Решение № 374 от 13.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Плевен, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Н. П.ва при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от Теодора Н. П.ва Административно наказателно дело № 20234430200751 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител С. А. О. против НП № 691691F682466/16.02.2023г. на ***а на Отдел „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП – Велико Търново, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения като се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Борис Смолянов от САК, който в хода на съдебното следствие ангажира писмени доказателства и изразява становище по същество относно незаконосъобразност на НП. Моли съда за отмяна на последното.

Ответната страна, чрез своя процесуален представител – юрк. М.Ж., 1 изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно. Развива доводи в подкрепа на тезата си и оспорва възраженията на жалбоподателя. Поради изложеното моли съда да потвърди НП.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи,събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ

ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА

НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 17.10.2022г. свидетелката Х. К. Д., ст.инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършила проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – сервиз за възстановяване на пукнатини на автостъкла, находящ се в ***, стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД с ЕИК ***.

При проверката установила, че в обекта се извършва търговска дейност, но горепосоченото лице, в качеството си на данъчно задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство /ФУ/, чрез което да регистрира и отчита приходите от извършени продажби на предлаганите услуги в обекта, заплатени в брой, с което е нарушило разпоредбите на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Преди легитимация на проверяващия екип, в 15:19 часа е проведен телефонен разговор на вписания в поставена на видно място рекламна табела на обекта телефонен номер за връзка: *** от телефонен номер *** – служебен телефонен номер на Д. Д. – *** на проверяващия екип. В 15:35 часа в обекта 2 се явило лицето П. А. О., който разгледал повреденото предно автостъкло на ЛМПС модел „Мазда 6“ с peг. № *** и обявил, че по същото трябва да бъдат залепени/възстановени 3 /три/ броя спуквания. Горепосоченото лице обявило, че може да извърши ремонта по възстановяване на спукванията на предното автостъкло и цената за извършената услуга ще е в размер на 100,00 лв.

След договаряне на условията по ремонта, в 15:40 часа лицето П. А. О. започнало ремонта по възстановяване на повредите по автостъклото. В 16:00 часа ремонтът бил приключен и сумата в размер на 100,00 лв. била заплатена в брой в 16:05 часа от Д. Д. – *** с 1 /една/ банкнота с номинал 50,00 лв. и 3 /три/ банкноти с номинал 20,00 лв. Гореописаната сума била приета лично от П. О. – техник и лице, извършило услугата в обекта, който приел заплащането, върнал ресто в размер на 10,00 лв. от портмоне, съхранявано в него и в същото поставил получените за извършения ремонт парични средства. Било установено също от контролните органи, че лицето не издало фискална касова бележка от фискално устройство, поради липса на такова в обекта, нито бележка от кочан за касови бележки, поради липса на такъв в обекта или друг платежен документ, удостоверяващ получаването на гореописаната сума. Длъжностните лица на НАП установили касовата наличност в обекта, преброена и вписана в опис, изготвен собственоръчно от П. А. О. – техник, която била в размер на 110,00 лв. – а именно паричните средства, заплатени в брой от Д. Д. – *** за ползваната услуга в обекта.

Длъжностните лица констатирали още, че обектът е оборудван с необходимите инструменти за извършване на предлаганите услуги: възстановяване на пукнатини на автостъкла.

Извършената проверка била документирана с протокол за извършена проверка обр. Кд 184 cep. АА № 0103343/17.10.2022г., съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК, в който подробно били отразени констатациите от проверката.

По повод горното свидетелката Х. К. Д. съставила АУАН № F682466/25.10.2022г., въз основа на който било издадено атакуваното НП.

Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите Х. К. Д. и Д. Н. Д.. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Х. К. Д. и Д.

Н. Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно 3 допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Фактическата обстановка се подкрепя и от писмените доказателства по административнонаказателната преписка: НП № 691691-F682466/16.02.2023г. на ***а на Отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП /л.20-22/; съставения АУАН № F682466/25.10.2022г. /л.23-24/; пълномощно /л.25/; писмени обяснения /л.26-27/; възражение на л.28-30; ПИП cep. АА № 0103343/17.10.2022г. /л.31-33/; Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката /л.34/; декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение /л.35/;

ПИП cep.

