Определение № 1415 от 13.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1415 гр. Пловдив, 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. И. Въззивно частно гражданско дело № 20255300500965 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Сити кеш“ООД, ЕИК 202531869 – гр.София чрез адв.Х. М., САК, против определение №1634/04.02.2025г. по гр.дело №15724/2023г на ПРС, 2 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното делото Решение №4792/02.12.2024 г. по гр.дело №15724/23г на ПРС, 2 гр.с. в частта за присъдените разноски в полза на адвокатското дружество Е. И., ЕИК 180978004 по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА като пълномощник на А. Д. В., поради това, че доверителят й не е материално заструднено лице. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост; направено е оплакване, че е налице злоупотреба с право предвид броя на заведените от същия дела с идентично съдържание .

От въззиваемата страна е подаден отговор, с който оспорва жалбата.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 26.02.2025г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 17.02.2025 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок и е допустима, а разгледана посъщество е неоснователна, поради следното:

РС е присъдил АВ на пълномощника на ищеца, въпреки при направено възражение за липса на материална затрудненост от насрещната страна и представените доказателства от въззиваемото дружество, че ищецът не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38 ЗАдв., а именно: от представените по делото справки в НАП и НОИ , че за периода от м.04.2022 г. – 01.2024 г. В. се осигурява при максималния осигурителен доход за страната; искането му за присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ е оставено без уважние по гр.д.№527/2024 г.

1

Пред РС от А. Д. В. е предявен иск прогласяване нищожността на договор за кредит, а на осн.чл.55,ал.1 ЗЗД- осъдителен иск за сумата 1252,18 лв.- недължимо платена сума при начална липса на основание по нищожна клауза в договора за заем, които РС е уважил и като следствие - е осъдил „Сити кеш „ да му заплати направените разноски по делото а на адв.Е.И. АВ по чл.38от ЗАдв.-480лв. с ДДС.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК. Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно, тъй като съдът няма право да преценява дали действително страната е материално затруднено лице, тъй като това засяга отношенията между нея и пълномощника й за разлика от искането за освобождаване от ДТ по чл.83 ГПК.

Достатъчно е да се представи ДПП, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези отнования. В този смисъл е и съд.практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав: о.№262/5.12.2018 г. по т.д.№867/2018 г., 1ТО, о.№283/22.7.2020 г. по ч.гр.д.№872/2020 г. на ВКС, 2 ТО, о.

№229/5.6.2019 г. по гр.д.№3085/2018 г. на ВКС,3 ГО,о.№242/10.4.2019 г. по ч.т.д.

№610/2019 г. на ВКС,2 ТО, о.№643/7.12.2022 г. по ч.т.д.№2370/2022 г., 1ТО, о.

№50199/4.10.2023 г. по т.д.№1624/2022 г. на 1 ТО и др., в които е прието, че налчието на основанието по чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, който извод се извежда от посочения член, в който изчерпателно са посочени предпоставките за присъждане на АВ на адвокат, оказал безплатна правна помощ – да е оказана безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38,ал.1,т.1-3 ЗАдв. и насрещната страна да е осъдена за разноски.ПОС намира, че правото на адвокаат да получи възграждение за своя труд е изпрично прогласено в чл.36,ал.1 ЗАдв., поради което АВ следва да бъде присъдено; не се установи да е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права.

В този смисъл молбата за изменение на решението на ПОС по чл.248,ал.1 ГПК е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1634/04.02.2025г. по гр.дело №15724/2023г на ПРС, 2 гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3