Решение № 227 от 08.07.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Смолян, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500184 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното

Производството е по чл.268 във връзка чл.124 ал.1 ГПК, във вр.с чл.26 ал.1т.3 от ЗЗД, във вр. с чл.10а,чл.11,чл.19ал.4, във вр. с 22 ЗПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 907 от 21.04.2022година от „Фератом България“ЕООД,ЕИК 200599406, представлявано от И.Д. и Д.Н., депозирана чрез юрисконсулт Г. Г., срещу Решение №38 от 21.03.2022г постановено по гр.дело №296/2022г по описа на Районен съд гр.Мадан, с което е признато за установено в отношенията между ИВ. СТ. С., че сключеният между нея и „Фератом България“ЕООД договор за потребителски кредит №1021944/24.05.1921година е нищожен на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване изискванията на чл.11ал.1т.10 ЗПК и са възложени в тежест на ответното дружество направените разноски по делото.

Недоволно от така постановения съдебен акт е останало ответното дружество Фератом България“ЕООД. С въззивната жалба се обжалва постановеното съдебно решение изцяло, с оплаквания за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Според жалбоподателя районен съд неправилно приема, че договор за потребителски кредит № 1021944 от 24.05.2021година е нищожен на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11ал.1т.10 ЗПК.

Въззивникът развива оплакване, че по съществото си договорът за гаранция е договор за поръчителство - „Фератум Банк“ ЕАД ще изплати задълженията на въззиваемия 1 по договора по смисъла на Закона за задълженията и договорите. Твърди се също така, че процесът на кандидатстване и отпускане на кредити през интернет страницата на Фератум включва следните стъпки – потребителят сам в процеса на кандидатстване преди сключване на договора може да избере дали да посочи собствен поръчител или да се договори с „Фератум Банк“ ЕАД, като още в този момент (много преди сключване на договор), при избор на „Фератум Банк“ ЕАД, може да види възнаграждението му като гарант, като при избор на „Фератум Банк“ ЕАД, потребителят получава с електронно съобщение договора, заедно с вноските, дължими за възнаграждението на „Фератум Банк“ ЕАД - отново преди този договор да е обвързващ за него. Едва след като е получил както договора за кредит, така и договорът за гаранция, потребителят получава и код за потвърждение, който може да въведе на страницата на „Фератум България“ ЕООД, за да се обвърже с договора (чл. 6.3. от Общите условия). Срокът за въвеждането на този код е 48 часа - два дни (чл. 6.4. от Общите условия) - потребителят има повече от достатъчно време да се запознае с условията на договорите, в това число да ангажира консултант за преглед. Следователно видно от изложеното няма някакъв скрит за потребителя разход или заблуждаваща търговска практика, която да го подведе. На всеки етап от процеса потребителят разполага с необходимата информация и време, за да прецени дали посоченият договор е подходящ за него или не. Нещо повече, поддържа се, че в конкретния случай процесния кредит дори не е първи за въззиваемия , който е клиент на дружеството от 2016 г.

Направено е и оплакване,че в хода на делото са доказали, че „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ ЕАД оперират като отделни икономически субекти, макар да са част от една корпоративна група, те имат отделни банкови сметки (видни от погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото). Според жалбоподателя българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Твърди още, че съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Съгласно Параграф 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди още, че о бщият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“

Направен е извод,че видно от изложеното по-горе, сключването на договор за гаранция с „Фератум Банк“ ЕАД е допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит от „Фератум България“ ЕООД и по тази причина не подлежи на включване в годишния процент на разходите по договора за кредит. На следващо място се поддържа, че приложение № 3 към отговора на исковата молба ясно показва

2 възможностите на потребителя за избор при кандидатстване, както и свързаните с избора на „Фератум Банк“ ЕАД разходи. Потребителят може да посочи свой поръчител и да не поема тези разходи. Фератум предоставя кредити както със, така и без поръчител, за което се представя извадка от системата на жалбоподателя. Поддържа се и оплакване, предвид несъгласие с приетото от районен съд, че изборът на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР, като се твърди, че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и потребителят има цялата необходима информация и време за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него.Моли окръжният съд да отмени атакуваното решение и отхвърли предявеният иск.

С писмения отговор И.С., черз пълномощника си адв.М.М. оспорва въззивната жалба, като счита,че юрисконсулт Г., не е процесуално легитимирана и няма представителна власт да обжалва Решение № 38/21.03.2022г. постановено по гр.д. № 296/2021г. по описа на PC Мадан и в тази връзка производството следва да бъде прекратено, а насрещната страна да бъде осъдена за разноските. Твърди се,че от предоставеното с въззивната жалба, пълномощно е видно, че липсват доказателства за представителната й власт пред въззивния съд, включително по подаване на въззивната жалба срещу Решение № 38/21.03.2022г. постановено по гр.д. № 296/2021г. по описа на PC Мадан. Не е представено пълномощно за подаване на въззивната жалба съобразно чл. 261 т. 2 ГПК - приложения към жалбата пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, а напротив използвано е приложеното в първоинстанционното производство пълномощно.

По същество счита,че въззивната жалба е неоснователна, тъй като сключеният договор за потребителски кредит № 1021944/24.05.2021г. не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски кредит № 1021944/24.05.2021г.е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Излага твърдения, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от 3 общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва.

Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Според въззиваемата страна не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на възнаграждение за поръчителство. Не става ясно и защо има разлика в процентите на ГЛП и ГПР от над 25%, доколкото ответната страна заявява, че в процента на ГПР не е включено възнаграждението за поръчителство, т.е не става ясно, какво е включено в процента на ГПР, за да е с над 25% от този на ГЛП. някакви други ли разходи, или път нещо друго . Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Наред с това се твърди, че договор за потребителски кредит № 1021944/24.05.2021г. е недействителен на основание чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК.

В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящата хипотеза няма погасителен план, който да отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Доколкото в договор за потребителски кредит № 1021944/24.05.2021г.е предвидена дължимостга на договорна лихва, както и такса поръчителство, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени е оглед тяхната периодичност. Това не е сторено то кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създава невъзможност въззиваемата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

На следващо място се поддържа, че договор за потребителски кредит №

1021944/24.05.2021г. е недействителен, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и поради неправилно приложен ГПР, на основание чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Изразява съгласие с констатациите на районен съд, че има явно нарушение на чл.11 4 ал.1 т.10, вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК, изразяващо се в надвишаване на максимално определения процент на ГПР, както и че определения в договор за потребителски кредит № 1021944/24.05.2021г. процент на ГПР в размер на 49.11%, не е правилно прилагания между страните, тъй като видно от назначената и неоспорена от страните ССЧЕ се установява, че действителния размер на ГПР е 205.10 % и това води до това, че е налице нарушение на чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК, което води до нищожност на целия договор, тъй като чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК., е част от задължителното съдържание на всеки един договор за кредит и съгласно чл.22 от ЗПК, нарушението му води до нищожност на целия договор за кредит.