Определение № 369 от 27.12.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 369 гр. Монтана, 27.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора Е. Й. А. като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно дело № 20241600600426 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на чл. 64, ал. 6 от НПК по жалба на Б. П. Т. от гр. М , чрез защитника му адв. З. А щу определение на РС Монтана от 20.12.2024г. постановено по ЧНД № 1582/2024г. по описа му, с което е взета мярка за неотклонение по отношение на жалбоподателя „задържане под стража“ по ДП № 1256/2024г. по описа на РУ на МВР Монтатна.

Обвиняемият Б. П. Т. поддържа жалбата си с искане за определяне по-лека мярка.

Излага доводи, че не се налага вземането нва най-тежката мярка спрямо него и че няма да се укрие или извърши друго престъпление.

Адв. Асенова поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 63 НПК, няма опасност обв. Т. да се укрие или да извърши друго престъпление. Моли съда да му наложи по- лека мярка за неотклонение.

Представителят на прокуратурата оспорва жалбата като неоснователна и поддържа, че наложената мярка за неотклонение на обв. Б. Т. е единствено възможната при неговата съдимост и събраните по делото доказател-ства. Моли съда да потвърди атакуваното определение.

Съдът, след преценка данните по приложеното ЧНД № 1582/2024г. на РС Монтана, досъдебно производство № 1256/2024г. на РУ на МВР Монтана, предвид постъпилата жалба, становището на страните и въз основа на закона, приема следното:

Лицето Б. П. Т. от гр.Монтана е привлечен като обвиняем с Постановление от 18.12.2024г., по досъдебно производство № 1256/2024г по описа на РУ МВР Монтана, за това, че на 16.12.2024г , в гр. М , около 20.30ч, на ул. „ххх“ пред хотел „ххх, чрез нанасяне 1 на удари с ръце и крака, причинил на К И Д от гр. М лека телесна повреда, изразяваща се в охлузни ранички със зачервяване около тях на страничната повърхност на носа в дясно; кръвонасядане по вътрешно предната повърхност на лява мишница в горната и трета; кръвонасядане по вътрешно страничната повърхност на дясна мишница в средната и трета, кръвонасядане по предно вътрешната повърхност на ляво бедро в средната му трета, с което й е причинил болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК.

Съдът като обсъди събраните до настоящия момент от разследването, доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:

Първата формална и абсолютно задължителна предпоставка е наличието на обосновано предположение, че обвиняемия е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или с друго, по-тежко наказание.

Кумулативно се изисква да е налице и една от алтернативно посочените опасности – обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление.

По образуваното ДП, което е в изключително ранен стадий са събрани писмени и гласни доказателства, протоколи, справки, приложени са медицински документи, предстои назначаване на съдебно - медицинска експертиза, относно получените увреждания от свид.

Карина Ивова Димитрова, както и на съдебно-техническа експертиза относно предадения диск и съдържащата се на него информация.

Съдът намира, че с оглед на императивните разпоредби на закона и въз основа на събрания до момента доказателствен материал по цитираното ДП, което е в съвсем ранен стадий, може да се направи обосновано предположение, че обв. Б. П. Т. е извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинение. В подкрепа на този извод са събраните доказателства до момента.

Престъплението, за което е повдигнато обвинение и лицето е привлечено като обвиняем, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година или пробация.

Изпълнена е първата предпоставка за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ – наличието на доказателства за обосновано предположение за съпричастност към престъплението. Важно за правилното определяне на адекватна мярка за неотклонение е опасностите от укриване и извършване на престъпление да бъдат реално изводими от събраните доказателства. За извеждане на заключението, че е налице реална опасност за извършване на престъпление могат да бъдат съдебното минало на обвиняемия, скорошните осъждания, както и такива за множество престъпления от един и същи вид или пък извършени в изпитателния срок, както и такива, които навеждат на извод за трайно формирани престъпни навици у обвиняемото лице.

Настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно съдът е приел, че доказателствата по делото сочат, че обв. Б. П. Т. е бил многократно осъждан за извършени от него тежки умишлени престъпления от общ характер, с влезли в законна сила присъди, с 2 които са му налагани наказания “лишаване от свобода” при ефективно изтърпяване, видно от приложената справка за съдимост (л.22 – л.27 от цит. ДП). Обв.Т. е осъждан вкл. за същото такова престъпление по чл. 131, ал. 1, т.12 вр. с чл. 130, ал.2 вр. с ал.1 НК, както и за престъпления по чл. 216 НК, по чл. 325, ал. 2 от НК, по чл. 354а, ал.3 НК, чл. 354в, ал. 5 НК, чл. 354а, ал.1 и по чл. 199, ал.1 т.4 НК, вр. с чл.198, ал.1 от НК. Последното му осъждане е по НОХД № 8/2020г. /по описа на ОС Монтана/ в сила от 22.09.2020г. за престъпление по чл.

199, ал.1, т.4 от НК, като му е наложено наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим, което е изтърпяно и обвиняемия е освободен от затвора на 18.01.2022г. Налице е и приключено досъдебно производство с мнение за внасяне на обвинителен акт от прокурора. Настоящето деяние е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.“а“ от НК, видно от осъжданията на обв. Т., което обстоятелство предвид правната квалификация на деянието не е част от състава на престъплението, което му е повдигнато и затова се явява обстоятелство, което води на извод за високата обществена опасност на обвиняемия.

Видно от приложената справка - характеристика на л. 34 от ДП е, че обв. Б. П. Т. е с лоши характеристични данни, като няма постоянна работа, редовно употребява алкохол и наркотици, не се занимава с общественополезна дейност, не си търси работа и не проявява заинтересованост в тази посока, конфликтен е и е склонен към агресия, движи се в среда на криминално проявени лица.

Съдът намира, че при тези данни са налице условията на чл. 63, ал. 1 от НПК.

Конкретните обстоятелства по делото несъмнено сочат, че в настоящия случай опасността от извършване на друго престъпление от обвиняемия е твърде значителна, преди всичко с оглед на лошите характеристични данни и високата степен на обществена опасност на обвиняемия, предопределена и от предишните му осъждания, които освен всичко друго са индикация за наличието на трайно изградени у него престъпни навици и маниер на поведение. Може да бъде изведен и извод, че наложените и изтърпени до настоящия момент наказания по предходните му осъждания не са оказали своето поправително въздействие.

Според настоящия съдебен състав, с оглед на наличните по делото доказателства, може да бъде направено обосновано предположение, че именно обв. Б. П. Т. е извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинение. На следващо място дори ако се приеме, че обв.Т. не би се укрил от органите на досъдебното производство и хипотетично се изключи вероятността впоследствие той да се отклони от следствие и съд предвид факта, че има установен постоянен и настоящ адрес, то въпреки това единствената мярка за неотклонение, която би била обоснована и оправдана в настоящия случай е именно “задържане под стража”, тъй като вероятността обвиняемият да извърши друго престъпление по никакъв начин не би могла да бъде изключена. Нещо повече, както се посочи по-горе, тази вероятност е голяма, особено като се има предвид липсата на каквито и да било задръжки на обвиняемия и склонността му към извършване на противообществени деяния и посегателства срещу конституционно установени и гарантирани права на българските граждани.

3

Изложените доводи от служебния защитник не препятстват законосъобразното налагане на мярка “задържане под стража”, поради което се отхвърлят от съда.

Съдът намира, съобразявайки разпоредбата на чл. 56 НПК и целите по чл.57 НПК, с оглед тежестта на обвинението и обществената опасност на обв. Т., че към настоящия момент единствената законосъобразна мярка за неотклонение спрямо обвиняемия би била „задържане под стража”.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на РС Монтана от 20.12.2024г постановено по ЧНД № 1582/2024г по описа му, с което е взета мярка за неотклонение по отношение на обв. Б. П.

Т. от гр. Монтана, обвиняем с Постановление от 18.12.2024г, по ДП № 1256/2024г, пр.пр.

5979/2024г на РП Монтана, за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Началник Следствен арест – Враца към Затвора Враца – за сведение и изпълнение.

ПРЕПИС от определението да се приложи към ДП № 1256/2024г. по описа на РУ Монтана.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4