Решение № 1123 от 16.09.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1123 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Нина Стойчева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502055 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.463, ал.2 вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжниците В. Г. Г. и Г. К. Г. срещу определение № 734/12.06.2025 г., имащо характера на решение, постановено по гр. д. № 416/2025 г. по описа на СОС, IVвъззивен граждански състав.

Излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Считат, че неправилно решаващият съд е приел, че доводите им са бланкетни. В жалбата срещу изготвеното разпределение е посочено, че същото е незаконосъобразно поради незаконосъобразно проведената публична продан, извършена в нарушение на закона и морала. В разпределението са включени несъществуващи задължения публичната продан е извършена на цена значително по – ниска от оценката и от реалната пазарна цена на имота.

Цената надхвърля с 1 лев първоначално определената цена, при липса на други наддаващи. Излагат съображения относно действителната цена на имота, обект на публичната продан. Считат, че решаващият съд е игнорирал обстоятелството, че публичната продан въобще не е следвало да се провежда, тъй като дългът бил почти изцяло погасен. Позовават се на процесуални нарушения при извършване на публичната продан. Твърдят, че записът на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, обезпечава инвестициионен фирмен кредит, който е погасен в голямата си част. Молят съда да отмени обжалваното определение и да отмени обжалваното изпълнително действие.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че с обжалваното определение съдът е спазил принципа на 1 диспозитивното начало в гражданския процес – чл.6 ГПК, като се е произнесъл в рамките на предмета на делото и обема на дължимата защита и съдействие, която е определена от молителите в рамките на подадената жалба срещу разпределението. Счита, че законосъобразно решаващият съд е приел възраженията на длъжниците за недопустими, като е съобразил разясненията, дадени с ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК, като в това производство съдът може да разгледа: неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва за тях; неправилно приложение на чл.76 ЗЗД; неправилно прилагане на чл.136, ал.3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; грешка в пресмятането на сумите, както и когато не е конституиран присъединен по право кредитор, за което съдът следи служебно. Счита, че в случая в жалбата срещу разпределенията липсват доводи в тази насока. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.463, ал.2 вр. с чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по изп. дело 20199260400423 по описа на ЧСИ В. Ц., рег. № ***, с район на действие СОС, е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Г. К. Г. и В. Г. Г., въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2013 г. за сумите от 74 635 евро – главница, въз основа на запис на заповед от 21.11.2007 г., ведно със законната лихва за периода от 15.03.2013 г. до изплащане на вземането и сумата от 4 809, 46 лв. – разноски по делото, от които: 2 919, 46 лв. – държавна такса и 1 890 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Поканите за доброволно изпълнение са връчени на длъжниците чрез залепване на уведомление на 02.02.2014 г.

С влязло в сила съдебно решение № 5354/10.09.2020 г., постановено по гр. д. № 9685/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 29 състав, са отхвърлени предявените от В. Г. Г. и Г. К. Г. искове против „Банка ДСК“ АД, с правно основание чл.439 ГПК – за недължимост на банката поради погасяването им по давност на вземания за сумата от 74 635 евро, представляваща главница по запис на заповед от 21.11.2007 г., законна лихва за периода 15.03.2013 г. – 21.07.2019 г. и сумата от 4 809, 46 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 28.06.2013 г. по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 25.03.2013 г. по гр. д. № 11483/2013 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав и образувано изп. д. № 423/2019 г. по описа на ЧСИ В. Ц..

С решение № 303/03.09.2024 г., постановено по гр. д. № 306/2024 г. по описа на СОС, III въззивен граждански състав, е оставена без разглеждане жалбата на В. и Г. Г.и в частта, с която е оспорен размерът на оценката на недвижимия имот, както и е оставена без уважение жалбата им в останалите части – насочване на изпълнението върху имущество, които смятат за несеквестируемо - публична продан с времетраене 21.02.2024 г. – 21.03.2024 г., на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.

2

Ботевград, област София, с площ 859 кв. м.

В периода 24.09.2024 г. – 24.10.2024 г. е проведена публична продан на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.

Ботевград, област София, с площ 859 к. м.

На 25.10.2024 г. е съставен протокол за извършената публична продан на посочения поземлен имот, а с постановление за възлагане от 11.11.2024 г. И.

И. Ц. е обявена за купувач на имота, който й е възложен.

С решение № 89/20.02.2025 г., постановено по гр. д. № 46/2025 г. по описа на СОС, I въззивен граждански състав, е оставена без уважение жалбата на длъжниците срещу публична продан по изп. д. № 20199260400423 по описа на ЧСИ В. Ц., рег. № ***, започнала на 24.09.2024 г. и завършила на 24.10.2024 г.

На 21.03.2025 г. е изготвено разпределение на постъпила сума.

В първи ред по т. I на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, са включени вземанията за разноски по принудителното изпълнение за извършената публична продан, както следва: т. 1.1. – разноски, направени от взискателя по изпълнението в общ размер на 1 332, 50 лв., от които:742.50 лв. – платена такса за опис по т.

