Решение № 270 от 03.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Б., 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500367 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 1940/26.01.2026г., подадена от „ЛКВ Д.“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“А.В.“ №4, чрез адв. А. С. против Решение №1041/20.12.2025г, постановено по гр.д.№1609/2025 г. по описа на РС-Б..

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като незаконосъобразно. Изтъква се, че съдът не е анализирал поотделно и изцяло събраните доказателства. Твърди се, че между приетата експертиза и събраните доказателства има противоречие, като съдът не е изложил мотиви кои доказателства кредитира и кои не. Сочат се подробни доводи в насока необоснованост на експертизата и изводите в нея, както и неправилното й кредитиране от съда. Излагат се подробни твърдения в насока оспорване на използваните методи и оценка от вещото лице, както и на установените от експерта факти, на което основание се поддържа искането за допускане на допълнителна или нова тройна експертиза, която да отговори на поставените във въззивната жалба въпроси. Оспорват се конкретни доводи на съда, относно извода му, че е останал недоказан факта на предаване на спорната сума от ищеца на ответника, като се настоява, че е налице и признание на факта на получаване на парите от насрещната страна. Иска се допускане на експертиза с посочени задачи и за установяване на посочени в жалбата обстоятелства. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

1

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна, от която в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни аргументи в тази насока. Възразява се по допускане на нова експертиза, като такава обосновано е била отказана от районния съд. Поддържа се оспорването и пред първата инстанция, че ответникът не е получавал парите, не е подписвал процесните два ордера, а факта на предаването им не се установява и от събраните гласни доказателства при направен анализ от въззиваемата страна. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Няма искания за събиране на доказателства.

Жалбоподателят, редовно призован, чрез пълномощник, не се явява,не се представлява.

Ответната страната, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата по изложените в отговора доводи.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, включително и такива, които не са допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС е образувано по искова молба от "ЛКВ Д.“ ЕООД, ЕИК ************, с която против Р. К. П., ЕГН **********, е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 8500 лв., на основание сключен между страните договор за заем, която сума се твърди, че е била предосатвена от ищеца, като заемоздател на ответника , като заемополучател на ддва пъти - сумата от 4500 лв. предадена на 04.09.2023г. и сумата от 4000 лв. предадена на 08.09.2023г.

В исковата молба ищецът поддържа, че тази сума е взета от фирмената каса на дружеството и предадена на ответника като заем, с уговорката да се върне от заемополучателя на равни месечни вноски от работната й заплата. Твърди се, че при предаване на сумата между страните не е бил съставян и подписван какъвто и да било документ. Сочи се, че сумата не е била върната, въпреки направени многократни опити от ищеца да се свърже с ответника, за да върне дадените в заем суми.

Ответната страна е оспорила иска. Признава фактът, че в периода от 04.02.2019г. до 15.03.2024г. се е намирала в трудово правоотношение с ищцовото дружество на длъжността „организатор експедиция/товаро-разтоварна и спедиторска дейност“. Оспорва, че между страните е сключено соченото облигационно правоотношение, както и че е получила спорната сума.

От представените пред РС писмени доказателства се установява, че страните са сключили трудов договор № 434/04.02.2019г., по силата на който въззивникът има качеството на работодател, а въззиваемата страна на работник. Заеманата от ответника по трудовото правоотношение длъжност е била „организатор експедиция/товаро-разтоварна и спедиторска/дейност.

Като работодател, въззивникът е изискал от ответника писмени обяснения за неявяване 2 на работа в рамките на пет работни /л.14 РС/, на което въззиваемата страна е отговорила, че неявяването й се дължи ни лична причина /л.13 от РС/ и с молба от същата дата – 14.03.2024г. е поискала прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.325, ал.1 КТ.

Като писмени доказателства са приети два броя Разходни касови ордери. В Разходен касов ордер № 96/8 от 04.09.2023г. /л.11 РС/ е отразено, че на Р. К. П. от жалбоподателя „ЛКВ Д.“ ЕООД са броени с основание служебен аванс сумата от 4500 лева, а с Разходен касов ордер № 97/8 от 08.09.2023г. /л.10 РС/ на ответника от ищеца на същото основание е броена сумата от 4 000 лева. И в двата ордера има подпис само на броил сумата, но не и на получателя на сумата.

От извлечение от хронология на осчетоводените документи за периода от 01.09.2023г. до 30.09.2023г., по Сметки:501 и извлечение от Касовата книга на въззивното дружество за същия период горните два ордера са отразени.

С нотариална покана, връчена на ответника при условията на чл.47, ал.1 ГПК, въззивникът е отправил искане за връщане на сумата от 8500 лева, дадена в заем.

