Решение № 41 от 04.03.2026, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Поля М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20251450100149 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба, депозирана от М. Иванова М. от с. Горна Кремена, чрез адв. Д. Г. от АК- Ловеч, против „***“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, и „***“ ЕООД, ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление: гр. София, с искане съдът да признае за установено, че Договор за потребителски кредит №2905354 от 17.01.2024 г., сключен между М. И. М., ЕГН ********** и „***“ ЕАД, ЕИК 175330437 е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.

Предявен е иск да се признае за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство от 17.01.2024 г.,сключен между М. И. М., ЕГН ********** и „***“ ЕООД, ЕИК 203508899 е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.

В условията на евентуалност, моли за решение, с което да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 4, ал. 1 Договор за потребителски кредит №2905354 от 17.01.2024 г., сключен между М. И. М., ЕГН ********** и „***" ЕАД, ЕИК 175330437 е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

Ответниците оспорват предявените искове.

Предявените установителни искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т, 10, т. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 146 вр. с чл.

143 ЗПК .

Предявеният в условията на евентуалност установителен иск за прогласяване на нищожост на клаузата на чл. 4. 1 от Договора за потребителски кредит №2905354 от 17.01.2024 г., е с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 17.01.2024 г. между М. И. М., ЕГН **********, в качеството й на „Кредитополучател“ от една страна и „***“ ЕАД, ЕИК 175330437 в качеството му на „Кредитор" е сключен Договор за потребителски кредит №2905354. По силата на сключения Договор за заем, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сума в размер 1750.00 лв., при условия: лихвен процент-19.55%, годишен процент на 1 разходите (ГПР)- 21.40% срок на погасяване - 16 месеца - обща сума за връщане - 2,007.98 лв.

В процесния случай едновременно със сключването на договора за заем ищцата е сключила и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от Кредитора дружество „***“ ЕООД, ЕИК 203508899, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 1,511.63лв.

В действителност кредитополучателя за използването на заем от 1,750.00 лв. трябва да върне не описаните по договор 2007.98 лв., а значително по-висока сума – 3519.61 лв., поради което счита, че процесният договор за заем е недействителен на основание неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство - нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

С оглед гореизложеното и съдържанието на Договора за заем счита, че чл. 4 от договора е нищожен поради следното:

Кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение при крайно завишено изискване - предоставяне на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от Кредитора.

На практика този поръчител не предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност Кредитополучателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на Кредитора, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за поръчителство.

От анализа на чл. 4 от Договора за заем се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството "***" ЕООД е "***" АД - кредитор на длъжника по договора за кредит и се явява и свързано с него лице. Това обстоятелство води до извод, че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта е пределно ясна - заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 3ПК.

Счита също така, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - гарант, без да се отчита дали страната кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави.

Твърди, че клаузата на чл. 4 от Договора за заем е съставена предварително и върху съдържанието й потребителят не би могъл да влияе. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни С оглед гореизложеното и предвид съдържанието на Договора за заем счита, че същият е нищожен поради следното:

В процесния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, а и заемодателят по договора за потребителски кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждение. Т.е. нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора. Процесното възнаграждение води до неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението - 2 кредитора, която е икономически по-силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност.

Следователно, този разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително понисък от реалния, което води до пълната недействителност на процесния Договор за заем.

При отчитане на този разходите за поръчител, при останалите параметри на кредита, то ГПР е в размер 245.11%.

Ако кредиторът не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.

22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ищцата застъпва становище, че Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с ответното дружество „***“ ЕООД е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъветност, справедливост и еквиталентността на престациите.

На първо място, възнаграждението в общ размер от 1511.63 лв. се дължи без насрещна престация. В процесния случай, съгласно чл. 8, ал. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство, възнаграждението се дължи не на ответното дружество, а на „***“ ЕАД дружеството-майка и заемодател, което на практика води единствено до увеличаване на дължимата сума по заема.

На второ място налице е взаимната свързаност на Договора за предоставяне на поръчителство и Договора за заем, тъй като Дружеството - заемодател е собственик на капитала на дружеството – гарант и Договорите за заем и предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден.Налице е еднакъв период на дължимост на сумите по двата договора, с един и същи начален период и краен срок на погасяване, една и съща главница чл. 2, ал. 1. Възнаграждението за поръчителя и за кредитора са в едно общо Приложение №1 към Договора за поръчителство.

Счита, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - поръчител, без да се отчита дали страната заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави. С тази уговорка се достига до значително увеличение на общия размер на задължението по заема в ущърб на икономически по-слабата страна. В процесния случай това увеличение е в размер на 1 511.63 лв. при главница на договора за заем от 1 750.00 лв., отделно от договорната лихва по заема.

С депозирания отговор ответникът „***“ ЕАД не оспорва, че на 17.01.2024 г. между „***“ ЕАД /кредитодател/ и М. И. М. /кредитополучател/ е сключен Договор за потребителски кредит № 2905354, както и е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „***" ЕООД и потребител М. И. М..

Не оспорва и твърдението на ищцата, че същата е усвоила в цялост цялата предоставената й съгласно договора за кредит главница., както и че при точно спазване на погасителния план, общият размер на дължимите от кредитополучателя суми ще е 2007.98 лева (от която сума: главница от 1750,00 лв. и 257.98 лв. - договорна възнаградителна лихва).

Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел VII. „Кредитни продукти. Годишен процент на разходите“ 3 на приложимите към договора за кредит Общи условия. Предвид изложеното договорът има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен.

Не оспорва твърдението на ищцата. че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.

Възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждение за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга , не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „***“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Оспорва, че за ищцата било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към Договор за потребителски кредит № 2905354/17.01.2024 г. Общи условия за предоставяне на кредити (Общи условия), кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „***“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска.

По съображения, подробно изложени по-горе, договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.

Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит кредитодателят е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.