Решение № 260472 от 21.09.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260472 Година 2020 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав

На 21.09

Година 2020

В публично заседание на 19.08.2020 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер

17710 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № * г., постановено по въззивно гр. дело №

* г. по описа на

ПОС – Гражданско отделение – * състав, е било обезсилено постановеното по настоящето дело Решение № 2636/25.06.2019 г. и делото е било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Предявени са иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, и – при условията на евентуалност, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът С.И.Г. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 2 460 лева – главница, представляваща вземане по издаден от ответника на * г. в гр. П*Запис на заповед на обща стойност 4 050 лева, от които платени 1 590 лева, с падеж *.; сумата 264 лева – лихва за забава върху главницата за периода от * г. до * г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението – 18.09.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС - * гр. състав, а – при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли този иск като неоснователен и недоказан – да осъди ответника да му заплати сумата 2 460 лева, представляваща дължима главница по сключен между страните на * г под формата на стоков кредит устен Договор за изсичане на дърва за огрев от собствена гора на ищеца, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от * г. до дата на подаване на исковата молба в размер на 264 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба, допълнително представени молби и в писмени защити съображения. Претендира разноски - включително и тези, направени в производството по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС - * гр. състав.

Ответникът Ч.Г.К. *** оспорва исковете и моли съдът да го отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговори на исковата молба, допълнително представени становища в хода на производството по делото, и в писмена защита съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца, основана на Записа на заповед. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, с оглед на наведените от страните доводи и предвид дадените от ПОС с посоченото Решение указания, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС * гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 2 460 лева – главница, представляваща вземане по издаден от ответника на ** г. в гр. П. Запис на заповед на обща стойност 4 050 лева, от които платени 1 590 лева, с падеж * г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението – * г., до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски – 54, 50 лева – ДТ и 154 лева хонорар на адвокат. Тъй като ответникът е подал възражение против Заповедта в срока по чл.414 от ГПК, до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока по чл.415, от ГПК С.Г. е подал искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

Действително, както се установява от събраните по делото писмени доказателства – включително и тези, представени по частното гражданско дело, на * г. в гр. П. ответникът е издал в полза на ищеца Запис на заповед на обща стойност 4 050 лева, с падеж * г. – като в самото Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК ищецът е посочил, че на няколко вноски ответникът му е изплатил по Записа на заповед сумата от общо 1 590 лева и са останали дължими 2 460 лева.

Както вече бе посочено, падежът на Записа на заповед е бил * г., а Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е било подадено в съда на * г. – тоест, след изтичане на тригодишния давностен срок по чл.531, ал.1 от ТЗ.

При така установената фактическа обстановка, предвид направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение, съдът намира, че към момента на подаване на Заявлението в съда вземането на ищеца по процесния Запис на заповед е било погасено по давност, а оттук – че искът с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли (още повече, че по настоящето дело ищецът е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответника, че Ч.К. дължи на С.Г. и сумата сумата 264 лева – лихва за забава върху главницата за периода от * г. – каквато сума не е било разпореждано ответникът да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС - *р. състав).

От страна на ищеца след отмяната на първоначалното Решение с молба-уточнение от * г. са били представени писмени доказателства (л.52 – л.54 от делото), от които е видно, че му е било разрешено да извърши сеч в землището на село Д, Община Б., разрешението за извършване на сечта е било за периода * г., а за извозване на материалите от сечището – за периода * г. Същевременно, разпитаният по делото с. на ищеца – **, твърди, че през *година е извършвал сеч в гората на ищеца, а след това отново сеч в тази гора – този път заедно с ответника Ч.К., е извършвал през * г., докато ищецът твърди, че устният договор между него и ответника, на който основава претенцията си, е бил сключен през * година (като не са ангажирани каквито и да е надлежни писмени доказателства, от които да се установява, че иищецът е разполагал с разрешение за извършване на сеч и през 2013 г. и 2014 г.) Не са ангажирани и каквито и да е надлежни писмени доказателства от страна на ищеца, от които да се установява, че ответникът е сключил с ищеца Договор за изсичане на гора през месец * г., нито – че Ч.К. е встъпил в задълженията на друг длъжник при условията на чл.101 и чл.102 от ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява през месец април

2014 г. да е бил сключван от ищеца с ответника Договор за изсичане на дърва от гората, съдът намира, че предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед на акцесорния му характер – следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна и законна лихви върху главницата.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 550 лева – платено адв. възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.И.Г., ЕГН: **********,*** – * против Ч.Г.К., ЕГН **********,***, *., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА ищеца сумата 2 460 лева – главница, представляваща вземане по издаден от ответника на * г. в гр. П* Запис на заповед на обща стойност 4 050 лева, от които платени 1 590 лева, с падеж * г.; сумата 264 лева – лихва за забава върху главницата за периода от * г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението – *, до окончателното изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС - *гр. състав, КАКТО

И ПРЕДЯВЕНИТЕ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2 460 лева, представляваща дължима главница по сключен между страните на 01.04.2014 г под формата на стоков кредит устен Договор за изсичане на дърва за огрев от собствена гора на ищеца, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.04.2015 г. до дата на подаване на исковата молба в размер на 264 лева, заедно със законната лихва върху главницата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА С.И.Г., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Ч.Г.К., с посочените ЕГН и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 550 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – * гр. състав ч. гр. дело № **г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето Решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.