Определение № 5748 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5748 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500300 по описа за 2026 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Постъпило е възражение по чл. 423 ГПК от Д. Н. Д., ЕГН **********, срещу Заповед № 17020 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 05.06.2024 г. по ч.гр.д. № 30631/2024 г. на СРС, 165 състав.

Поддържа се, че СРС е приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника, като е приложил разпоредбата на чл. 47 ГПК. Излагат се съображения, че Д. Д. е узнал за заповедта за изпълнение на 04.07.2025 г., когато му е връчено съобщение от ЧСИ С.Х.. Излагат се съображения, че заповедта не е редовно връчена на Д. Д., поради което същият е лишен от възможността да я оспори в законовия срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. Излагат се съображения, че в случая връчителят не е спазил времевите интервали за посещение на адреса, а освен това всички посещения са били в работни дни. Възразява се срещу вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение. Моли се да се приеме възражението по чл. 423 ГПК и да се дадат указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок не е постъпил отговор от „Софийска вода“ АД.

Като взе предвид изявленията на страните и материалите по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

На 05.06.2024 г. е издадена по заявление на „Софийска вода“ АД Заповед № 17020 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Н. Д. за следните суми: сумата от 642,48 лева, представляващи цена на потребени в периода 14.07.2022 г. – 14.10.2023 г. ВиК услуги в обект, находящ се в гр. София, кв. „Витоша“, ул. „********, клиентски № ********, ведно със законната лихва от 22.05.2024 г. до 1 окончателното изплащане, сумата от 105,58 лева, представляващи мораторна лихва за периода 16.09.2022 г. – 16.11.2023 г., както и сумата от 75 лева, представляващи дължими разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Препис от заповедта за изпълнение е изпратен до длъжника Д. Н. Д. на адрес в гр. София, кв. „Витоша“, ул. „********. От справките в кориците на делото е видно, че това е регистрираният постоянен и настоящ адрес на длъжника Д. Н. Д..

В първото съобщение до длъжника връчителят е удостоверил, че входът е с достъп с чип, като няма имена на пощенските кутии. Никой не е отговорил на позвъняванията и обажданията на връчителя. Домоуправител и съседи за информация не са открити. В съобщението е посочено също, че адресът е посещаван на 18.06.2024 г., 20.06.2024 г., 06.07.2024 г. /събота/ и 15.07.2024 г. На 15.07.2024 г. е поставено от връчителя уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

На 30.09.2024 г. е извършена служебна справка и е установено, че Д. Н. Д. няма действащи регистрирани трудови договори. Във връзка с това е разпоредено да се изпрати ново съобщение по адреса на длъжника, като се съберат данни дали същият пребивава на адреса. Връчителят отново е удостоверил, че не е открил домоуправителя или съседи. Имотът е посетен на 28.10.2024 г., 06.11.2024 г., 11.11.2024 г. и 25.11.2024 г.

На адреса е залепено уведомление на основание чл. 47, ал. 1 ГПК на 25.11.2024 г.

Въз основа на горното първоинстанционният съд е приел, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно на длъжника на основание чл. 47 ГПК.

При така установеното от фактическа страна съдът установи от правна страна следното:

Възражението на Д. Н. Д. по чл. 423 ГПК е подадено от легитимирана страна, в едномесечен срок от узнаването за издадената заповед за изпълнение. Поради това същото е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК съдът приема възражението, когато заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника.

По арг. от чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп залепва уведомление на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Времето между първото и последното посещение на връчителя трябва да е не 2 по-малко от един календарен месец. В този смисъл са Решение № 50098/10.10.2022 г. по т.д. № 869/2021 г. на II Т.О. на ВКС, Решение № 41/12.05.2021 г. по гр.д. № 861/2020 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 147/26.01.2021 г. по т.д. № 2256/2019 г. на I I Т.О. на ВКС и др.

Според чл. 60, ал. 3 ГПК срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на последния месец.

В случая от материалите по делото е видно, че при първия опит за връчване на Д. Н. Д. на препис от заповедта за изпълнение първото посещение на адреса на длъжника е извършено на 18.06.2024 г. Последното посещение е извършено на 15.07.2024 г. Тоест между първото и последното посещение не е изминал един календарен месец. Освен това връчителят не е отбелязал часовете, в които са извършени посещенията на адреса. В този смисъл залепването на уведомление на 15.07.2024 г. е извършено в нарушение на чл. 47, ал. 1 ГПК.

При втория опит за връчване на заповедта за изпълнение първото посещение на адреса на длъжника е извършено на 28.10.2024 г., а последното – на 25.11.2024 г.

Очевидно е, че между първото и последното посещение отново не е изтекъл един календарен месец. Връчителят не е посочил времето, в което са извършвани посещенията на адреса на длъжника, което не позволява да се извърши проверка дали е спазена нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК. Отделно от това в периода 28.10.2024 г. – 25.11.2024 г. връчителят не е посетил адреса на длъжника в почивен ден, каквото е изискването на закона. Поради това уведомлението от 25.11.2024 г. е залепено в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на длъжника Д. Н. Д.. Възражението на Д. Н. Д. по чл. 423, ал. 1, т.

1 ГПК следва да бъде прието.

На основание чл. 423, ал. 3 ГПК се спира по силата на закона изпълнението на издадената по ч.гр.д. № 30631/2024 г. на СРС заповед за изпълнение срещу Д. Н. Д..

Делото следва да се върне на СРС за даване на указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК на заявителя „Софийска вода“ АД.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението по чл. 423 ГПК, подадено от Д. Н. Д., ЕГН **********, срещу Заповед № 17020 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 05.06.2024 г. по ч.гр.д. № 30631/2024 г. на СРС, 165 състав.

СПИРА на основание чл. 423, ал. 3 ГПК изпълнението на Заповед № 17020 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 05.06.2024 г. по ч.гр.д.

№ 30631/2024 г. на СРС, 165 състав.

3

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 165 състав, за даване на указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, на заявителя „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4