Решение № 13971 от 05.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13971 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110160073 по описа за 2021 година

Фирма е предявило срещу А. А. И. установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че А. А.

И. дължи на Фирма сумата от 2265.67 лв., представляваща предоставени ВиК услуги за недвижим имот, находящ се в /административен адрес/ за периода от 03.05.2017 г. до 07.09.2019 г., ведно със законна лихва от 25.09.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 130.27 лв. за периода от 03.06.2017 г. до 07.09.2019 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54487/2019 г., по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия на Фирма. Поддържа, че титуляр на партидата е ответникът, като последният е потребител на ВиК услуги и че за процесния период са ну доставени ВиК услуги, като купувачът не заплатил дължимата цена в тридесетдневен срок след датата на фактуриране на сумата, както и дължимото обезщетение за забава върху нея. Претендира разноски.

Пред съда процесуалния представител на страната моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, в който оспорват предявените срещу него искове, като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва претенцията като недоказана, както и нейният размер. Пред съда особения представител поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал.1 1

ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получени ВиК услуги на процесния адрес.

По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По делото е представено писмо с изх. № ДНД22-РК08-359/1/ от 18.10.2022 г. от Столична община , дирекция „Общински приходи“, район „Надежда/Връбница“ съгласно което за недвижим имот, находящ се на адрес /административен адрес/, за периода от 2010 г. до 2022 г. данъчно задължени лица е Фирма

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата/. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество, но по делото липсват доказателства, че А. А. И. е бил собственик на недвижим имот в /административен адрес/ през процесния период или в негова полза да е било учредено вещно право на ползване за същия. По делото не са събрани никакви доказателства в тази насока. Нещо повече видно от писмо с изх. № ДНД22-РК08-359/1/ от 18.10.2022 г. от Столична община

, дирекция

„Общински приходи“, район

„Надежда/Връбница“ по отношение на процесния имот с адрес

/административен адрес/ за исковия период от 03.05.2017 г. до 07.09.2019 г. данъчно задължено лице е дружеството Фирма но не и ответникът по делото.

С оглед на гореизложеното ответникът не се явяват потребител на ВиК услуги за имот на /административен адрес/, за който всъщност са начислени процесните суми и следователно между страните не е възникнало облигационно правоотношение за продажба на услуги по отношение на този имот.

С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на оспореното вземане, а именно, че ответникът е потребил през процесния период на водоснабдителни и канализационни услуги за недвижим имот, находящ се в с /административен адрес/, за който имот са начислени процесните суми и между страните не е възникнало облигационно правоотношение по отношение на същия, поради което предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да 2 бъдат отхвърлен.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият състав намира, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на главния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и доколкото главният иск се явява неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъде отхвърлен.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора ищецът няма право на разноски.

Воден от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/, срещу А. А. И., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание л. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД с искане спрямо А. А. И. да бъде признато за установено, че дължи на Фирма сумата от 2265.67 лв., представляваща предоставени ВиК услуги за недвижим имот, находящ се в /административен адрес/ за периода от 03.05.2017 г. до 07.09.2019 г., ведно със законна лихва от 25.09.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 130.27 лв. за периода от 03.06.2017 г. до 07.09.2019 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54487/2019 г., по описа на СРС, 39 състав.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3