Решение № 311 от 31.10.2017, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 421/2017
- Вид
- Решение № 311
- Подписан
- 31.10.2017
- В сила
- 13.03.2019
- Състав
- НАДЯ ГЕОРГИЕВА ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА, РЕНАТА ГЕОРГИЕВА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА, ВЕСЕЛИНА ЛЮБЕНОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194, ал.2, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за наследството
Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 311 гр. ВРАЦА, 31.10.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:НАДЯ
ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове:РЕНАТА
МИШОНОВА-ХАЛЬОВА мл.с.
ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА в присъствието на: секретар Христина Цекова като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА в.гр. дело N 421 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано въз основа на подадена от Х.Н.С. *** и С. И. ***, чрез упълномощения им адвокат Г.П., против решение №59/03.04.2017г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №166/2016г.,
В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД са развалени договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка, обективирани в нот.акт №39, том V, нот.дело №611/2011г.на нотариус Б.М., до размера на наследствените права на ищеца, и жалбоподателите са били осъдени да заплатят на ищеца сумата от 966,46 лв.деловодни разноски.
В жалбата се твърди, че в обжалваните му части решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните норми, както и че е необосновано. Излагат се доводи, че в нарушение на процесуалните правила районният съд е постановил решението си без да разгледа и оцени в съвкупност събраните по делото доказателства, необосновано давайки вяра само на част от разпитаните свидетели. Според изложеното в жалбата, РС-Мездра е пренебрегнал събраните по делото доказателства, че в периода 16.12.2011г.-13.10.2014г. прехвърлителката по договорите е живяла при майката на ответника Х.С.-Г.Д., където Г.Д., нейният съпруг и ответника Х.С. са се грижели за нея. Поддържа се, че свидетелите на ищеца обективно не са имали никакви наблюдения за това как е бил изпълняван договора за издръжка и гледане, поради което съдът не е следвало да дава вяра на показанията им. Излага се и доводи, че районният съд не е отчел и други установени по делото обстоятелства, а именно, че майката на ответника С. и самият С. са организирали и обезпечили финансово погребението на прехвърлителката, както и че те са заплащали разноските за ток и вода, направени от прехвърлителката.
Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на решение за отхвърляне на иска в същите части, като на жалбоподателите са присъдят и съответните деловодни разноски.
С въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна И.И.Д. ***, чрез упълномощения му адвокат А., е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва, като неоснователна. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение районният съд е обсъдил всички доводи на страните, относими към предмета на спора, а събраните по делото доказателства са ценени правилно. Според въззиваемия И.Д., сочените от него свидетели Б. и К. са установявали свои лични и непосредствени впечатления от ежедневието на прехвърлителката Н.Д.. Оспорват се наведените във въззивната жалба твърдения, че прехвърлителката е живяла при майката на жалбоподателя Х.С. от м.декември 2012г., като се поддържа, че задълженията по договора за издръжка и гледане следва да се изпълняват лично от Х.С., а не от трети лица, и са неделими. Оспорват се и твърденията за смяна на личния лекар на прехвърлителката, като се навеждат доводи, че в в резултат на откритото производство по чл.193 от ГПК е установено по безспорен начин, че подписът, положен в регистрационната форма за избор на общопрактикуващ лекар от 25.06.2013г. не е на прехвърлителката. По отношение наведените във въззивната жалба твърдения за заплащани ток и вода, въззиваемата страна поддържа, че те са голословни, доколкото са налице безспорни писмени доказателства, че както водоснабдяването, така и електроснабдяването в имота са били прекъснати.
Иска се потвърждаване на решението в обжалваните му части и присъждане на направените по делото разноски.
Доколкото по първоинстанционното дело
№166/2016г.по описа на РС-Мездра е било постановено и допълнително решение №122/12.06.2017г., въззивна жалба против това решение са подали Х.Н.С. *** и С. И. ***, чрез упълномощения им адвокат Г.П..Поддържа се, че това решение е необосновано, тъй като е с неправилно формулиран диспозитив.
Излагат се доводи, че тъй като в допълнителното решение са приповторени абзаци от основното решение, то неясно е в какво се изразява допълването. Поддържа, се, че в диспозитива на допълнително решение е необходимо да се отбележи, че подписът върху регистрационната форма за избор на общопрактикуващ лекар от 25.06.2013г е положен от лицето М.С., действало като пълномощник на прехвърлителката Н.Д..
Препис от въззивната жалба против допълнително решение от 12.06.2017г. е бил връчен на ищеца И.Д., от който е постъпил писмен отговор, че оспорва жалбата. Поддържа, че, че правилно в допълнителното решение е вписан регистрационния номер на нотариалния акт, обективиращ договора за издръжка и гледане и правилно в диспозитива на същото решение не е посочено кое е лицето, подписало регистрационната форма. По отношение на последното обстоятелство се развиват съображения, че като резултат от оспорването по чл.193 от ГПК съдът следва да се произнесе единствено по въпроса неистински ли е оспорения документ, като неавтентичен, което е сторено, а не кой е автора на документа. Сочи се, че ако документът е бил подписан от пълномощник, то това е следвало изрично да бъде посочено в него. Иска се потвърждаване на обжалваното допълнително решение.
Съдът, като съобрази наведените във въззивните жалби доводи и като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По отношение въззивната жалба против решение №59/03.04.2017г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №166/2016г.:
Въззивната жалба е редовна и допустима, подадена е в законоустановения срок за обжалване и е насочена против обжалваем съдебен акт. При тези констатации въззивният съд е задължен да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта му в обжалваните му части. Що се отнася до правилността на решението, въззивният контрол е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
В случая обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му часст, доколкото е постановено в съответствие с основанието и петитума на исковата молба.
