Решение № 639 от 28.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. София, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20211001000555 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалбата на Ц. П. М. и Т. Ж. М., двамата от гр.

***, срещу решение № 367 от 20.02.2020 г. по т.д. № 1511/ 2017 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 2 състав в частта му, с която по предявения от А. Н. Д. и К.

Х. М., изпълняващи заедно длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) гр. София, иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността изявлението за прихващане, отправено от Ц. П. М. и Т. Ж. М. с уведомление вх. № 11094/ 5.11.2014 г., с което активните вземания на Ц. П. М. в размер на 740 000 лева, произтичащо от договор за откриване на банков депозит с IBAN ********** и на Т. Ж. М. в размер на 100 000 лева, произтичащо от договор за откриване на банков депозит с IBAN ********** са послужили за погасяването на техни насрещни задължения в размер на 740 000 лева за Ц. П. М. и на 100 000 лева за Т.Ж.

М., произтичащи от договор за кредит от 25.11.2009 г. сключен между „Корпоративна 1 търговска банка“ АД и „Фининвест“ ЕООД - гр. София и девет анекси към него, в което задължение Ц. П. М. и Т. Ж. М. встъпили по реда на чл. 101 от ЗЗД като солидарно отговорни съдлъжници по силата на договор за встъпване в дълг от 21.01.2014 г., освен за сумите, които Ц. П. М. и Т. Ж. М. биха получили при разпределение на осребреното имущество.

Оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания акт, изложени в жалбата и доразвити в писмената защита, са основани на твърдението за превратно тълкуване на приложимата правна норма, довело до погазване на основни правни принципи и накърняване на интересите на жалбоподателите. Поддържаната теза относно правомерността на извършеното прихващане е подкрепена с позоваване на норми на правото на Европейския съюз, на практиката на Европейския съд по правата на човека, както и на основни постулати, възприети в правната доктрина.

Акцентира се и на принципното разрешение в практиката на Конституционния съд на Републиката относно действието на закона за напред и прилагането му само по отношение на факти и обстоятелства, които възникват след влизането му в сила.

Изтъква се неприложимостта понастоящем на разпоредбата във вида й след изменението на закона в ДВ, бр. 22 от 2018 г., предвид обявяването на преходната разпоредба на § 8 от ПрЗРЗИДЗБН за противоконституционна.

Посочва се, че в конкретния случай прихващането не е било извършено от длъжника банката в несъстоятелност, а от ответниците по иска, затова по отношение на него не е налице фактическият състав на чл. 59, ал. 5 от ЗБН и е без значение датата на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката, доколкото тя не е елемент на фактическия състав на чл. 59, ал. 5 от ЗБН.

Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови съдебен акт, с който да отхвърли иска като неоснователен.

Ответникът по въззивната жалба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Защитната теза е изградена на възражението за липса на валидно извършено прихващане, тъй като в настоящия случай активното вземане на прихващащият кредитор не е било изискуемо. С поставянето на банката под специален надзор е било забранено извършването на всякакви

2

-3- действия, които влизат в обхвата на издадената й лицензия за извършване на банкова дейност, което представлявало своеобразен мораториум върху задълженията на банката, наложен по силата на закона, като по този начин се спирала изискуемостта на влоговете, която до този момент е била неограничена. Това означавало, че влоговете са неизискуеми, тъй като не са били на разположение на своите титуляри и тяхното право чрез едностранно волеизявление да искат изплащане на вложената сума не можело да бъде упражнено по време на специалния надзор.

Освен това към 22.04.2015 г. - деня на решението за откриване на производство по несъстоятелност действащата материалноправна норма била разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., и следователно именно тя била приложимата към процесното правоотношение.

Дори да била приложима редакцията на правната норма преди 28.11.2014 г., следвало да се има предвид, че в специалния ЗБН не се съдържали разпоредби, препращащи към Търговския закон (относно понятието „длъжник“ в разпоредбата на чл. 645, ал. 4 от ТЗ) и в цитираната норма под длъжник законодателят визирал лице, което има задължение към банката в несъстоятелност. С оглед нуждата от наличие на насрещни и изискуеми вземания разпоредбата се отнасяла за извършилото прихващането лице - едновременно кредитор и длъжник, това означавало, че банката в несъстоятелност и лицето, чийто дълг и вземане се прихващали, били едновременно длъжници и кредитори един на друг. Аргумент в тази насока било последващото изменение на закона, в което думата „длъжник“ била заменена с „кредитор или от банката“.

Молбата към съда е да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и право на обжалване на самостоятелна част от валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

В исковата молба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна 3 търговска банка“ АД (н.) - гр. София, твърдели, че с договор за банков кредит от 25.11.2009 г. банката предоставила на „Фининвест“ ЕООД - гр. София сумата 1 000 000 евро, като към 4.11.2014 г. задълженията на кредитополучателя възлизали на 1 055 098.12 евро.

