Определение № 15529 от 17.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15529 гр. София, 17.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503895 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

С Определение № 13783/24.03.2025год. постановено по гр.дело № 10740/2025год. по описа на СРС,173 състав е оставено без уважение искането на ищеца К. Б. С. за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски по делото.

Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от К. Б. С. ,чрез адв.Д.П. с искане да бъде отменено като неправилно и необосновано .Излага съображения ,че неправилно съдът е приел ,че ищеца разполага със средства ,при месечен облагаем доход от 1 500лв. да заплати дължимата държавна такса по делото ,която възлиза на 249,80лв.

Оспорва умишлено да е затаил обстоятелства относно налична банкова сметка ,както било прието от съда,предвид че не бил декларирал наличната разплащателна сметка ,тъй като средствата по нея не представлявали сами по себе си банков влог.

Препис от частната жалба не е връчван на другата страна /ответника по иска/ по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, тъй като и препис от исковата молба все още не е връчен на ответника.

Настоящият съдебен състав по повод на частната жалба приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

На осн. чл. 272 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК въззивният съд препраща към мотивите първоинстанционния съд. По възраженията на частния жалбоподател и за пълнота на изложението, следва да се посочи следното:

Гражданско дело № 10740/2025год. по описа на СРС,173 състав е образувано по повод предявена от частния жалбоподател Кристиян Б. С. срещу ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД с искане за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 738079/22.11.2024год.

В исковата молба се съдържа и искане за освобождаване от заплащане на дължимите такси и разноски в производството, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК. Молителят е представил Декларация , в която декларирал , че получава месечен доход от 1600лв. от 1 заплата ; не е семеен; не притежава движими и недвижими вещи ,дялове и акции в търговски дружества ; че няма здравословни оплаквания, а така също и че не притежава парични влогове.

Първоинстанционния съд е извършил служебна проверка в НБД „Население“ ,от която е установил че молителя не е женен и няма деца ; служебна справка в ТД на НОИ ,от която е установил че липсват данни за изплатени пенсии и добавки като съгласно справка от ТД на НАП, в периода м.09.2024г.-м.01.2025г. е получавал месечен облагаем доход в размер от 1500,00 лева.

Съответно не е установил и притежавани моторни превозни средства и недвижими имоти .

След служебно изисканата справка от Българската народна банка било установено ,че ищецът е титуляр на 1 банкова сметки /разплащателна/ в „УниКредит Булбанк“ АД, разкрита през 2017г.

Първоинстанционния съд е приел ,че в подадената декларация не било посочено наличието на установената банкова сметка, която следва да се разглежда като хипотеза на банков влог ,което можело да породи обосновано съмнение в цялостната достоверност на заявените в декларацията обстоятелства.

Решаващият му довод да откаже да освободи ищеца от дължимата в случая д.т. от 249,80лв. са обстоятелствата ,че той получава месечен доход от 1500-1600 лева ,не издържа други лица и няма допълнителни разходи.

Настоящата въззивна инстанция намира, че частната жалбоподателка има достатъчно средства да заплати таксите и разноските по производството, поради следното:

При направено искане за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал.

2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаването на страната от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т. е. доколко материалното състояние на страната, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане.

В разглежданата хипотеза декларираните от молителя обстоятелства, както и служебно установените и известни на съда факти от значение за преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, не дават основание да се приеме, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимите такси и разноски.

От представената от самия него декларация се установява ,че месечния му доход от заплата е 1 600лв. ,което е над минималната работна заплата за страната ,която от 01.01.2025год. е 1077 лв.Същия не е семеен ,няма задължения за издръжка към други лица , без някакви здравословни оплаквания, което води до извода, че не извършва някакви постоянни разходи в тази насока.

В конкретния случай, отчитайки горепосочените декларирани от молителя обстоятелства и в светлината на изложеното , съдът достигна до извода, че частният жалбоподател разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса по делото пред СРС ,както и да поеме евентуалните разноски по делото.

Освен това молителят не е отбелязал в декларацията си притежава ли и в какъв размер средства по разплащателни сметки – в този смисъл Определение № 1376 от 21.03.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 724/2025 г., II г. о., ГК .Следва да се отбележи и че пред настоящата инстанция не е опровергал наличието на средства по разплащателната сметка ,на която е титуляр ,което поставя под съмнение истинността на декларираното.

2

С оглед изложеното следва обжалваното определение да бъде потвърдено, а разгледаната частна жалба – оставена без уважение като неоснователна.

По изложените съображения ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13783/24.03.2025год. постановено по гр.дело № 10740/2025год. по описа на СРС,173 състав е оставено без уважение искането на ищеца К.

Б. С. за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3