Решение № 476 от 01.12.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Велико Търново, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Христо Томов

Ирена Колева при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20214100500602 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на „У.Б.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град С., район В., пл.“С.Н.“ № .., чрез пълномощник - адвокат Г.Д., жалба против Решение № 260033/02.04.2021г. по гр.дело № 2729/2017г. по описа на РСВелико Търново, с което е прието за установено по отношение на „У.Б.“ АД, АС. Д. Д. и ЕЛ.

ОЛ. Б., че ищецът А.. А.. Х.. е собственик на недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ул.“В.“ № ., въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № ./2000г. на нотариус Р. М., с район на действие ВТРС. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуален закон. Излага, че съдът е обосновал извода си за основателност на предявения иск единствено на заключението на изготвената и приета в последното проведено съдебно заседание по делото съдебно-почеркова експертиза при наличието на други две експертни заключения, съгласно които подписът, положен в НА № ., том ., рег. № ., дело № ./2003г. по описа на нотариус Д. Д., „най-вероятно е имитиран“ и „е положен от ищеца“, поради което не се установявал по несъмнен начин факта на липсата на съгласие у А.Х. за продажба на процесния недвижим имот. Счита, че по делото са събрани множество други доказателства, включително и гласни такива, които не подкрепят твърденията на ищеца. Излага, че първоинстанционният съд не е обсъдил представените от „У.Б.“ АД писмени доказателства – информация за сметка, по която са извършвани погасявания по договор за кредит и експертна оценка на процесния имот, поради което е постановил решението си в противоречие с процесуалните правила, както и не е направил пълен анализ на доказателствения материал в неговата съвкупност. Прави искане за отмяна на 1 обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В хода на проведеното съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Въззивникът е депозирал писмено становище, в което поддържа подадената от него жалба и моли за уважаването й. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл.80 ГПК. Моли, в случай, че ответната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение, последното надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004г. и са налице основания за присъждането им, то да бъде намалено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – Велико Търново е било образувано по искова молба на А. А. Х. срещу „У.Б.“ АД, А. Д. Д. и Е. О. Б. с искане да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в град В., ул.“В.“ №. и представляващ Апартамент № . на втори жилищен етаж в жилищна сграда – блок ., вход ., построена върху държавна земя в стр.кв. 24 – запад, с площ на апартамента 63.05 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор, изба и тераса, при граници: изток – апартамент на П. П. Д., запад – ул.“К.“, север – улица, юг – зелена площ, , отгоре – апартамент на К. М., отдолу – апартамент на СУ „Х.“, заедно с прилежащото му избено помещение № 3 с площ 6.78 кв.м, при граници: изток – коридор, запад – ул. „К.“, север – „И. М.“, юг – П. Д., отгоре – канцеларии, както и 2.05 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № ./2000г. на нотариус Р. М., с район на действие ВТРС. Изложил е твърдения, че той е собственик на имота, придобит от него чрез правна сделка, обективирана в цитирания по-горе нотариален акт и че от тогава до подаването на ИМ обитава същия лично, а по-късно и със семейството си. Посочил е, че на 31.05.2017г. бил изненадан от намерението на ЧСИ да извърши опис на същия, като тогава узнал за образуваното изпълнително производство с взискател първия ответник и длъжници – останалите двама ответници, в хода на което по искане на банката било насочено принудително изпълнение спрямо собствения му недвижим имот, позовавайки се на това, че А. Д. Д. и Е. О. Б., като собственици на същия въз основа на Нотариален акт № ./30.08.2006г., том ., рег. № ., дело № ./2006г. на нотариус Г. С., са ипотекирали същия в полза на първия ответник за обезпечение на тяхно задължение по договор за кредит. Изложено е, че тези двама ответници никога не са придобивали и не са могли да придобият право на собственост върху процесния апартамент, тъй като техният праводател „Е.“ ЕООД никога не е придобивал собствеността върху имота, а праводателите на дружеството А. Л. К. и В. К. К. никога не са притежавали право на собственост върху същия имот. Посочил е, че никога не е договарял с последните двама, не е давал съгласие за сключване на сделката, оформена в Нотариален акт № ./18.06.2003г., том ., рег. № ., дело № ./2003г. на нотариус Д. Д., с район на действие ВТРС, не е подписвал същия в качеството на продавач и не е получавал покупната цена, посочена в него.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „У.Б.“ АД е депозирал писмен отговор на 2 исковата молба, в който посочил, че на 24.08.2006г. между Банка „Хеброс“, преобразувана чрез вливане в „У.Б.“ АД, и ответниците А. Д. Д. и Е. О. Б. бил сключен договор за ипотечен кредит в размер на 38 000 лв. и учредена законна ипотека от кредитополучателите в полза на банката върху процесния недвижим имот. Изложено е, че същите се легитимирали като негово собственици с Нотариален акт № ./30.08.2006г., том ., рег. № ., дело № ./2006г. на нотариус Г. С. Поради обявяване на кредита за предсрочно изискуем, банката предприела действия за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на които било образувано изп.дело №./2016г. по описа на ЧСИ В. Г. за събиране на вземането. Изложени са твърдения, че във връзка с подготовката на договора за кредит бил осигурен достъп до имота и извършена оценка на същия, както и че кредитиполучателите са извършвали погасявания по договора за кредит, като са изпаднали в забава на 15.02.2013г.

