Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 236 от 19.10.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 421/2026
Вид
Решение № 236
Подписан
19.10.2026
В сила
19.10.2026
Състав
София Андонова Радославова, Константин Георгиев Моллов, Нели Георгиева Батанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Шумен, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Константин Г. Моллов при участието на секретаря Геновева П. Стоева в присъствието на прокурора С. Кр. А. като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263600600421 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 314 и сл. от НПК.

С присъда № 9/12.03.2026 г. постановена по НЧХД № 132/2025г. Великопреславският районен съд:

Признал подсъдимия Г. К. И. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 19.07.2023г. в с. В., общ. Смядово, обл. Шумен, причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно - на И. И. П. от с. В. причинил средна телесна повреда, изразяваща се мозъчно сътресение, протекло с изпадане в пълно безсъзнателно състояние, което е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота му и на Г. А. П. от с.В. причинил лека телесна повреда, изразяваща се в множество кръвонасядания в областта на седалището в дясно и на горните крайници, които са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето - поради което и на основание чл.131, ал.1, т. 4 от НК, във вр. с чл.129, ал.2 от НК и чл.130, ал.2 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца;

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3/три/ години;

Осъдил подсъдимия Г. К. И., да заплати на И. И. П. сумата от 5000 /пет хиляди/ евро, 1 представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.131, ал.1, т.4, във вр. с чл.129, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил подсъдимия Г. К. И. да заплати на Г. А. П. сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.131, ал.1, т.4, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.131, ал.1, т.4, във вр. с чл.129, ал.2 и чл.130, ал.2 от НК, в останалата му част за горницата до пълния предявен размер от 40903,35 евро, като недоказан.

На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, осъдил подсъдимия Г. К. И. да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 300 /триста/ евро.

На основание чл.189, ал.3 от НПК и чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, осъдил подсъдимия Г. К. И. да заплати да заплати на адвокат Н. и Д. от АК - Бургас, сумата от 800 евро представляваща адвокатско възнаграждение.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия Г. К. И. да заплати сума в размер на 1441,84 лева / равняващи се на 737,20 евро/, в полза на държавата по сметка на ОД – МВР - Шумен, представляваща направените по делото разноски, в полза на РС – Велики Преслав сумата от 100,90 евро разноски в производството, както и 2,55 евро държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

В Окръжен съд – гр.Шумен е депозирана въззивна жалба от адв.И. Й. от АК-Шумен, защитник на подсъдимия Г. К. И.. С жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната присъда. Защитникът намира, че съдът е постановил присъдата си при недоказано обвинение, с което е нарушил материалния закон. Счита, че гражданските искове, макар и частично уважени, са недоказани по основание и размер. Моли съда да отмени изцяло присъдата на ВПРС и да постанови нова, с която подс.И. да бъде оправдан.

Въззивна жалба е депозирана и от другия защитник на подсъдимия И. – адв. Д. Д. от АК-Шумен, който намира присъдата за неправилна и необоснована, постановена при нарушения на материалния и процесуален закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Моли за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова оправдателна присъда.

Към жалбата на адв.Д. са депозирани и допълнителни писмени изложения. С тях са изложени в конкретика доводи: относно необосноваността на присъдата, обвинението не е доказано по несъмнен начин; наличие на противоречия в свидетелските показания по време на съдебното следствие – прави се собствен анализ на показанията на свидетелите И. Р., Д.

Б., П. Т., В. И., К. К., К.С., А. Д. и В. Д.. Излагат се доводи, свързани със заключенията по приетите експертиза, като основани на предположения, липса на обективни находки, намира че състоянието на постр.П. може да е в резултат на падане в следствие на алкохолно 2 опиване. Друг довод, сочен от защитата е относно недоказаността на средната телесна, като свидетелските показания на заинтересованите свидетели не могат да заменят медицински доказателства. Излага се довод относно неправилността на квалификацията, като дори да се приеме увреждане, същото е резултат от непредпазливост при падане или бутане, а не умишлен удар, както и че съдът е игнорирал факта, че инцидента е провокиран от агресивното поведение на П. и последваща физическа саморазправа от страна на П.. Излага се довод относно присъдените граждански искове, като се излага твърдение от страна на защитата, че съдът не е оценил наличието на провокация и съпричиняване от страна пострадалите, поради което присъдените суми по уважената част на предявените граждански искове се явяват несправедливи и несъразмерни.

Подсъдимият Г. К. И., редовно призован, се явява лично и с адв. Д. Д. и адв. И. Й., и двамата от АК-Шумен.

Адв.Д. поддържа жалбата и изложените с допълнението към нея доводи. Подробно ги развива, като прави собствен анализ на медицинските експертизи и свидетелските показания на разпитаните свидетели и на медицинските лица посетили мястото на произшествието, за да обоснове позицията си за липса на доказана 15-20 минутна кома, а оттам и липса на телесна повреда, като задължителен елемент от повдигнатото на подсъдимия деяние.

Акцентира и върху показанията на св.К. С., за които смята че са украсени и съдържат недоказани твърдения. Оспорва и правната квалификация, като счита, че адекватната и правилна такава е по чл.133 от НК. По отношение на гражданските искове поддържа позицията си за прекомерност. Моли за оправдателна присъда.

