Решение № 470 от 07.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Христина Михова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20248002200557 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.

Инициирано е по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на н.о.х.д. № 510/2024 г. на Окръжен съд – Варна.

В искането се излагат доводи за нарушение на материалния закон, за съществено нарушение на процесуалните правила и за явна несправедливост на наказанието. Възобновително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се обосновава с твърдението, че съдът е одобрил споразумение, с което е наложена кумулативна санкция лишаване от свобода и глоба едновременно при условията на чл. 54 НК и чл. 55 НК. С оглед предходно осъждане за идентично като по процесното дело престъпление се смята, че определеното наказание лишаване от свобода е значително под предвидения в нормата на чл.

354а, ал. 2 НК минимум и е явно несправедливо заради неоснователното му снижение. Тъй като съдът не е предложил промени в споразумението на основание чл. 382, ал. 5 НПК, се твърди, че е допуснато съществено нарушение и на процесуалния закон. Отправено е искане за възобновяване на производството по н.о.х.д. №510/2024 г. на Окръжен съд – Варна и за отмяна на определението, с което е одобрено споразумение и е прекратено наказателното производство по същото дело.

В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура 1 изразява становище за основателност на искането за възобновяване по посочените в него основания, като счита, че В К С следва да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК.

Упълномощеният в това производство защитник на осъдения – адвокат Л.

Д.а, смята искането за неоснователно. Счита, че определението, с което е одобрено споразумението, е издадено при спазване на материалния закон и без допускане на съществени процесуални нарушения, а отмереното с него наказание не е явно несправедливо. Обръща внимание на обстоятелството, че значителна част от наказанието лишаване от свобода вече е изтърпяна от осъдения, който в обозримо време ще придобие право да поиска условно предсрочно освобождаване.

Осъденият С. Д. С., редовно уведомен, не се явява в производството пред ВКС и не изразява становище по основателността на искането за възобновяване.

След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намери за установено следното:

Искането е процесуално допустимо. То се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и касае определение по чл. 382, ал. 7 НПК, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по конкретно дело. Искането е подадено от активно легитимирано лице – главен прокурор на Република България, и е направено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, започнал да тече от 16.04.2024 г. - датата, на която е одобрено споразумението от съда.

Разгледано съображения: по същество искането е основателно по следните

С определение от 16.04.2024 г. по н.о.х.д. № 510/2024 г. Окръжен съд – Варна е одобрил споразумение за прекратяване на делото, с което С. Д. С. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, пр. 4 от НК, за деяние извършено на 04.12.2023 г., като се е съгласил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години търпимо при „строг“ режим, както и наказание глоба в размер на 50 000 лева.

Със споразумението е било приспаднато времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по същото дело, отнет в полза на държавата е предметът на престъплението, като разноските по делото са възложени на осъденото лице.

Именно този съдебен акт е предмет на проверка в процедурата по 2 възобновяване.

Посочените в искането за възобновяване оплаквания се свеждат до:

-твърдение за нарушение на материалния закон поради различния подход при индивидуализация на комплексната санкция за престъплението по чл.

354а, ал. 2 НК – с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК по отношение на лишаването от свобода и на чл. 54 НК по отношение на глобата;

-твърдение за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода поради неоснователното му снижение значително под предвидения в закона минимум;

-твърдение за съществено нарушение на процесуалните правила и в частност на чл. 382, ал. 7 НПК, тъй като съдът не е предложил промени по алинея 5 на същия текст и е одобрил споразумение, което противоречи на закона и морала.

Преценявайки основателността, респективно неоснователността на тези доводи, решаващият по възобновяването съд съобрази следното:

По оплакванането за нарушение на материалния закон

С одобреното от съда споразумение осъденият С. Д. С. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 НК. За това престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.

Санкцията е кумулативна като за извършеното престъпление е предвидено едновременното налагане на две наказания - лишаване от свобода и глоба.

Както следва и от Тълкувателно решение № 49 от 08.12.1978 г. по н.д. № 47/1978 г., ОСНК на ВС, макар че наказанията са две, те са елементи на една комплексна санкция, която се подчинява на правилата на чл. 54 – 56 НК и се индивидуализира чрез цялостна оценка на деянието, дееца и тежестта на извършеното от него. При индивидуализация на общата санкция се следва единен подход, който налага всяко от отделните наказания, включени в нея, да бъде определено или при условията на чл. 54 НК, или при наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства след констатация, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, т.е. при условията на чл. 55 НК. Само по този начин правилата за индивидуализация на наказанието могат да бъдат спазени, а съдът да определи комплексната санкция съобразно особеностите на конкретния случай.

По процесното дело с одобреното от съда споразумение наказанието лишаване от свобода е отмерено под минимума на предвидените в закона пет години и е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на две години.

Едновременно с това обаче, макар и това да не е изрично цифрово посочено в текста на споразумението, кумулативното наказание глоба е

3 индивидуализирано при условията на чл. 54 НК, като при законодателно предвидени граници от двадесет до сто хиляди лева глобата на осъдения е отмерена на петдесет хиляди лева.

Такъв подход е в разрез с установените в НК правила за индивидуализация на наказанието и не е допустим. Разпоредбите на чл. 54 НК и чл. 55 НК визират различни предпоставки и правила за определяне на наказанието и е недопустимо да бъдат смесвани. Като е одобрил споразумение в този му вид съдът е допуснал нарушение на материалния закон. В тази насока са Решение № 528 от 05.10.1990 г. по н.д. № 580/1990 г. 2 н.о. на ВС и Решение № 439/23.11.2023 г. по н.д. 757/2023 г. 3 н.о. на ВКС.

По оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила Оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила е основателно предвид основателността на твърдението на нарушение на материалния закон. Съдът не е следвало да одобри споразумението, защото то е противоречало на закона. Съдът е бил длъжен да прикани страните да изяснят позициите си като на първо място уточнят при какви условия в действителност се индивидуализира комплексната санкция – на чл. 54 или на чл. 55 НК, и едва след това да прецени дали тя ще изпълни целите на материалния наказателен закон. В зависимост от позициите на страните е следвало или да се предприемат съответните действия за промяна в споразумението, или то да не бъде одобрявано. Като не е предложил промени в съдържанието на споразумението и го е одобрил в този вид съдът е нарушил и процесуалния закон - текста на чл. 382, ал. 7 от НПК.

По оплакването за явна несправедливост на наказанието Тъй като ВКС прецени, че е допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, въпросите с индивидуализацията на наказанието следва да бъдат предмет на обследване от новият съдебен състав, пред чието внимание на ново основание този въпрос ще бъде поставен. Ето защо и произнасяне по тези обстоятелства от страна на ВКС се явява преждевременно. При решаването на делото в новото производство следва да бъде отчетено, че забраната reformatio in pejus разпростира своя обхват и когато е използван пътят за възобновяване на наказателното дело, като в процесното искане на главния прокурор, макар да се релевира оплакване за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, не се претендира определянето му при условията на чл. 54 НК, а единственото неоснователното му снижение в граници значително под минимума на санкцията по чл. 354а, ал. 2 НК.

По изложените съображения ВКС намери, че са налице основанията за 4 възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което искането на главния прокурор следва да бъде уважено.

Така мотивиран Върховният касационен съд, първо наказателно отделение РЕШИ:

ОТМ ЕН Я по реда на възобновяването протоколно определение от 16.04.2024 г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по н.о.х.д № 510/2024 г. на Окръжен съд -Варна, и е прекратено наказателното производство, водено срещу С. Д. С..

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за разглеждането му от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5