Решение № 219 от 04.03.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000502505 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 3575 от 01.07.2023 г., постановено по гр. д. № 15470/2021 г., Софийски градски съд, ГО, 26 състав е отхвърлил исковете на Л. В. И., Б. Д.

И. и Б. Б. И., представлявана от своя настойник Л. В. И., срещу В.

С. акушеро-гинекологична болница за активно лечение

„Шейново“ ЕАД с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумите от по 150 000 лв. на всеки ищец, ведно със законната лихва от 15.01.2017г. до окончателното изплащане, представляващи обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие смъртта на В. Б. И. и нейното бебе, дъщеря и внук на първите двама ищци и съответно майка и брат на третата малолетна ищца, починали на 15.01.2017г. С решението Софийски градски съд, ГО, 26 състав е осъдил Л. В. И., Б. Д. И. и Б. Б. И., представлявана от своя настойник Л. В. И., на основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплатят на В.

С. акушеро-гинекологична болница за активно лечение

„Шейново“ ЕАД разноски по делото в размер на 14 136 лв. Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД като третото лице помагач на ответника В. С. акушерогинекологична болница за активно лечение „Шейново“ ЕАД.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците, чрез процесуалния им представител, с възражения за неправилност, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и в нарушение на 1 съдопроизводствените правила, необоснованост, при неизяснена фактическа обстановка и несъобразяване с представените писмени доказателства. В жалбата се поддържат следните възражения: Съдът при постановяването на своя акт не е съобразил изискванията, визирани в Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, която е валидна до 14.03.2017 г. Сочи се, че от събраните доказателства, включително КСМЕ, ставало ясно, че към момента на приемането на И., д-р Й. Д. не бил отразил „Прогноза за раждане“ и „План за акушерско поведение“, съобразно действащия стандарт; Съдът не е кредитирал свидетелските показания на свидетеля д-р В. И. акушер-гинеколог, който установил, че лекарите израждали покойната родилка чрез секцио не са знаели, че тя 20 дни по-рано е лежала в отделението на болница „Шейново“, а разбрали по-късно при проверките; В нарушение на утвърдения стандарт д-р В. И. непосредствено след оперативната интервенция не бил назначил и съответно не са били извършени изследвания на кръвната картина и хемостаза; В нарушение на утвърдения стандарт д-р Б. К. след оперативната интервенция е назначил недостатъчни по обем инфузии за възстановяване обема на циркулиращата кръв, не е назначил изследвания на кръвна картина и коагулационен статус. Излага се твърдение, че от постъпването на родилката в 23.56 часа до 00.30 часа, когато е стартирала хирургическата интервенция, е била налице реална забава, която е довела до загуба на плода, а оттам и загуба на родилката, тъй като по-късно тя е развила амниотичната емболия; Съдът не е взел предвид, че по делото било доказано, че в периода от 12.12.2016 до 17.12.2016 г. покойната В. И. е била хоспитализирана при ответника, като й е била поставена диагноза „лъжливо раждане“, но това обстоятелство не било известно на доктора при приемането й; Съдът не е съобразил, че в представената лична амбулаторна карта на И. са били отбелязани 7 седем издадени болнични листи, като в последния издаден болничен лист за периода 24.11.2016 г. - 13.12.2016 г., като основание било посочено, че се касае за „Рискова бременност“, които данни също не били известни на доктора при приемането на родилката; Решаващият състав не е успял да приобщи копие на събраните материали по досъдебното производство – СМЕ, чийто брой е достигнал до деветорна. Съгласно европейските стандарти в случая е била налице извънредна спешност, но лекарите при ответника не са предприели веднага тези мерки, нещо повече, родилката сама се е преоблякла преди да се качи на асансьора за родилното, който се намирал на втория етаж на болницата, и това забавяне от 34 минути било фатално. При постановяване на своето решение първоинстанционният съд не е взел под внимание обстоятелството, че при постъпването на пациентката не е била назначена и взета кръв, въз основа на което да е проведено изследване на кръвни показатели преди стартиране на операцията. Допълва се, че само сравняването на тези показатели с извършеното изследване след операцията, което е било в 01.27 часа, е могло да позволи да бъде извършена преценка за тежестта и динамиката на кръвозагубата, възможността да се проведе адекватно 2 транфузионно лечение преди оперативната намеса и непосредствено след нея.

Сочи се, че според вещите лица теоретично е имало възможност амниотичната емболия да се предвиди, но това е могло да стане при анализ на клинично изявени симптоми, като „отлепване на плацентата“, което благоприятства развитието на амниотичната емболия. Твърди се, че е категорично установено забавяне при вземане на контролни кръвни показатели - втората кръвна картина е взета едва в 3.20 часа, когато са започнали остри оплаквания от страна на В.. Уточнява се, че ответникът болница „Шейново“ няма кръвен център, било е необходимо време за заявяване на кръв, за транспортиране, за затоплянето й, като всичко това налага извод, че е налице забава, която, според жалбоподателите, е в причинно-следствена връзка с двойната смърт на бебе и родилка. В заключение се прави извод, че първостепенният съд не е отчел, че това забавяне е в разрез с правилата в акушеро-гинекологията. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинсатнционно решение и да постанови ново, с което да бъдат уважени предявените искове, ведно със законните последици. Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В постъпилия по реда на чл. 263 ГПК писмен отговор от ответника В. С. акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Шейново“ ЕАД, чрез пълномощника се оспорва въззивната жалба и се поддържа твърдения за правилност на обжалваното решение. Излагат се подробни съображения във връзка с релевираните в жалбата възражения.

