Решение № 260 от 13.04.2020, Районен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е № 260 гр.Хасково, 13.04.2020 год.

В и м е т о н а н а р о д а

Хасковският районен съд в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор: като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2025 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от М.Т. *** против Областна Дирекция на МВР – Хасково иск с правно основание чл.357 вр. с чл. 118 от Кодекса на труда, а именно за отмяна на Заповед № 2723-1436/15.05.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково, с която работодателят едностранно променил съдържанието на трудовия договор.

Ищцата твърди, че работила на длъжността „*********“ в група „Регистрации и отчет на ППС, собствениците им и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - гр. Хасково по силата на сключен трудов договор. На 20.05.2019г. й била представена заповед № 272з-1436 от 15.05.2019г. на Директора на ОД на МВР - гр.

Хасково, с която я премествали на друго работно място в същата структура - ОД на МВР - гр. Хасково. Заповедта не й била връчена, а само представена за запознаване. С тази заповед била преместена на длъжността „*********“ в група „Отчет на ПТП, административнонаказателна дейност, информационно-аналитична дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - гр. Хасково. Счита заповедта за незаконосъобразна, доколкото с нея едностранно се променяло съдържанието на трудовото й правоотношение. Преместена била без нейно съгласие на длъжност, която била със съвсем друг характер и задължения спрямо длъжността по трудовия й договор. Посочва още, че съгласно чл.20а от ЗЗД, договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и те може да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие или на уредените в закона основания. Съгласно чл. 118 от Кодекса на труда нито работодателят, нито работникът или служителят можели да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение, освен в случаите и по реда, установени в закона. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 272з-1436 от 15.05.2019г. на Директора на ОД на МВР - гр. Хасково, като неправилна и незаконосъобразна.

Ответникът оспорва така предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че страните по делото се намират в трудовоправни отношения, както и че ищцата е заемала длъжността „*********“ в група „Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи”, в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР-Хасково. По делото се установи също, че работодателят, поради възникнала служебна необходимост, на основание нормите на Закона за МВР във вр. с чл.118, ал.2 от КТ, е преместил ищцата да изпълнява същата трудова функция – „*********” от група „Регистрация и отчет на ПТП, собствениците им и водачи” в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” в група „Отчет на ПТП, административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност” в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР. В тази насока е издадена именно атакуваната Заповед № 2723-1436/15.05.2019г., която, видно от доказателствата, е връчена на служителката на 20.05.2019г. и е породила своето действие. Съдът установи още, че на посоченото основание, а именно с цел оптимизиране на дейността в ответната Дирекция, са били преназначени и други служители.

По делото се представи като доказателство Формуляр за изготвяне на типова длъжностна характеристика за длъжността ”*********”, която се отнася за всички сектори и отдели, в които има длъжност „*********”, т.е. трудовите функции са едни и същи. Представи се и самата „Типова длъжностна характеристика” за процесната длъжност „*********.”

Видно от представения Протокол №

1253р-858/02.02.2016г. е, че ищцата е била запозната срещу подпис с длъжностната си характеристика.

Други доказателства по делото, относими към правния спор, страните не представиха.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.66, ал.1 от КТ, с трудовия договор се определят мястото и характера на работата и трудовото възнаграждение на работника или служителя. Според ал.3 от същия текст за място на работа се смята седалището на предприятието или учреждението, с което е сключен трудовия договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В настоящия казус ищцата твърди, че с процесната заповед работодателят е изменил едностранно съдържанието на трудовото й правоотношение, като оплакването е, че е преместена в друга група - от група „Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи” в група ”Отчет на ПТП, административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност”, като счита, че по този начин е променено съдържанието на трудовото правоотношение. От доказателствата съдът установи, че така посочените две групи са в един и същ сектор, а именно сектор ”Пътна полиция” към един и същ отдел - „Охранителна полиция” при ОДМВР - Хасково.

Ето защо, нужно е да се изследва въпросът дали чрез посочената промяна се променя съдържанието на трудовото правоотношение. От събраните по делото доказателства се налага извода, че не е налице такава промяна. Както вече бе посочено и по-горе, за длъжността ”*********”, каквато заема ищцата, има една длъжностна характеристика, от което се налага извода, че независимо в кой отдел или група полага своя труд съответният служител, то работата като трудова функция е една и съща. В случая при сключването на трудовия договор страните са посочили точно мястото на работа, като е била уговорена групата, в която ще полага своя труд ищцата. И тук следва веднага да се посочи, че мястото на работа трябва да се различава от работното място. Понятието „работно място” е намерило своята легална дефиниция в § 1, т.4 от КТ и това е помещението, стаята или друго териториално определено място при работодателя, където следва служителят да полага своя труд. Работното място е винаги нещо по-конкретно от понятието „място на работа”, което е по-широко понятие от работното място. Ето защо, законодателят е дал законова възможност то да се определя едностранно от работодателя, т.е. по негово указание или с оглед организацията и оптимизацията на условията на труда. /чл.118, ал.2 от КТ/. Ето защо, въпреки словесната близост на двете понятия, правното различие между място на работа и работно място е съществена. Съгласно нормата на чл.118, ал.2 от КТ, не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на трудовото възнаграждение.

С оглед събраните по делото писмени доказателства съдът достигна до извода, че ответникът на практика не е изменил мястото на работа на ищцата, а само работното й място. Преместването е от една група в друга, но в същия сектор, в същия отдел и на същата длъжност. В този смисъл се налага единствено правилният извод, че с процесната заповед работодателят не е изменил едностранно съдържанието на трудовото правоотношение. Не е променена нито длъжността, нито трудовото възнаграждение, така също и мястото на работа. Посочено бе по-горе, че е настъпила промяна само на работното място, а не е без значение, че и самата ищца твърди същото в исковата си молба.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли с произтичащите от това последици.

С оглед основния извод на съда, следва също да се уважи претенцията на ответника за заплащане на разноски и му се присъдят такива в размер на 200 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Мотивиран така, съдът

Р Е

Ш И :

ПРЕДЯВЕНИЯ от М.Т.Т., ЕГН **********,***, адв. Д. Г., против Областна Дирекция на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, бул.“България“ № 85, иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с чл.118 от КТ, а именно за отмяна на Заповед № 2723-1436/15.05.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА М.Т.Т., ЕГН **********,***, адв. Д. Г., да заплати на Областна Дирекция на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, бул.“България“ № 85, направените по делото разноски в размер на 200 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ

: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар:

Е.С.