20 от ТТРЗЧСИ; 550.00 лв. – платена такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ; 40.00 лв. – платени авансови такси, предвидени да се преведат в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД. В т. 2. 2. са включени такси по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 356, 80 лв., от които такса по т. 3/2 бр. / - в размер на общо 12 лв.; такси по т. 4/16 бр. / - в размер на общо 192 лв.; по т. 5/3 бр. / - в размер на общо 72 лв.; по т. 13/1 бр. / - в размер на 36 лв.; по т. 31/пощенски разходи / - в размер на 44, 80 лв., които следва да се преведат по сметка на ЧСИ В. Ц..

Във втори ред в т. II, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, в полза на Община Ботевград, са разпределени вземания за местен данък за продадения имот, както и такси за битови отпадъци, съгласно удостоверение с вх. № 4271/10.03.2025 г. общо в размер на 20, 77 лв., както следва: данък недвижим имот 4, 51 лв., такса битови отпадъци – 4, 26 лв. и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (за погасяване на посоченото вземане) в размер на 12 лв. с ДДС.

По чл. 136, ал. 1, т. 3., т. 4 и т. 5 - няма вземания.

С привилегия по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД в полза на НАП, са разпределени вземания за неплатени публични задължения, както и вземане за пропорционална такса в по т. 26 от ТТРЗЧСИ общо в размер на 331, 52 лв., от които: 296 лв. за неплатени публични задължения в полза на НАП и 35, 52 лв. пропорционална такса към ЧСИ.

След погасяване на вземанията които се ползват с право на предпочитателно удовлетворяван, останалата сума в размер на 41 159, 41 лв., върху която се дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 2 184, 48 лв. с включено ДДС, от която се приспада сумата в размер на 742, 50 лв. и остава дължима към ЧСИ е сумата в размер на 1 441, 98 лв. След погасяване на всички тези вземания за удовлетворяване на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД е останала сума в размер на 39 717, 43 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В нормата на чл.462 ГПК е регламентирано, че съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден. Ако в 3 тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.

Посочената разпоредба въвежда по - кратък срок за обжалване на разпределението от предвидения в чл.435 ГПК общ срок за обжалване на останалите изрично нормативно предвидени изпълнителни действия.

В настоящия на 06.03.2025 г. длъжниците са уведомени чрез процесуалния им представител адв. В. С., че на 21.03.2025 г., в 16 ч. в кантората на съдебния изпълнител ще се предяви разпределение на сумата по изпълнителното дело, като е указано, че разпределението подлежи на обжалване в 3-дневен срок от предявяването му, след изтичане на който се счита за окончателно и подлежи на изпълнение.

На 21.03.2025 г. е съставен протокол за предявяване на разпределение, а жалбата е изпратена по пощата на 24.03.2025 г. С оглед на това същата е депозирана в рамките на определения срок.

Съгласно нормата на чл.460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

В случая събраната от съдия - изпълнителя сума в размер на 43 201 лв. е недостатъчна за удовлетворяване на всички вземания на взискателите в изпълнителното производство.

Кръгът на лицата, които са взели участие в разпределението, обхваща първоначалният взискател, държавата, като присъединен взискател, както и останалите присъединили се в хода на изпълнителното производство взискатели.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС, т.1, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. В мотивите е пояснено, че незаконосъобразността на разпределението по чл.460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл.76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл.136, ал.3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.

В разглеждания случай съдебният изпълнител е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.458 ГПК да изпрати съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Поради наличието на задължения към държавата и Община Ботевград, същите са конституирани като присъединени по право като взискатели по изпълнителното дело.

В жалбата срещу извършеното на 21.03.2025 г. разпределение длъжниците са възразили срещу размера на задължението, като не са съобразени извършените от тях плащания. Твърдят, че записът на заповед, въз 4 основа на който е издаден изпълнителен лист, е обезпечение на кредит, отпуснат от взискателя, като по този договор задължението е погасено в по – голямата си част. Оспорват задължението към държавата в размер на 296 лв., като твърдят, че нямат непогасени публични задължения към държавата.

Възразили са срещу сумата от 8, 77 лв. – задължение към Община Ботевград.

Считат за недоказани и прекомерни таксите по изпълнителното дело, събрани от съдебния изпълнител.

Така заявените оплаквания не могат да се отнесат към подлежащите на изследване въпроси при оспорване законосъобразността на извършеното разпределение по чл.460 ГПК. Размерът на дълга е определен съобразно представения по делото изпълнителен титул, от който съдебният изпълнител е обвързан. Не е налице процесуална възможност в рамките на изпълнителното производство съдебният изпълнител да извършва преценка записът на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, какво вземане на взискателя обезпечава и съответно дали то е погасено и в какъв размер. Тези възражения могат да бъдат разгледани единствено в спорен исков процес, но не и в рамките на изпълнителното производство.