Адв. Й. поддържа жалбата и изложеното от адв. Д. в съдебно заседание. Като процесуален порок във връзка със събирането на доказателства сочи липсата на изготвен протокол за оглед. Твърди, че делото е приключено при доказателствени непълноти. Взема отношение и във връзка с квалификацията на деянието спрямо пострадалия П., като смята, че същата е неправилна и следва да бъде различна, а именно при липсата на пряк умисъл.

Намира, че инцидента не е причина за прекратяване на бизнеса на пострадалите, тъй като е бил пред закриване и преди това. Намира, че присъденото обезщетение е завишено, с оглед причинените травматични увреждания, както и че с него се получава обогатяване на пострадалите, поради което се прави искане за неговото намаляване. Излага се довод, свързан с обективността на показанията на свид.К.С., за която защитата твърди че има близки емоционални и трудови отношения с пострадалите.

Подсъдимият Г. И. се солидаризира с казаното от защитниците си, като изразява становище, че не е удрял пострадалите и че е невиновен.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Шумен намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена, въз основа на събрани в максимален обем доказателства, които съдът е обсъдил подробно и детайлно се е аргументирал в мотивите си. Счита, че деянието е правилно квалифицирано. Взема отношение по всеки един довод от изложените в жалбата на адв. Д. и писменото допълнение към нея, като пунктуално прави анализ на показанията на всеки един от свидетелите по 3 делото от всяка една от оформилите се групи гласни доказателства. Не намира пороци в анализа на съда и по отношение на изготвените по делото медицински експертизи. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Гражданският ищец и частен обвинител И. И. П., редовно призован се явява лично и с редовно упълномощените си повереници адв.С. Н. и адв. Б. Д., и двамата от АК-Бургас.

Гражданският ищец и частен обвинител Г. А. П., редовно призована, се явява лично и редовно упълномощените си повереници адв.С. Н. и адв. Б. Д., и двамата от АК-Бургас.

Адв. Д. намира присъдата на правилна и законосъобразна. Присъединява се към изложеното от прокурора. Счита, че по делото са събрани всички възможни доказателства и същите в достатъчна степен обуславят правилността на извода относно виновността на подсъдимия в извършването на деянието, за което е предаден на съд. Прави искане присъдата да се потвърди както в наказателно-осъдителната й част, така и в гражданскоосъдителната й част.

Адв. Н. се присъединява към изложените от прокурора и от адв.Д. становища. Намира, че от районния съд не са допуснати процесуални нарушения, а доказателствен дефицит, за какъвто се твърди от жалбоподателите не може да бъде споделен. Взема отношение по свидетелските показания на св. К. С., за които счита, че са правилно кредитирани, тъй като се подкрепят и препокриват с всички останали доказателства, а анализът е задълбочен и правилен. По отношение на гражданските искове, намира, че отчетени всички обстоятелства обективно и адекватно, а уважените части са справедливи. Моли да присъдата да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи предпоставките за прилагане на чл.338 във вр. с чл.334, т. 6 от НПК.

Пострадалите И. И. П. като собственик на „Спасение- И. П.“ ЕООД и съпругата му Г. А.

П. /двамата от с. В./, стопанисвали заведение за хранене в центъра на с. В. с административен адрес: ул. „Брестова“ № 34А. В близост до търговския обект преминавал главен път Шумен-Карнобат, а в района на заведението имало пътна отбивка за отдих.

Търговският обект на пострадалите се състоял от вътрешна търговска зала и външна част, в която също имало разположени 8 бр. дървени маси с пейки.

На 19.07.2023 г., около 17,00 ч. пострадалите били във вътрешната част на стопанисваният от тях търговски обект и приключвали работният си ден. Там била и св. К.

С. от с. В., която работела в заведението като помощен персонал. Постр. П. и св. С. седели на маса в дъното на помещението, като пострадалият П. пиел уиски, разговаряйки със св. С., а постр. П. обслужвала клиенти, което били във външната част на заведението.

Междувременно в отбивката пред бистрото спрял товарен автомобил. Същият бил управляван от обв. Г. И. от гр. Шумен. Той оставил двигателят на моторното превозно средство в работно положение и отишъл до близко намиращият се магазин, стопанисван от св. В. И., за да си купи кафе и безалкохолна напитка. От отработеното гориво на товарния автомобил се разнесла неприятна миризма и последните клиенти в заведението на П.и си тръгнали, а други, новодошли, се отказали да останат поради мириса на изгорели газове.

Това било забелязано от постр. П.. Същата се огледала за водача на автомобила, но 4 тъй като не го видяла наоколо, се насочила към близкият магазин на св. И.. Влизайки, още от входа видяла св. В. - продавач в магазина и обв. И., когото не познавала, да разговорят.

Попитала с остър тон обв. И., дали той е водач на работещият отвън автомобил. След като получила утвърдителен отговор, тя му заявила, че трябва или да изгаси двигателя на камиона или веднага да тръгне. След това напуснала магазина и се върнала на работното си място, където започнала да почиства след последните клиенти. В това време вътре в заведението нахлул подс. И.. Той заявил по адрес на пострадалата П., попитал я „коя си ти, че ще ми казваш какво да правя“, след което се приближил до нея, хванал я за ръцете, в областта между лактите и раменете, раздрусал я силно, като я повдигнал леко от земята, след което я захвърлил на пода. Същата паднала на седалищните си части, изпитала силна болка. От удара и захвата в областта на ръцете, П. получила множество кръвонасядания в областта на седалището в дясно, и на горните й крайници. По този начин подс. И. й причинил болка и страдание, покриващи критерия за лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.