На 02.10.2014г. управителят на ищцовото дружество е подал сигнал до РП- Б. с искане да се извърши проверка, по която е образувана прокурорска преписка № 7960/2024 година по описа на РП - Б. и преписка № 189900-5725/2024 година по описа на 01 РУ – Б.. С Постановление от 27.01.2025г. е отказано да се образува досъдебно производство. В хода на тази проверка са приобщени два разходни касови ордери от 04.09.2023г. и от 08.09.2023г., които не са напълно идентични с разходните касови ордери, приложени с исковата молба, тъй като разходните касови ордери по предварителната проверка са без изходящи номера Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, от които се установява следното:

Св.М. сочи, че от 2009г. работи в ищцовото дружество на длъжност „Организатор транспортна дейност“ и познава ответната страна, която работела в същото дружество като чистачка. Свидетелката изтъква, че й е известен фактът, че П. е получавала средства извън работната си заплата. Твърди, че през м.септември 2023 управителят на дружеството Д. поискал от свидетелката да му даде от касата сумата от 4500 лева, които заявил, че са Р., тъй като била в нужда и й ги давал като заем. Същото се повторило след няколко дни, управителят поискал от свидетелката да му даде още 4 000 лева, които заявил, че отново били за ответницата, с която се били разбрали да помогне. За тези суми Св.М. сочи, че е изготвила ордери, единият сложила в плика с парите, а другият оставал за счетоводството.

Счетоводството на дружеството се извършва от друга фирма, но в същия ден когато съответно извадила от касата 4500 лева и след това 4000 лева, лично свидетелката признава, че е тя е номера върху въпросните касовите ордери и издала и квитанции към тях. Парите лично ги е приготвила и предала на управителя Д., а не ответницата и не е присъствала лично на предаването им на П.. Поставила ги била в прозрачен найлонов джоб, но как управителя ги е предал на Р. не знае. Известно й е, че управителят на дружеството помага на 3 служителите си и на други хора в нужда, участва л е и в други благотворителни каузи, като лично той й споделил, че дал на Р. безвъзмездно сумата от 1800 лева за погребението на майка й. Не й е известно Р. да е върнала парите, а при комуникация с нея й казала, че дължи пари, но тя отговорила, че не се е разписвала за тях и че това било работа между нея и управителя Д.. След това възникнал проблем с комуникацията изобщо с ответната страна, спряла са си вдига телефона. Част от документите за освобождаването й от работа се наложило да се връчват чрез куриер и чрез адвокат и нотариална покана, но всичко се връщало като неполучено или отказано да се получи. Свидетелката не знае дали дружеството има задължения спрямо ответника.

Потвърждава, че не е участвала в изпращане на документи в прокуратурата по повод пуснат сигнал срещу ответната страна, както и че от управителя Д. знае, че Р. е трябвало да каже по какъв начин ще връща въпросните пари, кога да започне да ги връща и каква да бъде сумата, но това е било нейната воля. По принцип заплатите в дружеството се изплащат по банков път, освен ако някой от работниците иска по друг начин.

Св.И.Г. сочи, че през лятото на 2023г. е била на стаж при ищеца, където е виждала ответника, като твърди, че работата на Р. била на хигиенист в дружеството. Един ден през септември месец 2023 година, но не може да каже точна дата, след завършване на стажа била в дружеството, за да си вземе документите и тогава видяла Р. П., която помолила управителя да поговорят за нещо. След разговора им видяла управителя на дружеството да се качва на втория етаж по вити стълби и след това видяла да подава на Р. един прозрачен плик/джоб за документи/ с пари. Не знае каква е била сумата в плика, какви са били банкнотите и за какво са били предназначени тези пари. Не е чула разговора между страните и няма спомен пред нея ответната страна да е подписвала документи. Викана е на разпит в прокуратурата и потвърждава като вярно това, което е дала като обяснения в досъдебното производство.

Св.В.П. сочи, че познава ответника повече от 15 години. Твърди, че Р. П. е работила няколко пъти в извънработно време, след позваняване от Д., който я ангажирал и с друга работа, освен тази която заемала на хигиенист при ищеца. Не знае подробни по напускане на работата й, но причината била заради това, че г-н Д. претендирал за някакви пари.

Свидетелката изтъква, че била заедно с ответника, когато г-н Д. й се обади, за да я ангажира в извънработно време с храненето на някакви кучета. Тогава Р. й казала, че ще напусне. Р. й е споделяла, че има нужда от парични средства, както и, че Д. я занимавал с работа извън нейните служебни задължения - да храни кучета, да почиства дома му в извън работно време и това било причината да напусне, но не и че ще иска заем от работодателя си. Не знае дали за тези допълнителни работи на ответника е било заплащано, дали е взела кредити, но знае, е си е купила жилище.

Пред РС е приета и съдебно – счетоводна експертиза, според която в счетоводството на ищеца са налице счетоводни записи по счетоводна сметка 422 за разход от касовата наличност на „ ЛКВ Д.„ ЕООД изплатени в брой на Р. К. П. в общ размер на 8500.00 лева.

Вещото лице е пояснило основанието за извършване на записи по този вид сметки, като е 4 обобщило, че разчетните отношения, свързани с предоставяне и отчитане на служебни аванси се документират с първични счетоводни документи - разходни ордери или други платежни документи, както и авансов отчет за отчитане на платени служебни разходи.

Служебните аванси се отпускат от предприятието на физическо лице с конкретна цел за изпълнение на определени задачи, в зависимост от длъжността на лицето, което ги получава. Процесните два ордера не съдържат подписи за получил сумата. При това положение вещото лице е категорично, че същите са осчетоводени, без да са документално обосновани и са приети като редовни разходооправдателни документи, в нарушение на чл.

Разпечатката съдържа 35 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76031c43-4672-442d-879c-c3d72b127f2a