Решение № 218 от 02.07.2025, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. гр. Димитровград, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610100245 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.

В исковата молба ищецът твърди, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и С. Р. П., бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер 506167510 с партиден номер М7068709 от 19.04.2023г. Към този договор били уговорени следните услуги с тарифен план, както следва: Приложение №1 от 19.04.2023г. за услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа - A1 Net Box с номер ***, с месечен абонаментен план One Special 11 с промоционална месечна такса 10,99 лева и стандартна месечна такса 14,99 лева, за срок от 24 месеца. Поддържа, че за периода от 03.05.2023г. – 02.10.2023г. било извършено изпълнение от страна на дружеството-ищец по горепосочения договор. Заявява, че ответникът не заплатила своите възникнали задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и натрупала просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги в размер на 226,29 лева. На 29.10.2023г., договорът бил прекратен, поради неплащане на задълженията по него, продължило повече от 124 дни съгласно т.54.12. от ОУ, като била начислена неустойка в размер на 97,23 лева. Поддържа, че ответникът дължала по горепосочения договор за периода 05.06.2023г. до 29.10.2023г. сумата от 365,95 лева, от които 226,29 лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 97,23 лева общ размер неустойки, както и мораторна лихва върху посочената обща сума от 323,52 лева (главница и неустойки) в размер на 42,43 лева, считано от датата представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2059/2024г. по описа на РС - Димитровград.

На 06.12.2024г. ищецът подал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№2059/2024г. На 09.12.2024г. съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на С. Р. П. да заплати на „А1 България“ЕАД сумата в размер на 323,52 лева- неустойка за неизпълнение на договора, 42,43 лева- мораторна лихва, считано от 21.06.2023г. до 05.12.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски в размер на 75 лева. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът депозирала възражение, в което заявила, че не дължи изпълнение на вземането, посочено в издадената заповед за изпълнение. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумите, посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№2059/2024г. по описа на РСДимитровград. Претендира присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство деловодни разноски.

Ответникът С. Р. П. не депозира отговор на исковата молба. С Молба от 02.05.2025г. заявява, че е заплатила на ищеца общата сума предмет на делото, а именно 365,95 лева, поради което моли делото да бъде прекратено. Представя доказателство за извършеното плащане на задължението. В проведеното на 06.06.2025г. съдебно заседание по делото, чрез пълномощника си заявява, че признава предявения против нея иск, както и че доброволно е заплатила претендираната от ищеца сума.

С Молба от 02.06.2025г. ищецът заявява, че в хода на производството по делото ответникът е извършил плащане, с което погасил напълно претендираните суми за главница и лихва. С оглед на това, иска съдът да отхвърли с решението си предявените искове, като неоснователни, поради извършено в хода на производството по делото погасяване на дължимите суми. Претендира присъждане на направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски.

Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Алинея 2 от същия член предвижда, че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК, доколкото ответника е направил изрично изявление за признаване на предявения против нея иск. От страна на ищеца е направено изявление, че претендираната сума действително е била заплатена изцяло от ответника, като тя продължава да дължи единствено направените деловодни разноски. Поради тази причина ищеца иска съдът да отхвърли предявените искове, като осъди ответника единствено за направените деловодни разноски.

Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

2

Доколкото в хода на производството по настоящото дело ответникът е изплатил в полза на ищеца изцяло дължимите суми за главница и лихва, като последното се потвърждава от „А1 България“ЕАД, то предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК макар и формално основателен следва да бъде отхвърлен, предвид пълното погасяване на задълженията от страна на С. Р. П. преди постановяване на настоящото решение.

С оглед направеното признание на иска, както и извършеното от ответника плащане на претендираните суми, съдът намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.

Въпреки извършеното от ответникът плащане на претендираните от ищеца суми до приключване на производството по настоящото дело и отхвърляне на предявения иск, С. Р.

П. следва да бъде осъдена да заплати в полза на „А1 България“ЕАД направените от него деловодни разноски по ч.гр.д.№2059/2024г. по описа на РС-Димитровград в размер на 75 лева и по гр.д.№245/2025г. по описа на РС-Димитровград в размер на 229 лева, доколкото с поведението си е станала повод за завеждане на тези дела.

Водим от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от членовете на Съвета на директорите АД и М.М., против С. Р. П., с ЕГН **********, от *****************, иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено, че С. Р. П., с ЕГН **********, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК 131468980, сумата от 226,29 лева /двеста двадесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, 97,23 лева /деветдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/ представляваща неустойки, 42,43 лева /четиридесет и два лева и четиридесет и три стотинки/ мораторна лихва, считано от 21.06.2023г. до 05.12.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №1134/09.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2059/2023г. по описа на РСДимитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено плащане на горепосочените суми в хода на производството по делото.

ОСЪЖДА С. Р. П., с ЕГН **********, от *****************, ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от членовете на Съвета на директорите АД и М.М., направените по настоящото дело разноски в размер на 229 /двеста двадесет и девет/ лева, както и направените по ч.гр.д.№2059/2024г. по описа на РС-Димитровград разноски в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева.

3

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 4