АА

№

0103333/27.09.2022г. /л.36-38/; Справка от Търговски регистър по отношение на „***“ ЕООД /л.39/; Справка актуално състояние на всички действащи трудови договори /л.40/; Резолюция за извършване на проверка № О04000422021218-0РП-001/27.09.2022г. /л.41/;

Работна карта за юридическо лице № СО-03000322020801/21.09.2022г. /л.42-43/; Писмо изх. № 16370#1/13.09.2022г. по описа на офис на НАП-Плевен относно предприемане на действия по компетентност по повод на получен сигнал срещу „***“ ЕООД /л.44/, ведно с кореспонденция /л.45-55/ и копие от Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП /л.56-58/, както и постъпилите по делото и представени в съдебни заседания писмени доказателства, а именно: Протокол за извършена насрещна проверка № П04001523037443-141-001/13.03.2023г. на ТД на НАП-Варна; Протокол № П03000322221981-073-001/13.03.2023г. на ТД на НАП-Варна; Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11329/02.11.2022г. от ЦУ на НАП-Велико Търново; Месечна сметка от *** № ********** на името на П. А. О.; Трудов договор № 004/24.11.2021г.; Споразумение за партньорство от 05.08.2022г. между „***“ ЕООД гр. Варна и П. А. О.;

Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 172/16.08.2012г.

/л.66-90/; Извадка от Регистър на трудовите договори от Информационната система на ИА „ГИТ“; Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ за сключен ТД с дата 24.11.2021г. за длъжност „***“; Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ за сключен ТД с дата 06.07.2020г. за длъжност „***“; Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ за сключен ТД с дата 28.07.2020г.; Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ за сключен ТД с дата 16.08.2017г.; Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ за сключен ТД с дата 26.07.2017г. за длъжност „***“; 2 бр. Уведомление по чл.62, ал.4 от 4

КТ за сключен ТД с дата 24.07.2017г. за длъжност „***“; справка изх. № 1602/29.05.2023г от Служба по вписванията гр. Плевен към Агенция по вписванията – Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот; писмо-уведомление от „***“ ЕООД гр. Плевен /л.102-114 от делото/, от което е видно че П. О. работи на ежедневна двучасова заетост на трудов договор, което обстоятелство изтъкнато от процесуалния представител не е пречка за допълнителна заетост, в т.ч. на процесния обект и без договор/което е предмет на друг вид отговорност/и подкрепя напълно останалите доказателства по делото, сочещи извършено административно нарушение.

Съдът изцяло кредитира и писмените материали от административнонаказателната преписка, приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че описаното представлява неизпълнение от страна на жалбоподателя на задълженията му към държавата по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на финансите, във връзка с чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – *** отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП – Велико Търново, за когото съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС и приложената Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП са делегирани права на административно-наказващ орган по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН. С оглед на свидетелите, присъствали при съставяне на акта, не са допуснати процесуални нарушения, още по-малко съществени.

С оглед установените при проверката обстоятелства, съдът намира, че правилно както в АУАН, така и в НП на административното нарушение е дадена правна квалификация по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.

5 на Министерство на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. От правния анализ на тази разпоредба следва, че лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

От друга страна, с разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС е предвидена административнонаказателна отговорност извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане.

Изводът на наказващия орган – за бездействие от страна на задълженото лице – жалбоподател, не е оборен по никакъв начин, а точно обратното – потвърждава се от всички приобщени по делото доказателства.

Установеното нарушение е от категорията на резултатните нарушения, при които има нанесена щета за фиска. Типичното за тях е, че в състава е посочено настъпването на вредоносен резултат. Не са представени доказателства от страна на ж-ля, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи с оглед приемане на по-благоприятната хипотеза. От субективна страна деянието е извършено от предвидения от Наредбата особен субект – данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г., в качеството на търговец.

Административнонаказателната отговорност на ЕООД е безвиновна и обективна, т.е. при административни нарушения на ЕТ изобщо не се изследва въпросът за вината. Обективният й характер следва и от това, че никое обособено имущество, каквото е предприятието на процесното ЕООД не може да прояви вина, т.е. субективно отношение, при осъществяване на своята дейност. Във всеки един случай обаче следва да се установят релевантните обстоятелства по чл.83, ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено при осъществяване на дейността на жалбоподателя. В настоящия казус се установи, че в чл.185, ал.2 от ЗДДС е предвидена възможността за налагане на имуществена санкция на ЕТ. По отношение конкретния размер на наложената имуществена санкция в размер на 3000 лв. съдът счита, че същата правилно е индивидуализирана в минимален размер (при възможност от 3000 6 до 10 000 лв.). С оглед тежестта на извършеното нарушение на данъчното законодателство, съдът намира, че следва да потвърди НП, тъй като съдът не може да слезе под законоустановения минимум на наказанието.