Прави се искане въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и обосновано, като в полза на болницата се присъдят разноските по делото.

Третото лице помагач на страната на болницата не изразява становище.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивниците поддържат жалбата. Въззиваемият оспорва жалбата и поддържа подадения отговор.

Въззивната жалба, с която въззивният съд, в настоящия си състав, е сезиран е подадена в законоустановения срок и е допустима.

С обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че не са налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответната болница.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

3

Софийски градски съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване с искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По делото страните не спорят, че ищците Л. И. и Б. И. са родители на В.

И., а ищцата Б. И. е нейна дъщеря. Ответникът е юридическо лице, лечебно заведение за болнична помощ по см. на чл. 19 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и с предмет на дейност осъществяване на специализирана болнична помощ по акушерство и гинекология.

Не се спори, че В. И. е постъпила за раждане при ответника на 14.01.2017 г. в 23,56 ч. в 10 лунарен месец, 38 гестационна седмица, със спонтанно пукнат около 23.00 ч. околоплоден мехур, с бистри околоплодни води, с термин на раждане 28.01.2017г., че приемащият лекар д-р Д. е установил, че е налице един жив плод, че на 15.01.2017г. в 0,27 ч. е започнало цезарово сечение, като е изваден мъртъв плод, а в 4,20 ч. в същия ден е починала и родилката, като причина за смъртта е амниотична емболия.

Не е налице спор, че в екипа на ответника, ангажиран с раждането, са били д-р Д., д-р И. и д-р К..

Спорът на страните, който е пренесен и пред настоящата инстанция, е дали посочените лекари са имали неправомерно поведение, което е довело до смъртта на родителката и нейното бебе, респ. в резултат на което за ищците са настъпили сочените от тях вреди.

По отношение изложеното във въззивната жалба твърдение, че при постъпването на пациентката в болница „Шейново“ на 14.01.2017 г. не са били спазени правилата на медицинския стандарт съгласно Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, отм. ДВ, бр. 22 от 14.03.2017г., но в сила към релевантния момент съдът намира следното:

От събраните пред първата инстанция писмени доказателства медицинска документация, комплексна съдебно-медицинска експертиза (КСМЕ) и свидетелските показания на д-р Д. се установява, че при постъпване за раждане на В. И. е било извършено ултразвуково изследване, докторът е установил жив плод с добра сърдечна дейност 145 удара/мин., която звуково е била демонстрирана на пациентката (чула е сърцето), направена е била биометрия (измерване на плода), установено е било мястото на плацентата, зрялост III степен. Наличието на детски сърдечни тонове между 120-160 удара за минута отговарят за добро състояние на плода /вещи лица, отговор на пети въпрос от КСМЕ/. Не е било установено кървене от генитален произход. Не са били налице данни за патологичен процес. Приемащият лекар д-р Д. е дал назначения за тоалет и клизма и последващ мониторен запис на плода. След този преглед на пациентката й е прилошало, измерено е било кръвно налагане 80/40, поради което е била преведена в родилна зала на седяща количка и са били назначени вливания, осигуряване на венозен източник, направен е бил запис на детските сърдечни тонове и проследяване на кръвното налягане. До 4 този момент - ставането от гинекологичния стол, след което пациентката е съобщила „че не се чувства добре и че й отмалява “, според становището на вещите лица, няма никакви данни за състояние, което да изисква спешни действия на приемащия лекар и лекарския екип, поради което пациентката е транспортирана към родилна зала за нормално раждане. Според свидетелските показания на д-р Д. много често на бременните жени им прилошава при рязко ставане. Излага, че пациентката е била в легнало положение при прегледа, за да се установи статуса на плода и маточната шийка, положението на плода, които процедури отнемат време и престой в неудобно за бременната положение. Вещите лица от КСМЕ отбелязват, че други възможни причини, свързани с прилошаване са „Отлепване на плацентата. Ранно отделяне на плацентата от матката. Еклампсия“, но те са свързани с усложнения, настъпващи по време на раждането. /отг. на въпрос №6/. Според отговора на въпрос 8-ми типични клинични белези за Abruptio placenta /преждевременно отделяне на плацентата преди раждането/ обаче няма към този момент - няма кървене (белег типичен при отлепване на плацентата), няма данни за хипертонус на матката (също белег типичен за отлепване на плацентата).

Установяват, че отлепването на плацентата е непредвидимо състояние.

Липсата на кървене, според вещите лица, може да се обясни с това, че установения по време на операцията хематом от отлепване на плацентата е бил разположен централно за плацентата и за това при започналото раждане не е имало кървене от него. Според експертите, когато е малко по площ е напълно възможно да не се види отлепване при ултразвуково изследване, като това е в зависимост от разположението на плацентата и плода /предна или задна плацента/, като при пълнота на бременната също е трудно визуализирането му. След анализ на цялата медицинска документация по делото вещите лица приемат, че отлепването на плацентата е възникнало малко преди предприемане на родоразрешението по оперативен път. Така, вещите лица правят фактическия извод, че при пациентката всичко е било нормално при първия преглед, направен при постъпване в Болницата. В подкрепа на този извод вещите лица сочат обстоятелството, че първоначално при приемането на пациентката в лечебното заведение детските сърдечни тонове са били нормални и спадат рязко малко по-късно. В разясненията, дадени от вещото лице д-р Г. при разпита му в с.з. на 18.04.2023г., той излага следното: „Преди да установят падането и липсата на детски сърдечни тонове на плода, те нямат абсолютни индикации за стартиране на това хирургично родоразрешение. То стартира при спада на сърдечните тонове“ /лист 449 от делото/.