бил пресякъл българо-румънската граница и се насочил към летище София, като кръжал известно време над него, но бил отпратен към летище Бургас, където се приземил.

Пътниците били извозени от гр.Бургас до гр.София с автобус. Самолетът отново поискал разрешение да се върне на летище София, но не получил такова. Полетът, за който ищцата имала билет, бил осъществен от Бургас за Москва. На ищцата бил предложен алтернативен полет, но тя избрала – според признанията в исковата молба, да й бъде възстановена сумата за закупения билет, но не била предприела действия в тази насока. Процесният полет бил анулиран поради лошите атмосферни условия на летище София и ответникът не дължал обезщетение, тъй като били налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 14 от преамбюла на Регламент 261/2004. Независимо от това дали отмяната били причинена от извънредни обстоятелства или била по вина на авиокомпанията, пътникът можел да избере една от следните възможности: алтернативен полет до крайната дестинация във възможно най-кратък срок или възстановяване на стойността на закупения билет. В частност ищцата била избрала втората алтернатива. Обстоятелството, че само три полета били пренасочени към други летища и не било осъществено кацане на летище София не обуславяло формирания от първоинстанционния съд извод, че ответникът не бил положил достатъчно усилия, за да извърши полета, така както бил предварително планиран. Доказано било, че полетът бил пренасочен от Ръководството за въздушно движение, като екипажът на самолета не можел да избира мястото на кацане. Освен това по делото нямало данни колко самолета трябвало да кацнат на летище София на 03.12.2018 год., да за се приеме, че само три полета били пренасочени. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответницата по жА.та А. Д. К. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че авиокомпаниите обичайно и често експлоатирали самолетите си в трудни и дори екстремни метрологични условия. Ниската видимост на летище София към момента на кацане на предходния на процесния полет, както и към момента на планираното излитане на процесния полет на 03.12.2018 год. от летище София за летище Москва не следвало да се приема за извънредно обстоятелство, изключващо отговорността на авиопревозвача. По делото не било проведено доказване дали мъглата/ниската видимост в района на летище София била толкова силно ограничаваща възможностите на въздухоплавателното средство да кацне, а след това, по-късно на същия ден, да излети от това летище, т.е. не било установено, ако действително били налице извънредни обстоятелства, колко време са продължили те. Ответникът не бил доказал, че бил положил дължимата грижа и бил взел всички разумни мерки, според своите материални и финансови ресурси, за да избегне отмяната на процесния полет. Във връзка с оплакванията във въззивната жА. следвало да се има предвид разпоредбата на чл. 5 от Регламента. Пътниците, чиито полети били отменени или по отношение на които не била налице някоя от хипотезите на чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламента, имали право на: 1/ възстановяване 2 стойността на билетите или премаршрутиране /чл. 8/ и 2/ обезщетение по чл. 7.

Обстоятелството, че ищцата била избрала да й бъде възстановена стойността на билета, не я лишавало от правото да претендира и получи обезщетение по чл. 7 от Регламента. В този смисъл не било нужно и да доказва, че стойността на билета й била възстановена.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жА. пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №295/91 /в сила от 17.02.2005 г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жА.та.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жА. е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните писмени доказателства по делото и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че ищцата е сключила с ответника договор за въздушен превоз за полет №SU 2061 от летище София до летище Шереметиево, Москва /като разстоянието между двете летища е между 1 500 км. и 3 500 км./, определен за изпълнение по разписание на 03.12.2018 год., с час на излитане 13.10 ч., че този полет бил отменен, като на ищцата било предложено премаршрутиране, което същата отказала, като избрала да й бъде възстановена стойността на закупения от нея билет. Не се спори също така, че ищцата е изправна страна по договора.

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че последният се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, 3 юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

Спорният между страните въпрос е свързан с наличието на извънредни обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, на която специална норма се същият се позовава, като поддържа, че такива обстоятелства в случая са лошите метеорологични условия на 03.12.2018 год. – ниска видимост /мъгла/, като самолетът, с който трябвало да бъде осъществен процесния полет, бил пристигнал от Москва навреме, но в продължение на два часа кръжал над летище София и не получил разрешение за приземяване, като бил отпратен към летище Бургас, където се приземил, като не получил разрешение да се върне на летище София; полетът, за който ищцата имала билет, бил осъществен от летище Бургас.

Отпадането на процесния полет, за който ищцата е имала потвърдена резервация от разписанието на превозвача, несъмнено покрива определението за отмяна по чл. 2, б. „л“ от Регламента, като поражда правото й на три различни форми на помощ, а именно възстановяване на стойността на билета заедно с обратен полет до първоначалния пункт на излитане, премаршрутиране до нейния краен пункт на пристигане при първа възможност или премаршрутиране до нейния краен пункт на пристигане на по-късна, удобна за нея дата, в зависимост от наличността на свободни места, съгласно чл. 8 от Регламента, право на грижа, съгласно чл. 9 от Регламента, а в съответствие с чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламента и право на обезщетение /съгласно чл. 7/, ако пътникът не е бил информиран за отмяната достатъчно рано.

Според нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки – следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на отговорността/, като е въведено условието такива „извънредни обстоятелства“ да не могат да бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими мерки“, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно.

В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, 4 въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.