Протокол № 279 от 31.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 279 гр. П., 31.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500284 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателя Т. К. не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв.В. С. упълномощена от преди.

За ответника Община П. се явява юрк. В. редовно упълномощена.

За третото лице помагач Областна дирекция по безопасност на храните П. ред.пр. не изпращат представител.

За третото лице помагач Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи П. ред.пр. не се представляват.

За третото лице помагач ПАУ П. - защита на животните ред.пр. не изпращат представител.

Адв. С.: - Да се даде ход на делото.

Юрк. В.: - С оглед хода по делото, и тъй като в кориците на делото липсва призовка за жалбоподателя моля, да направят изявление дали възразява предвид на това, че не е върната призовка по делото. Ако не се прави възражение моля, да се даде ход на делото.

Адв. С.: - Аз се явявам по делото и изрично заявявам във връзка с редовността на призоваването, че не възразявам да се даде ход на делото.

Съдът съобразявайки изявлението на адв. С. намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание 1 страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№ 345 по описа на съда за 2022 година е отхвърлен иска на Т. С. К., с ЕГН **********, с адрес: с.М.К., ул.“Седемдесет и трета“ №2, общ.П., обл.П., чрез адвокат В. Л. С., със служебен адрес: гр.П., ж.к.“Т.“, бл.110, вх.Е, ап.20 против Община П., с БУЛСТАТ: 000351736, с адрес: гр.П., бул.“Б.“ №2 , с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.61 ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено, че Община П. дължи на ищеца Т. С. К., с ЕГН ********** сумите, присъдени от Районен съд - П. с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №4048/2021г. по описа на същия съд, както следва: главница в размер на 200,00 лева, ведно със законната лихва от 24.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 11,89 лева за периода от 25.04.2021г. до 24.11.2021г., главница в размер на 38,01 лева, ведно със законната лихва от 24.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 0,66 лева за периода от 10.09.2021г. до 24.11.2021г.

Осъден е Т. С. К. да заплати на Община П. разноски по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

Производството е проведено с участието на трети лица помагачи на страната на ответника Община П., а именно: Областна дирекция по безопасност на храните П., Булстат 176986949, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Н.Ц.” №4, представлявана от директора д-р К.К., Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи П., БУЛСТАТ 129009849, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.„С.” №3 и Сдружение „ПАУ П.-ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ”, ЕИК 205123101, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„С.А.” №37, представлявано заедно и поотделно от председателите А.Н.П. и Г.А.М..

Оставен е без разглеждане, като процесуално недопустим, иска за установяване дължимост на вземания за: лихва за забава над размера от 11,89 лева и до претендирания с исковата молба размер от 15,56 лева и лихва за забава над размера от 0.66 лева и до размера, претендиран с исковата молба от 1,57 лева, както и за периодите след датата 24.11.2021г. до датата 28.01.2022г. и прекратено производството по делото по отношение на тези претенции.

2

В срок така постановеното решение е обжалвано от Т. К., чрез процесуалния му представител адв.В. С..

От изложението във въззивната жалба е явно, че решението се обжалва в частта, с която съдът се е произнесъл по съществото на спора, не и в частта, имаща характер на определение.

Неправилна била констатацията на съда, относно факта, че кучетата и по двата иска не били безстопанствени, което от своя страна изключва отговорността на Общината по чл. 16, вр. с чл. 47 от ЗЗД.

За случая от 28.03.2022г. с изхвърлено куче в безпомощно състояние, в канала до пътя между селата М.К. и Пищигово, ищецът и в исковата си молба, и в съдебно заседание заявил, че е намерил безстопанствено куче.

Липсата на възражение срещу отговора на исковата молба от страна на ответника не било определящо извода на съда в съдебното решение. Той следвало да анализи всички факти и доказателства . По делото се събрали безспорни доказателства, че кучето е безстопанствено. В съдебно заседание били изслушани аудио записи на разговорите с телефон 112,представена била справка за подаден сигнала към ОДБАБХ П., както и сигнал, чрез имейл от ищецът към Община П.. Чрез тези доказателства било установено, че се касае за куче, което е индивидуализирано и е било безстопанствено. Нещо повече, Общината е следвало да съдейства, както повелява закона, съгл. чл. 16 от ЗЗД, което не е направила и именно това обосновавало отговорността и.

Ако е предприела съответни действия и установила ,че кучето има стопанин, това би я освободило от отговорност. Ищецът представил доказателства относно факта, че кучето е било безстопанствено, които доказателства не били оспорени от ответника. Кучето било заведено във ветеринарна клиника, където е констатирано, че то е без чип не може да се установи собственика, съответно с оглед на мястото където е намерено животното следвало да се направи извода ,че съгл. чл. 16 от ЗЗЖ именно Общината е следвало да се погрижи за кучето. Тя не е изпълнила това свое задължение, друго лице е свършило тази нейна работа и се е породило основание да го обезщети, съгл. чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.

По отношение на втората претенция, за случая от 06.09.2021г., отново кучето е индивидуализирано и констатирано като безстопанствено от Университетска ветеринарна клиника към Тракийския Университет в Стара Загора, където е отведено след намирането му. В Епикризата от 09.09.2021г. било изрично записано, че кучето е без микрочип и е доведено от Т. К., а не, че той е негов собственик. В клиничния протокол, който е бланкетен документ, Т. К. е записан в графата „собственик“, поради липсата на каквато и да е друга графа и това не давало основание за извод ,мотивиращ решението на съда.

От останалите доказателства, а именно аудио записите с телефон 112 и справката от ОДБАБХ, както и от сигнала на имейла към Община П., безспорно се установявало, че се касае за безстопанствено куче, 3 индивидуализирано с конкретни белези.

