Решение № 469 от 15.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000501973 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 52 от 09.04.2025 г. по гр. д. № 128/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, I –ви първоинстанционен търговски състав, съдът е осъдил „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, както и на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ, да заплати на Т. А. Г., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 17.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 2 492, 20 лева (две хиляди четиристотин деветдесет и два лева и двадесет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 17.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

С решението, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал.

1, т. 2 от ЗА, съдът е осъдил „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на 1 управление: гр. София, ***, да заплати на адв. И. Н.

Ж., вписан в САК, със съдебен адрес: гр. София, ***, вх. Б, ап. 25, сумата от 4 799, 22 лева (четири хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и две стотинки), представляващи адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 499, 69 лева (две хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки), представляващи дължима държавна такса и съдебни разноски по делото.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника – „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 , със седалище и адрес на управление: гр. София. ***А.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва изцяло, като релевира възражения за неправилност и необоснованост. По същество се поддържа, че не са налице материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като процесното пътнотранспортно произшествие не се дължи на виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника моторно превозно средство. Според ответника пътният инцидент е настъпил вследствие на внезапно възникнала опасност на платното за движение, изразяваща се в наличие на спрели автомобили, които не са били предварително сигнализирани или обезопасени по надлежен начин.

В тази връзка се твърди се, че водачът Р. М. не е разполагал с реална възможност за реакция, която да му позволи да предотврати удара, поради което липсва основание да се приеме, че вредоносният резултат е в причинна връзка с неговото виновно поведение. При условията на евентуалност ответникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил релевираното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Развива се тезата, че ищецът е пътувал без правилно поставен предпазен колан, поради което сам е допринесъл в значителна степен за настъпването и обема на претърпените увреждания. „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД счита, че значението на предпазния колан в конкретната хипотеза е съществено и е следвало да бъде отчетено от съда при формиране на изводите му относно основанието и размера на обезщетението. Наред с това ответникът оспорва размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Поддържа, че първоинстанционният съд е надценил интензитета и обема на претърпените от ищеца болки и страдания, като не е съобразил в достатъчна степен действителния характер на телесното увреждане. В тази връзка изтъква, че макар да са установени счупвания на два поясни прешлена, по своя медико-биологичен признак увреждането следва да се квалифицира като една средна телесна повреда , засягаща снагата, поради което и обезщетението не съответства на реално доказаните вреди. Ответникът излага и довод, че 2 присъденото обезщетение не е съобразено с трайната съдебна практика по сходни случаи. Позовава се на принципното разбиране, че справедливото обезщетение следва да бъде определяно при комплексна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително характера и тежестта на увреждането, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, прогнозата за възстановяване, както и обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането.

Според ответникът първоинстанционният съд не е приложил правилно тези критерии и е достигнал до необосновано завишен размер на дължимото обезщетение.

Отделно от това ответникът оспорва и уважаването на акцесорната претенция за законна лихва, като поддържа, че при неоснователност на главните искове не следва да се присъжда и обезщетение за забава. С оглед на изложеното ответникът моли въззивния съд да отмени решението, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени, а при условията на евентуалност – присъдените обезщетения да бъдат намалени. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, ищец в пъроинстанционното производство, Т. А.

Г., оспорва така депозираната въззивна жалба като неоснователна по съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника – „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД счита така депозираната въззивна жалба за неоснователна по съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за 3 касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски окръжен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийски окръжен съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателността на предявените искове, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената съвкупност, предвид влязлото в сила Протоколно Споразумение по НОХД № 282/2023 г. на Районен съд – Мездра от 20.11.2023 г., чийто последици на основание чл. 300 от ГПК са задължителни за гражданския съд касателно авторството на деянието, неговата противоправност и виновност на дееца, се обосновава извод, че водача Р. С. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. трето, б. „а“, пр. второ, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 17.09.2022 г. е причинил средна телесна повреда, изразима в частични счупвания на 1-ви и 4-ти поясни прешлени, на ищеца Т. Г., които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на снагата.

