Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13318 от 22.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48564/2022
Вид
Решение № 13318
Подписан
22.11.2022
В сила
22.11.2022
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА МЕСОВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13318 гр. ..., 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско дело № 20221110148564 по описа за 2022 година

Предявен e иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 222,00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско” и разноски за определянето му по щета № ... за вреди, причинени при ПТП на 02.12.2020 г., на лек автомобил „...“, с рег. № ..., вследствие виновно, противоправно поведение на водач на лек автомобил „ ...“, с рег.

№ ..., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2022 г., до окончателното изплащане.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ за л.а. „...“, с рег. № ..., е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 222,00 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за обезщетяването им Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответникът не е депозирал отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира за установено следното:

С исковата молба от ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение по делото при наличие на предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, които в случая са налице.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, в което е даден ход на 1 делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в отсъствието му / чл. 238, ал. 1 ГПК/, като са му указани и последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.

Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства, може да се направи извод за вероятна основателност на иска с правно основание по чл. 411, ал. 1 КЗ.

Ето защо, искът следва да се уважи изцяло. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2022 г., до окончателното изплащане.

По разноските в производството.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца своевременно претендираните и доказани разноски по делото в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ... АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „ ...“ № ..., да заплати на ... АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...“ № ..., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 222,00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско” и разноски за определянето му по щета № ... за вреди, причинени при ПТП на 02.12.2020 г., на лек автомобил „...“, с рег. № ..., вследствие виновно, противоправно поведение на водач на лек автомобил „ ...“, с рег.№ ..., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2022 г., до окончателното изплащане , както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2