Определение № 31589 от 31.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31589 гр. София, 31.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110102694 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 118 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 30318/02.02.2026 г. на „Т............“ ЕАД срещу Б. М. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 141.06 евро – по фактури, издадени от „Т............“ ЕАД.

С отговора на исковата молба ответникът е изложил подробни съображения за неоснователност на претенциите. Едновременно с това е предявил и насрещни обективно съединени осъдителни искове срещу „Т............“ ЕАД, както следва:1) за осъждане на „дружеството да преустанови обработването на личните данни на ищеца по насрещния иск по отношение на процесния обект – магазин № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 55, вх. А поради липса на облигационно правоотношение; 2) да преустанови воденето и поддържането на клиентска и/или абонатна партида за процесния магазин, да начислява суми за топлинна енергия, да изготвя извлечения, съобщения и изравнителни сметки и личните данни на ищеца във връзка с твърдение за доставка и потребление на топлинна енергия за обекта; 3) за осъждане на ответника да заличи всички лични данни на Б.

М., а именно три имена, ЕГН, адрес, данни за собственост, данни по клиентски/абонатни партиди, регистри и информационни масиви и 4) иск за сумата от 4 000 евро, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на продължителното незаконосъобрано обработване на личните му данни, ведно със законната лихва от предявяването на насрещния иск до окончателното изплащане.

С разпореждане № 66292/01.06.2026 г. на ищеца са дадени указания да обоснове правния си интерес от предявените насрещни осъдителни искове от т.1 до т. 3 при съобразяване, че редът за защита е друг и съдът не е компетентен по така формулираните петитуми, както и да уточни периода на претендираните неимуществени вреди и в какво се изразяват те. Указани са и последиците при неизпълнение на указанията в срок – че производството по делото ще бъде прекратено. В указания срок е подадена уточнителна молба от 10.06.2026 г.

Съгласно чл. 211, ал.1 ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.

При тези данни и предвид заявените от ищеца по насрещния иск твърдения, въз основа на които обосновава иска си - че ответникът неправомерно е обработвал и продължава да обработва личните му данни, съдът намира, че делото е подсъдно на 1 административните съдилища.

Съгласно Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физически лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, която регламентира правото на защита на личните данни на физическите лица и определя правилата за защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и правилата за свободно движение на лични данни. Според ЗЗЛД на Република България субектът на данни разполага с две алтернативни възможности за защита при нарушения на Регламента и ЗЗЛД- пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и пред съда. В чл. 39 ЗЗЛД е регламентирана съдебната защита на правата на лицата срещу нарушения, допуснати при обработка на личните им данни. Според нормата на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент ЕС 2016/ 679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. В ал. 2 на чл. 39 е предвидено, че в производството по ал.

1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. Процесуална пречка съгласно чл. 39, ал. 4 за сезирането на съда е наличието на висящо административно производство пред КЗЛД за същото нарушение или такова по съдебно обжалване на нейно решение относно същото нарушение. Възможността обаче в отделен процес самостоятелно да се иска установяване на нарушението, изразяващо се в неправомерното обработване на лични данни, не може да бъде разглеждана като процесуална пречка за предявяване на самостоятелен осъдителен иск за обезщетение за вреди по нормативно установения за приложим ред по АПК, тъй като чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД урежда само процесуална възможност за съединяване на претенцията за обезщетение за вреди със защитата по чл. 39, ал. 1, а не процесуална пречка за упражняването на право на иск (в този смисъл са определение № 10243/26.10.2023 г. по адм. д. № 8401/2023 г. по описа на ВАС, трето отделение, определение № 3340/04.03.2020 г. по адм. д. № 1633/2020 г., по описа на ВАС, пето отделение и др.).