Районен съд-Мездра е бил сезиран с предявен от И.И.Д. *** иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД срещу Х.Н.С. ***, за развалянето до размера на наследствените права на ищеца-1/6 ид.ч., на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот.акт №39, том V, рег.№3957, дело №611/2011г. на нотариус Б. М., по силата на който Н.И.Д. е прехвърлила на ответника Х.С. собствената си ½ ид.ч. от втория етаж на построена в УПИ ІХ, пл.№260, кв.3 по плана на гр.Мездра жилищна сграда, както и 4/6 ид.ч. от самостоятелно жилище, находящо се на първи етаж от същата сграда със ЗП от 39,70 кв.м.
В исковата молба се поддържа, че ищецът е законен наследник на прехвърлителката Н.Д., която към датата на сключване на атакувания договор е била собственик на прехвърлените с договора идеални части от описаните в него два недвижими имота.
Твърди се, че от сключване на договора до смъртта на прехвърлителката ответникът не е изпълнявал поетите с договора задължения да я гледа и издържа, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до сега, докато е жива, като при немощ да я подпомага, а при смъртта й да положи последни грижи според обичая на страната. Излагат се доводи, че до смъртта си прехвърлителката е живяла в процесния имот и за нея са полагали грижи и издръжка по собствена воля майката на ищеца З.Д. и нейната дъщеря Й.А., докато ответника е живеел в гр.София и не е полагал грижи за прехвърлителката нито лично, нито чрез други лица, а е посещавал имота инцидентно, само с цел гостуване. Твърди се също, че прехвърлителката Н.Д. е имала нужда от гледане и издръжка, тъй като е била с влошено здравословно състояние, но въпреки, че ответника знаел това, той не се интересувал и не се грижел за нея, като не давал и средства за издръжката й.
С определение на РС-Мездра от 01.07.2016г., като втори ответник по делото е конституирана С.И.
***, която е съпруга на ответника Х.С., а гражданският брак помежду им е сключен през 2000г.
Ответниците Х.С. и С.И. са депозирали писмени отговори, че считат предявеният иск за допустим, тъй като е предявен от наследник до размера на наследствените му права, но твърдят, че иска е неоснователен, тъй като поетите с договора задължения са изпълнени от тях. Поддържа се, че до смъртта си прехвърлителката Н.Д. е живяла в едно домакинство с дъщеря си Г.Х.Д. и с ответника Х.С.-син на Г.Д., при което грижи за прехвърлителката са полагали и двамата, като включително са я издържали. Твърди се, че Г.Д. е заплащала разходите за ел.енергия и вода в жилището на прехвърлителката в гр.Мездра, а нейният съпруг М.С. дори е бил упълномощен от прехвърлителката да получава пенсията й, да заплаща консумативи и да извършва банкови операции от нейно име. С отговорите ответниците оспорват твърденията на ищеца, че грижи за Н.Д. са полагали и Й.А., като твърдят, че З.Д. живее в чужбина от 2006г.насам и е била в лоши отношения с прехвърлителката.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, като е назначена и изслушана и съдебно-графологична експертиза.
Като взе предвид направените в жалбата оплаквания, за да се произнесе по нейната основателност въззивният съд обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните в първоинстанционното производство доказателства, при което приема за установено следното от фактическа страна:
Както това се установява от представения по делото нот.акт №39, том V, рег.№3957, дело №611/2011г. на нотариус Б. М., по силата на същия Н.И.Д. прехвърлила на ответника Х.С. ½ ид.ч. от втория етаж на построена в УПИ ІХ, пл.№260, кв.3 по плана на гр.Мездра двуетажна двуфамилна жилищна сграда, както и 4/6 ид.ч. от самостоятелно жилище със ЗП от 39,70 кв.м., находящо се на първи етаж от същата сграда, срещу поето от приобретателя задължение да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до сега, докато е жива, като при немощ да я подпомага, а при смъртта й да положи последни грижи според обичая на страната.
Видно от представеният по делото препис-извлечение от акт за сключен граждански брак №8/18.03.2000г., към датата на сключване на договора за издръжка и гледане ответника Х.С. е имал сключен граждански брак с ответницата С.И.. Между страните не се спори, а това се установява и от представените по делото н.а №18, том І, дело №56/1962г., н.а. №40, том VІ, дело №1051/1975г., н.а.№51, том І, дело №135/1984г., решение на РС-Мездра от 15.04.2011г. по гр.дело №1070/2010г., решение на ОС-Враца от 08.07.2011г.по гр.дело №424/2011г. и удостоверение на наследници №547/05.05.2015г., че към датата на сключване на процесния договор прехвърлителката Н.И.Д. е била собственик съответно на ½ ид.ч. и на 4/6 ид.ч. от описаните в договора два недвижими имота. Видно от скица №231/10.03.2016г., изд. от Община Мездра, имотите се намират на административен адрес гр.Мездра, ул.***. Страните не спорят и по отношение обстоятелството, че прехвърлителката Н.Д. е починала на 13.10.2014г. в гр.Враца, като в тази насока е и представения на л.48 от делото препис-извлечение от акт за смърт. Безспорно между страните остава и обстоятелството, че още преди сключването на процесния договор ответниците живеят и работят в гр.София, като в тази насока са събрани и безспорни писмени доказателства-удостоверения за промени на постоянен адрес-л.72 и справки за месторабота-л.37-42 от делото.
За установяване на обстоятелствата във връзка с изпълнението на договора за издръжка и гледане, по делото са събрани гласни доказателства. Сочените от ищеца свидетели Й.А.-едноутробна сестра на ищеца, Д.Б., Г.Д.-вуйчо на ищеца и Н.К. установяват непротиворечиво, че от сключване на процесния договор до
Разпечатката съдържа 40 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76020717-b357-4304-bf01-a88854a7817d