Определение № 260049 от 15.02.2021, Районен съд - Горна Оряховица

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № град

Горна Оряховица, 15.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА при секретаря................... и с участието на прокурора ………………………….., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1017 по описа за

2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Определение по чл.140 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявана от главен изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и изпълнителен директор Юрий Благоев Генов, чрез пълномощника си – старши юрисконсулт С.Г. Здравкова, със съдебен адрес : „Банка ДСК” – Регионален център гр. Велико Търново, ул. „Цар Освободител” № 3, против С.М. Караалиева с ЕГН **********, с адрес ***, с предмет : искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Извършена е процедурата по чл. 131 от ГПК. В рамките на едномесечния срок не е постъпил писмен отговор от ответника С.М. Караалиева с ЕГН **********, с адрес ***, призована чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК.

В рамките на едномесечния срок е постъпил писмен отговор от адв. Л.П. от ВТАК, назначен за особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК на ответника С.М. Караалиева.

Съдът, след като провери редовността и допустимостта на предявения иск и на депозирания от ответната страна писмен отговор, като разгледа направените възражения и исканията за събиране на доказателства, и след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК, намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Съдът следва да състави проект за доклад по реда на чл.146 от ГПК. Съдът следва да допусне като писмени доказателства представените от ищеца с исковата молба документи, като относими, допустими и необходими. Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на СИЕ, която да отговори на поставените в исковата молба, служебно коригирани и допълнени от съда, въпроси. СИЕ следва да бъде извършена от вещото лице Милен Стоянов Пенев срещу възнаграждение от 200 лв., платимо от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването му. Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 768/2019г. по описа на ГОРС.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА гр. дело № 1017/2020г. по описа на ГОРС за 13.04.2021 година в 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ИЗВЪРШВА

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва :

Обстоятелства, от които произтичат правата, претендирани от ищеца :

Твърди се в исковата молба, предявена от „БАНКА ДСК”

ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявана от главен изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и изпълнителен директор Юрий Благоев Генов, чрез пълномощника си – старши юрисконсулт С.Г. Здравкова, че с договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г., „Банка ДСК” АД, Финансов Център Велико Търново, е предоставила на С.М. Караалиева ЕГН **********, кредитен лимит в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ със срок на издължаване - 13.03.2020г., падежна дата: 20-то число на месеца, дата на усвояване - 20.03.2017г. Твърди, че „Банка ДСК” АД е изпълнила своето задължение по сключения договор, като е предоставила на кредитополучателката изцяло достъпа до кредитния лимит чрез кредитна карта DSK MaxiCard на основание чл.1,ал.2 от договора. Сочи, че в чл.29 от Общите условия, които са неразделна част от договора за кредит, е уговорено, че се определя месечна падежна дата и минимална сума за револвиране, която кредитополучателят е длъжен да внесе. Заявява, че съгласно чл.31 от Общите условия , в случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране, ползването на кредита се спира, а ако клиентът не погаси задължението си изцяло до края на петия пореден месец, целият кредитен лимит става окончателно изискуем. Твърди, че в конкретния случай е изпълнен фактическия състав на чл.31 от Общите условия, уреждащ ангажиране на отговорността на длъжника, като целият остатък от кредита е станал изискуем, считано от 22.04.2019г. С оглед възможността да събере вземанията си по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК, Банката е предприела, съобразно изискванията на чл.60,ал.2 от ЗКИ, упражняване на това свое право чрез изпращане на нотариална покана до длъжника с изх. № 07-20- 00366/18.02.2019г., чрез нотариус Красимира Боева, peг. № 296, с район на действие ГОРС, на адрес, посочен в договора за кредит, с която уведомява длъжника за волята да обяви кредита за изискуем. Сочи, че уведомлението е връчено по реда на чл.47 от ГПК на 08.04.2019г., като действията по връчване са обективирани в протокол. Счита, че с тези действия вземанията са преминали в състояние на пълна изискуемост, т.е придобили са годност за принудителното им осъществяване чрез съдебна намеса по реда на чл.417 във вр. чл.418 от ГПК или по общия исков ред, щом в дадения срок за доброволно изпълнение не са били погасени /аргумент от чл.79,ал.1,пр.1-во вр. чл.63,ал.1 вр. чл.69,ал.1 от ЗЗД/. Пояснява, че предсрочната изискуемост е резултат от промяна в задължението на длъжника след упражняване на потестативно право на кредитора при наличието и на двете предпоставки, императивно уредени като фактически състав, пораждащ право на банка - заявител да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок /т.18 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС/. Твърди, че е осъществен обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора - допусната забава в плащанията на 9 бр. вноски, и е налице упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, връчено по реда на чл.47 от ГПК на 08.04.2019г. Посочва, че моментът на изявяването на волята на кредитора по необходимост предшества довършването на фактическия състав на предсрочната изискуемост и разликата в момента на упражняване на преобразуващото изявление и счетоводното отчитане на последиците върху задълженията не представлява необосновано счетоводно записване. Счита, че следва да се отчете и обстоятелството, че предсрочната изискуемост е едностранно право на кредитора и само той може да се позовава на последиците му. Сочи, че дори и фактическия състав, трансформиращ уговорката за начин на връщане на кредита да е изпълнен по-рано, само кредиторът може да определи момента, в който да се позове на ефекта му. Заявява, че в този смисъл отчитането на цялата главница като предсрочно изискуема на 22.04.2019г. и преустановяването на начисляване на договорните лихви след тази дата е съответно на последиците от достигнатото вече до длъжника уведомление.