Останалите ответници А. Д. Д. и Е. О. Б. не са подавали писмени отговори на исковата молба.

В хода на първоинстанционното производство е установено, че ищецът е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот чрез правна сделка – покупкопродажба, обективирана в приложения по делото Нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № ./2000г. на нотариус Р. М., с район на действие ВТРС. По делото е представен Нотариален акт № ./18.06.2003г., том ., рег. № ., дело № ./2003г. на нотариус Д. Д., с район на действие ВТРС, видно от който ищецът, в качеството на продавач, прехвърлил правото си на собственост върху същия имот на А. Л. К., като купувач, за сумата от 11 589.80 лв., като в акта е посочено, че същата е изплатена на продавача напълно и в брой. С договор за покупко-продажба от 23.01.2006г., оформен в Нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № ./2006г. на нотариус Д. Д., А. Л. К. и В. К. К., чрез пълномощник Г. П. С., прехвърлили правото си на собственост върху този имот на „Е.“ ЕООД с управител К.Д.К. Посоченото дружество, от своя страна, прехвърлило чрез покупко-продажба на 30.08.2006г. правото си на собственост върху процесния имот на ответниците А. Д. Д. и Е. О. Б. за сумата от 38 000 лв., видно от приложения Нотариален акт № ./30.08.2006г., том ., рег. № ., дело № ./2006г. на нотариус Г. С. В акта било посочено, че продажната цена ще бъде изплатена на продавача от купувачите по сделката със средства, предоставени им по договор за банков кредит № 115/24.08.2006г., сключен с Банка „Х.“ АД, след представяне на препис от нотариален акт и удостоверение за вещни тежести с вписана първа по ред законна ипотека в полза на банката. Видно от договор за ипотечен кредит, сключен между посочената банка от една страна, като кредитор и от друга А. Д. Д. – кредитополучател и Е. О. Б. – солидарен длъжник, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 38 000 лв. за закупуване на недвижим имот срещу задължение за погасяване на кредита на уговорените погасителни вноски в срок до 15.08.2026г. За обезпечаване на вземането по договора длъжниците са учредили в полза на кредитора първа по ред ипотека върху процесния имот, закупен със средствата по кредита.

По делото е представено удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 174/01.02.2017г., издадено от Служба „Вписвания“-Велико Търново, видно от което от 01.02.2007г. до датата на изготвяне на удостоверението по партидата на процесния имот са вписани договорна ипотека от 28.04.2001г., заличена на 16.11.2004г., гореизброените договори за покупко-продажба, вписана на 30.08.2006г. законна ипотека в полза на Банка „Х.“ АД, подновена на 28.07.2016г. и наложена възбрана върху имота от 26.01.2017г.

Поради обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредиторът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците за дължимите по договора суми, въз основа на които и по негова молба било образувано изпълнително производство при ЧСИ В. Г., рег. № .в КЧСИ, с район 3 на действие ВТОС. Ответното дружество е представило по делото експертна оценка на процесния имот, изготвена на 20.07.2006г. от оценител, по искане на кредитоискателя А. Д.

Д., в която е посочено, че за изготвянето й е извършен оглед на имота на 19.07.2006г.

В представения документ „Информация за сметка за периода 09.04.2007г. – 21.09.2017г.“, изготвен от ответното дружество, е посочено, че по разкритата при него банкова сметка на ответника Д. за погасяване на задълженията по отпуснатия кредит на 17.07.2008г., 23.01.2009г., 30.06.2009г. и 03.07.2009г. са постъпвали парични суми от ищеца по делото.

За установяване автентичността на подписа за продавач в Нотариален акт № ./18.06.2003г., том ., рег. № ., дело № ./2003г. на нотариус Д. Д., във връзка със заявеното от ищеца оспорване, по делото е била назначена изслушана съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице Х. Б., съгласно заключението на която изследваният подпис найвероятно представлява имитиран такъв на ищеца. За изготвяне на експертизата вещото лице и ползвало сравнителни образци от подписи на ищеца, положени при получаване на документи за самоличност и такива, снети в проведеното съдебно заседание по делото на 25.01.2018г. Според вещото лице количеството съвпадащи признаци по своята съвкупност, индивидуалност и устойчивост не са достатъчни, за да обосноват извод, че оспореният подпис е положен от ищеца, а количеството различаващи се признаци не могат да се обяснят, включително и с наличието на различни варианти в подписа му. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че имитацията на подписа е станала по памет след наблюдение и е налице изключително забавен темп и нестабилност /колебания/ на пишещото средство, с което е изпълнен.