Недопустимо било съдът да вади от контекста и да кредитира само едно доказателства и да основава решението си на предположения.

Неправилен бил извода на съда относно фактите, че кучетата не били индивидуализирани, не били конкретизирани извършените ветеринарни услуги и нуждата от медицинско лечение, както и, че не била ясна причината, поради което ищецът е завел второто куче чак до Стара Загора.

Чрез представените аудио записи на разговори с телефон 112 и по двата случая, безспорно се установявало времето, мястото и конкретни белези на намерените от ищеца кучета. Тези факти били установени и в сигналите към ОДБАБХ П., както и от имейлите към Община П..

Ищецът със сигнала си чрез имейл от 31.03.2021г. до Община П., сигнализирал за намерено куче, като точно и ясно е описал времето, мястото, животното и неговото състояние. За това куче е подаден сигнал до телефон 112, на 28.03.2021г., веднага при намирането му. В случая, ищецът добросъвестно и както повелява закона действал адекватно и отговорно. В последствие, ищецът е изпратил и имейл до Община П. на 31.03.2021 г, който е препратил още веднъж няколко месеца по-късно. Нямало противоречие в обстоятелствата ,изложени относно действията на ищеца по повод първото куче, намерено от него., Кучето било настанено в клиника “Стилвет“ П. за спешна медицинска помощ. Това дали е имало човек, който да е искал да поеме кучето за лечение, но поради евтаназията това не се е случило, било факт ирелевантен за спора.

И в двата случая били конкретизирани и индивидуализирани нуждаещите се от лечение кучета, констатирано било от ветеринарни лекари, че са без чип, съответно липсват данни за собственик и в този случай е възникнала отговорността на Община П. към тях. Това, че в последствие първото куче е било „приспано“ поради безнадеждното му състояние, а второто, макар и инвалид е осиновено от НПО в Северна Б., по никакъв начин не изключвало отговорността на Общината .

Погрешни били изводите на съда

,направени при анализа на доказателствата за вида и стойността на проведеното лечение.

Дали лечението е било адекватно, своевременно и необходимо и дали извършените разходи са относими към лечението и съответно дали цените са актуални и съпоставими към извършените манипулации било установено чрез представените платежни документи и такива от ветеринарните клиники.

Те не били оспорени от ответника

Съдът неправилно приел, че не налице хипотезата на чл.61 ал.1 от ЗЗД.

Воденето на чужда работа, визирано в чл. 61, ал.1 от ЗЗД се изразява в предприемане на правни или фактически действия в чужд интерес, за които съществува намерение да бъдат извършени доброволно, а не да са задължение по закон.

4

Ищецът и в двата случая действал при идентична фактическа обстановка и с идентично поведение. И в двата случая сигнализирал на телефон 112, ОДБАБХ П. и Община П., което било показателно, че е той е бил с намерение да окаже помощ, съгл. чл. 16 от ЗЗЖ, като е съзнавал, че върши чужда работа, а именно на Община П., и че не е действал с дарствени намерения.

Ако ищецът е нямал тези намерения, или поведението му е било дарствена престация, той не би сигнализирал отговорната институция, още повече, че във всичките му сигнали, той точно и категорично е заявявал и при двата случая, че върши работа на общината, в неин интерес, за което желае последната да го обезщети. Изводите на съда били неправилни.

Липсата на съдействие от страна на общината, която е пренебрегнала свое задължение по закон е било основанието, ищецът да свърши нейната работа, като е действал добросъвестно в неин интерес, оказвайки помощ на безстопанствени животни.

Твърденията на ответника, че процесните кучета били отговорност на МВР, тъй като се касаело за престъпление, а не за грижа към безстопанствени животни съгл. чл. 16 от ЗЗЖ, както и че кучетата не били доказано безстопанствени, както и че не само те като институция а и НПО-та имали такива задължения, останали недоказани и представлявали опит за освобождаване от отговорност.

Ищецът счита, че исковете му са основателни и доказани ,като следва да бъдат уважени и присъдени претендираните от него суми, както и сторените разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Община П..

Намират решението за правилно и молят да бъде потвърдено.

Законосъобразен бил изводът на съда, че в случая не са налице условията на чл. 61 от ЗЗД - интерес от воденето на чужда работа без пълномощие и разумна причина за извършването на действията. Интересът е налице тогава когато се предотвратява настъпването на имуществени /претърпяна загуба и пропусната полза/ и неимуществени вреди в правната сфера на Общината, а разумната причина е от типа на заплаха или опасност за интересите на общината; т.е. при липсата на намесата Общината ще търпи вреди, но в случая такава опасност не е налице. Не се събраха доказателства, че с действията на ищеца, извършени без пълномощие, е предотвратено настъпването на вреди в правната сфера на общината.

Ищецът изобщо не е водил работата в интерес на Общината, той не е защитил никакъв конкретен интерес на общината. Чрез извършените от него фактически действия не е изпълнил правно задължение на Общината, тъй като неизпълнението не е скрепено с конкретна санкция, от която да се търпят вреди. Намерението на ищеца не е било да се погрижи за работата на Общината с цел да защити нейните интереси и да предотврати настъпването 5 на вреди за нея. Ищецът е решил, че ще положи грижи за кучетата, което е възприето от него като нравствен дълг. След като ищецът е действал в изпълнение на прието като свое задължение, той не е действал като управител. Следователно не е налице институтът на водене на чужда работа без пълномощие; респ. не е възникнало задължение Общината да обезщети ищеца.