Твърди, че всичко изложено е дало право на Банката да реализира правата си по съдебен ред, като е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК и се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ЧГД 768/2019г. по описа на ГОPC, като към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК броят непогасени /частично погасени/ месечни вноски по лихва и/или главница е 9, на обща стойност 977.82 лв., от които : главница - 677.18 лв. и дължима договорна лихва - 300.64 лв., а дните забава са 424 : - 20.08.2018г. - 677.18 лв., - 02.09.2018г. - 215.45 лв., 02.10.2018г. - 11.48 лв., -02.11.2018г.- 12.29 лв., - 02.12.2018г. - 13.11 лв., 02.01.2019г.

- 11.48 лв., - 02/02/2019г.-13.10 лв., - 02.03.2019г. - 12.68 лв., - 02.04.2019г.

- 11.05 лв. Твърди, че са налице невнесени изцяло или частично минимални суми за револвиране, както следва : 20.03.2018г. -29.35 лв., 20.04.2018г. - 58.61 лв., 21.05.2018г. - 87.84 лв., 20.06.2018г. - 117.02 лв., 20.07.2018г. - 146.14 лв., 20.08.2018г. - 175.20 лв.

Посочва, че въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ЧГД 768/2019г. по описа на ГОPC

„Банка ДСК” АД е подала молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, с район на действие – ВТОС, образувано е ИД 659/2019г., като съдът е констатирал, че ЗНИ е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ЧСИ и в тази връзка на Банката е изпратено Разпореждане от 24.06.2020г., получено на 06.07.2020г., за необходимостта от подаване на иск за установяване на вземането. Твърдиш, че към 22.04.2019г. задължението към Банката е в размер на 1214.07 лв., от които : 677.18 лв. - главница, 308.82 лв. - договорна лихва за периода от 21.02.2018г. до 21.04.2019г., законна лихва от 22.04.2019г. до окончателното плащане на вземането, дължими такси - 228.07 лв., ДТ в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. Пояснява, че претендираната в заповедното, респективно в настоящото производство, договорна лихва е дължима на основание чл.1,ал.2 от договора за кредит, като началният момент на претендираната договорна лихва - 21.02.2018г., е моментът, от който съгласно договора и погасителен план към него е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена. Заявява, че претендираната сума от 228,07 лв. заемни такси се дължат на основание чл.9 от договора за кредит във връзка с Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти, подписани от кредитополучателката, съгласно която договорка, клиентът заплаща такси по действащата към момента на събиране на съответното плащане Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК” прилага за извършвани услуги на клиента.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на „Банка ДСК” АД, че С.М. Караалиева с ЕГН ********** дължи сумата от 1214.07 лв., от която : 677.18 лв. - главница, 308.82 лв. - договорна лихва за периода от 21.02.2018г. до 21.04.2019г., законна лихва от 22.04.2019г. до окончателното плащане на вземането, дължими такси - 228.07 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изп. лист по ЧГД 768/2019г. по описа на ГОPC. Моли съда да му присъди разноските по настоящото дело, включително и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.127,ал.4 от ГПК, посочва банкова сметка, ***аните парични вземания - сметка в лева с IBAN: ***, „Банка ДСК” АД.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника :

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът С.М. Караалиева с

ЕГН **********, с адрес ***, призована чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба.

В рамките на едномесечния срок е постъпил писмен отговор от адв. Л.П. от ВТАК, назначен за особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК на ответника С.М. Караалиева. Особеният представител счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Счита претенциите на ищеца за неоснователни, поради което оспорва предявения иск и по основание и по размер.

На първо място възразява, че приложеният като доказателство към делото договор не е подписан от лице, което да има такива правомощия /да сключва договори/. Заявява, че договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г. не е породил никакви правни последици, защото в него липсва изявяването на воля от страна на кредитора – „БАНКА ДСК” АД, въпреки че същият е посочен като страна - кредитор. Сочи, че договорът носи подписите само на кредитополучателя и неупоменото в същия лице, чието име не се чете, като в договора „Банка ДСК” АД не е изявило никъде волята си и подписът под договора не може да се приеме като волеизявление от страна на кредитора. Поради това счита, че между страните по делото не е сключен договор за кредит, защото не е спазено изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК за писмена форма, което е императивно и е за валидност на договора. Посочва, че писмената форма означава, че всички уговорки следва да са материализирани писмено и съгласието с тях да е изявено отново в писмена форма - чрез подпис, а задължението за полагане на подпис е и сред изричните задължителни реквизити на договора, съгласно чл.11,ал.1,т.27 от ЗПК. Заявява, че липсата на изрично писмено волеизявление от страна на кредитора опорочава валидността на договора и същият е недействителен. Твърди, че при липсата на валиден договор за страните, посочени в този договор, не са възникнали права и задължения, т.е. „Банка ДСК” АД няма договорно основание, на което да търси изпълнение от кредитополучателя. Заявява отново, че между страните не е сключен валиден договор за кредит, поради което „Банка ДСК” АД не би могло да претендира изпълнение на задължения по недействителен договор и в негова полза не се установява вземане в претендирания размер.

Разпечатката съдържа 30 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/760841f5-c22d-4a70-932d-6ce2036fe593