На 5.11.2014 г. банката получила уведомление, че по силата на договор за встъпване в дълг от 21.01.2014 г. като солидарни длъжници в задълженията на кредитополучателя са встъпили Ц. П. М. до размер на сумата 740 000 лева, с паричните си средства, налични по сметка в банката и Т. Ж. М. до размер на сумата 100 000 лева, с паричните си средства, налични по сметка в банката.

С уведомлението Ц. П. М. и Т. Ж. М. отправили и изявление за прихващане на вземанията си, произтичащи от наличности по банковите им сметки в банката, които към тази дата възлизали на 740 000 лева за Ц. П. М. и на 100 000 лева за Т. Ж. М., с насрещните си задължения по договора за банков кредит от 25.11.2009 г. в същия размер.

Прихващанията били относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, доколкото били извършени след началната дата на неплатежоспособността - 20.06.2014 г., и като такива били непротивопоставени на кредиторите на несъстоятелността. По отношение на тях била приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията й, действала към датата на решението за откриване на 22.04.2015 г. Изложени са аргументи за непротивопоставимост на прихващането на кредиторите на несъстоятелността и при действието на цитираната разпоредба със съдържанието й от преди изменението на закона.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да постанови решение, с което да обяви прихващанията за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността.

Ответниците Ц. П. М. и Т. Ж. М., двамата от гр. ***, в писмения отговор оспорили иска като неоснователен.

Твърдели, че прихващането от 5.11.2014 г. било действително, тъй като към тази дата била приложимата редакцията на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, преди изменението й в сила от 28.11.2014 г., която била относима единствено за прихващания, извършени от длъжника, т.е. несъстоятелната банка, а освен това нямало изрична правна норма, придаваща обратно действие на измененията в чл. 59, ал. 5 от ЗБН.

Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.

4

-5-

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка на спора.

С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка „Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца ; за срок от три месеца е спряно изпълнението на всички задължения на банката ; дейността на банката е ограничена, като й е забранено да извършва всички видове дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност ; отстранени са от длъжност членовете на управителния съвет и на надзорния съвет на банката ; лишени са за срок от три месеца от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й.

С решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/ 2014 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 4 състав е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД, с начална дата 6.11.2014 г. ; открито е производство по несъстоятелност ; банката е обявена в несъстоятелност ; прекратена е дейността на предприятието ; прекратени са правомощията на органите на банката ; постановена е обща забрана и запор върху имуществото й ; банката е лишена от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността ; постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността разпределение на осребреното имущество.

С решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д. № 2216/ 2015 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав това решение е отменено в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността е посочена 6.11.2014 г. и за начална дата на неплатежоспособността е определена 20.06.2014 г.

С договор за банков кредит, сключен на 25.11.2009 г., „Корпоративна търговска банка“ АД предоставила на „Фининвест“ ЕООД сумата 1 000 000 евро с краен срок за погасяване 10.03.2011 г. Впоследствие с 9 броя анекси били направени промени относно срока на действие на договора и падежите за изпълнение на задължението за разсрочено връщане на сумите по кредита. С анекса от 9.01.2014 г.крайния срок за плащане на неплатената главницата в размер на 999 740 евро бил определен на 10.04.2015 г. Плащането трябвало да 5 стане на 4 вноски, като три вноски от по 250 000 евро подлежали на плащане на всяко 10-то число на месеца в периода от 10.01.2015 г. до 10.03.2015 г., а последната вноска възлизаща от 249 740 евро трябва да се плати на 10.04.2015 г.

Според извлечението от счетоводните книги на банката, към 30.10.2014 г. задължението на ответника по договора за кредит било в размер на 9 922 767.26 лева главница и 270 422.22 лева законна лихва.

С договор за встъпване в дълг от 21.01.2014 г. Ц. П. М. и Т. Ж. М. на основание чл. 101 от ЗЗД встъпили като солидарни съдлъжници с кредитополучателя до размера на непогасената част от главницата от 999 740 евро, ведно с начислените такси и изтеклите към тази дата лихви. Отговорността им била уговорена до размера на вземанията им към банката : на Ц.М.

- по сметка с IBAN ********** с налична сума от 740 000 лева и на Т.М. - по сметка с IBAN ********** с налична сума от 100 000 лева.

С уведомление с вх. № 11 094/ 5.11.2014 г. „Фининвест“ ЕООД, Ц. П. М. и Т. Ж. М. уведомили банката за встъпването на последните двама като съдлъжници по договора за кредит от 25.11.2009 г. и всички анекси към него, като заявили, че извършват прихващане с вземането на Ц.М. по банкова сметка е IBAN ********** до размер на сумата 740 000 лева срещу задължението му към банката, произтичащо от договора за встъпване в дълг от 21.01.2014 г. и с вземането на Т.М. по банкова сметка с IBAN ********** до размер на сумата 100 000 лева срещу задължението й към банката, произтичащо от договора за встъпване в дълг от 21.01.2014 г.