Нормите на чл. 39 ЗЗЛД не разграничават нито качеството на субекта на данни, нито качеството на администратора и/или на обработващия личните данни - публичен орган или частноправен субект. Поради това всеки, който твърди, че е налице нарушение при обработването на личните му данни (както в случая), независимо кой е администраторът и/или обработващият личните данни (независимо дали е държавен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнението на административна дейност или друг субект) следва да предяви претенциите си по реда на чл. 39 ЗЗЛД , чрез които да потърси съдебна защита и/или присъждане на обезщетение за вредите, претърпени вследствие на нарушението.

Водещият критерий, въз основа на който следва да се прецени дали спорът подлежи на разглеждане по чл. 39 ЗЗЛД според правилата на АПК, е характерът на спора, а не качеството на страните по него. Предвиденият в чл. 39 ЗЗЛД ред за защита е специален и изключва общия исков ред, установен в ГПК. Разпоредбата на чл. 39 ЗЗЛД е специална и нейното действие следва да бъде зачетено, доколкото урежда по изричен начин пътя за защита по иск за вреди от незаконосъобразни действия, извършени при и по повод обработването на лични данни. Производството, свързано с нарушения на ЗЗЛД и Регламента е административно, както когато се претендира установяване на нарушение, така и когато се иска заплащане на обезщетение за вреди от нарушението - в този смисъл са определение № 47/06.11.2020 г. по адм. д. № 43/2020 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, 2 Актът е постановен на 24.01.2024 определение № 11/07.04.2022 г. по ч. гр. д. № 3/2022 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, определение № 18/28.06.2022 г. по ч. гр. д. № 14/2022 г. на 5членен състав на ВКС и ВАС и определение № 5/24.01.2020 г. по ч. гр. д. № 55/2019 г. на 5членен състав на ВКС и ВАС. Следователно чл. 39 ЗЗЛД , чиято цел е да уеднакви правилата при разглеждането на тези спорове без значение на правосубектността на администратора и/или на обработващия личните данни, определя реда по АПК, като приложим за упражняване на правото на съдебна защита и право на обезщетение на физическите лица от нарушения при обработване на личните данни, респ. административните съдилища като 2 компетентни да разгледат тези спорове, включително и да извършат преценка за допустимостта на производството. Сезиращият съда излага по същество твърдения за нарушение на ЗЗЛД и не може да определя и да променя реда, по който нормативно е определено да се разглежда спорът. Аргумент в подкрепа на този извод за приложимия ред относно търсената отговорност от неправомерното деяние на ответницата е и съотношението на ЗЗЛД към ЗЗД като специален към общ закон, при което специалният закон дерогира прилагането на общия. В случая ищцата излага твърдения за незаконосъобразно оповестяване на личните й данни, за което нарушение е сезирала и КЗЛД.

Както се посочи, предявяването на отделен иск за вреди от нарушение на ЗЗЛД и Регламента е допустимо, независимо от качеството на лицето, обработващо данните.

Ето защо, спорът следва да се разгледа по правилата на АПК от административния съд, а не от районния съд. Именно административният съд е и компетентният съд да прецени допустимостта на исковете, предявени с отговора на исковата молба, евентуално необходимостта от спиране на съдебното производство до произнасяне с окончателен акт от страна на КЗЛД (ако такова производство е инициирано).

Съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК съдът следи служебно за подсъдността на предявения пред него спор, поради което настоящият съдебен състав намира, че настоящото производство (в частта, в която са предявени насрещните искове) не е гражданско (арг. чл.

14, ал.1 ГПК), а е административно такова, поради което същото е подведомствено на административния съд.

С оглед изложеното, предявените насрещни искове не следва да бъдат приети за съвместно разглеждане в настоящото производство, като препис от насрещната искова молба следва да се изпрати на Административен съд – София град.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА на основание чл. 211, ал. 1 ГПК за съвместно разглеждане насрещните искове, предявени от Б. М. М. срещу „Т............ “ ЕАД с отговора на исковата молба с вх. № 166284/26.05.2026 г., допълнена с уточнителна молба с вх. № 185803/10.06.2026 г.

ИЗПРАЩА препис от насрещната искова молба по подведомственост на Административен съд-София град.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред СГС.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3