По делото е безспорно също така, че към датата на процесното ПТП и за управляваното от деликвента Р. С. М. МПС – марка „Ивеко“, модел „3510“, с рег. № ********, е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД по застрахователна полица № BG/30/120001797346.

По делото е безспорно установено и, че ищецът Т. Г. е спазил процедурата по чл. 380 от КЗ, предявявайки своята претенция пред ответното дружество на 25.01.2023 г., по която са били образувани щети № 0801007302/2022-07 и ***/2022-08 по описа на ответното дружество. На следващо място, видно и от представеното по делото писмо с изх. № 2118/24.04.2023 г. по описа на „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, застрахователят е уведомил ищеца, че не е налице основание за заплащане на обезщетение.

В тази връзка, единствените спорни въпроси по делото се концентрират около установяването механизма на процесния инцидент от 17.09.2022 г., както и установяване на вредите (имуществени и неимуществени), които са 4 претърпени от страна на ищеца и са в пряка причинно – следствена връзка с инцидента.

Относно механизма на инцидента, по делото са представени и приети следните релевантни писмени доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 0000/17.09.2022 г., както и Протокол за оглед на местопроизшествие от 17.09.2022 г., ведно със съставения към него снимков материал.

Освен това, по делото е допуснат и разпитан в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд свидетеля Р. М., участник в местопроизшествието от 17.09.2022 г.

Според показанията на свидетеля Р. М. се установява, че на 17.09.2022 г. се е движел със специален автомобил „Ивеко“ по главен път Е-79 в посока от гр. Враца към гр. Дупница, при дъждовно време и мокра пътна настилка.

Посочва, че участъкът, в който е настъпило произшествието, представлява леко изкачване с десен завой, като след излизане от завоя е възприел спрели на платното за движение автомобили, които по негови възприятия са извършвали някаква дейност по пътя. Свидетелят заявява, че спрелите автомобили не са били сигнализирани по никакъв начин, не са имали включени аварийни светлини и не е бил поставен предупредителен триъгълник. Същият сочи, че към момента на възприемане на спрелите превозни средства се е движел със скорост около 70–75 км/ч, като разстоянието до тях е било приблизително 20– 30 метра. Твърди, че веднага е предприел действия за спиране, но поради мократа настилка автомобилът е загубил сцепление, поднесъл е и той не е успял да избегне удара, въпреки опита му да маневрира встрани. В резултат на това се е блъснал в задната лява част на лек автомобил „Опел“. Свидетелят описва обстановката след сблъсъка, като посочва, че е слязъл от автомобила и се е насочил да окаже помощ на пострадалите. По негови възприятия в лекия автомобил „Опел“ е имало пътници, като всички са успели да напуснат автомобила, с изключение на една жена, която е била притисната между седалките и не е могла да излезе самостоятелно, поради което е била освободена впоследствие с помощта на пожарна техника. Свидетелят сочи, че пътникът, намирал се на предната дясна седалка, е напуснал автомобила сам и не е имал видими тежки наранявания. Същият заявява, че по негови наблюдения непосредствено след произшествието пострадалите лица са били ограничен брой, като конкретно сочи жена от лекия автомобил, лице, намиращо се пред товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“, както и още едно лице в близост до друг автомобил. Останалите участници в произшествието, включително пътниците в лекия автомобил „Опел“, по негови възприятия са били в състояние да се придвижват самостоятелно. В показанията си свидетелят поддържа, че не може да даде категорични данни относно това кой точно къде се е намирал в автомобила и дали пътниците са били с поставени предпазни колани, но потвърждава, че пътникът на предната дясна седалка е бил извън автомобила след удара и се е придвижвал самостоятелно. Същевременно отново акцентира, че причината за настъпване 5 на произшествието според него е свързана с внезапното възприемане на спрелите на пътното платно автомобили при липса на сигнализация и неблагоприятните пътни условия, включително мократа настилка, довела до невъзможност да спре своевременно.