Решение № 409 от 27.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. П., 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220201216 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на П. Н. Н. от гр. Пазарджик с ЕГН:

********** против наказателно постановление № 23-1006-004 1 8 4 от 19.03.2024 г. на Началник група в ОДМВР П., сектор „Пътна полиция”, с което на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална незаконосъобразност на наказателно постановление. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, тъй като макар че отказал да бъде изпробван за употребата на наркотични вещества с техническо средство, бил дал кръв за изследване съгласно издадения му талон за медицинско изследване.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител - адвокат, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.

1

За ответника по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпило е писмено становище с молба жалбата да бъде оставена без уважение.

И двете страни претендират разноски, като от страна на процесуалния представител на АНО се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 14.11.2023 г. в 20, 35 часа в село И., обл.П. като водач на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№ ..., отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества и не изпълнява предписанието за химико токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на нарушителката на 11.06.2024 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 24.06.2024 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Събраните по делото доказателства категорично опровергават отразеното в НП обвинение, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества и не изпълнява предписанието за химико - токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Действително жалбоподателят, който на 14.11.2023 г. около 17,35 часа пострадал при ПТП, реализирано с управляваното от него МПС, е отказал да бъде изпробван за наркотици с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с посочения инвентарен номер, но е изпълнил предписанието, дадено му с издадения ТМИ / л.7 в делото/ за химико-токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози , като е дал за изследване кръв и урина в СО на МБАЛ – П. в указания в талона час. Този 2 факт се установява по един безспорен начин от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества на л. 5 – л.6 в делото. Взетите биологични проби са били изпратени за изследване на химико токсикологична лаборатория при ВМА – София /л.8 в делото/. Била е извършена експертиза, видно от заключението на което в представените биологични проби на водача е установено наличието на алкохол, но наркотични вещества не са идентифицирани. /протокол на л.10 в делото/.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви, а и по така установените факти страните не спорят.

При така установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателя П. Н. не запълва състава на вмененото му административно нарушение.

Лексикалното и логическото тълкуване на нормата на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП води на извода, че нарушението може да се осъществи от водач на МПС при две хипотези, които са взаимно свързани и хронологично произтичат една от друга. На първо място е необходимо водачът да откаже да му се извърши проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а след това да откаже да изпълни предписанието на компетентните контролни органи за химико токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на наркотични вещества или техни аналози, след което обаче е изпълнил даденото му от контролния орган предписание за химико - токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и по този начин не е осуетил преследваната с административнонаказателния състав цел – да се установи евентуалното наличие на наркотични вещества или техни аналози.

Предвид гореизложеното съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Договореното и изплатено 3 възнаграждение е в размер на 1000 лева /договор за правна помощ и съдействие на л.4 в делото – задна страна/, като от страна на АНО е направено възражение за прекомерност. Съдът намира това възражение за основателно и като преценя ниската фактическа и правна сложност на делото, което се разгледа в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, намира че разноските следва да бъдат присъдени до размера на минималното адвокатско възнаграждение, което съгласно чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500 лева. Факта, че наред с глобата е наложено и административно наказание лишаване от правоуправление не предпоставя приложение на разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредбата, кумулативно с чл.18, ал.2, тъй като наказанията, макар и две, са наложени за едно нарушение.

Водещо в случая за определяне размера на адвокатското възнаграждение е размера на наложеното наказание глоба, тъй като ал.3 е субсидиарна, видно от редакцията на нормата.

Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на ОДМВР П. – учреждението към което структурно принадлежи АНО, издал обжалваното НП.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС - П.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 23-1006-004184 от 19.03.2024 г. на Началник група в ОДМВР П., сектор „Пътна полиция”, с което на П. Н.

Н. от гр.П. с ЕГН: **********, на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА

ОД НА МВР-П., представлявана от директор, с административен адрес гр.П., пл. „С.“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. Н., ЕГН:

**********, адрес: гр.П., улица „В.Л.” № 62, вх. „А“ ет.9, ап.27, разноски в размер на 500 /петстотин / лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - П. в 14 - 4 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5