Решение № 129 от 17.05.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Момчилград, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100072 по описа за 2023 година

Производството е по чл.26 ал.1 и по чл.55 ал.1 от ЗЗД .

Постъпила е искова молба от М. М. С. с ЕГН- **********, чрез адв.М.

М. от АК- Пловдив против ’******’’ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ж.к.“*******“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.“АТЦ“ Силвър център“, ет.2, офис 73 Г, представлявано от Д.С.Д..

В така предявената исковата молба ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем Standard 14 № 5652371- 28.11.2021г., подписан с ответното дружество „******“ ООД. Посочва, че съгл. чл.1 ал.З от Договора, е трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 476,74 лева. Съгласно чл.2 от Договора, ищцата трябвало да върне сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ размер на 2 119,92 лева, при сума на получаване е размер на 1500 лева, при Г П Р 49,38 %, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 1 1 вноски. Наред с това в чл.4 ал.2 от Договора е било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 317,90 лева. По този начин общата сума, която ищцата е следвало да заплати била в размер на 2 437,828 лева.

1

Счита, че клаузата, съдържаща се в чл.1 ал.З от Договор за паричен заем Standard 14 № 5652371- 28.11.2021г., сключен между ищцата и „******“ ООД, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 476,74 лева, и клаузата съдържаща се в чл.4 ал.2 от ДОГОВОРА- горният, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 317,90 лева, са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Развиват се доводи и подробни съображения за нищожност в исковата молба. Моли съда да приеме, че клаузата съдържаща се в чл.1 ал.З от Договор за паричен заем Standard 14 № 5652371- 28.11.2021г., сключен между ищцата и „******“ ООД, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 476,74 лева, и клаузата съдържаща се в чл.4 ал.2 от ДОГОВОРАгорният, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 317,90 лева, или общо 794,64 лева, са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 вр. с чл.10 „а“, чл.11, и чл.19 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена.

В исковата молба се посочва, че с оглед нищожността на клаузите съдържащи се в чл.1 ал.З и чл.4 ал.2 от ДОГОВОРА /посочен по-горе/, ищцата не е следвало да заплати сумата в размер на 476,74 лева- за такса експресно разглеждане и неустойка, и след като е заплатила сумата от 317,90 лева за такса експресно разглеждане и неустойка, тази сума следва да и бъде върната, като получена без правно основание на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Предвид на това и на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, моли съда да осъди отвеетника „Вива Кредит“ ООД да заплати на ищцата, сумата в общ размер на 294,64 лева, по недействителни клаузи за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи по Договор за паричен заем Standard 14 № 5652371- 28.11.2021г., получена от ответника без правно основание.

Претендират се и разноски по делото.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не представлява, като чрез пълномощник адв.МИРОСЛАВ М. представя писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени така както са предявени и да бъдат присъдени направените разноски по делото по приложен списък съгласно чл.80 от ГПК. С допълнителна молба прави изменение на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД, като увеличава размера от 294,64 лева на 794,64 лева.

2

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, чрез адв.А. Н. е представил писмен отговор, в който оспорва изцяло изложените от ищеца претенции и твърдения, като подробни съображения за това излага в същото. Счита претенциите за напълно неоснователни, и намира, че същите следва да бъдат изцяло отхвърлени. Съображения за това излага в отговора. Претендира за разноски по делото. По направеното на основание чл.214 от ГПК изменение на иска не се противопоставя.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, не се представляват, като от същите са постъпили писмени становища, в които са развити доводи в подкрепа на своите твърдения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото като доказателство е приложено копие на Договор за паричен заем Standard 14 № 5652371- 28.11.2021г., същия е сключен между страните по делото. От разпоредбата на чл.1 ал.3 на ДОГОВОРА е уговорено заплащането на такса в размер на 476,74 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане за паричния заем. В чл.4 ал.2 от ДОГОВОРА е предвидено и заплащане на неустойка в размер на 317,90 лева.

Като доказателства са представени разписки за заплатени от ищцата в полза на ответника парични суми, които не са оспорени, и чийто общ размер възлиза на сумата, която е посочена в исковата молба. Ответната страна е представила и Погасителен план към процесният договор, както и справка за извършени плащания по този договор и съответно по погасителният план, които не са оспорени от страните, и от които е видно, че действително уговорените процесни такси за експресно разглеждане на документи в размер на 476,74 лева, както и неустойка в размер на 317,90 лева, или в всичко в общ размер на 794,64 лева- са заплатени от ищцата на ответното дружество .

Предвид гореизложеното съдът съдът намира, че така предявеният искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

На първо място искът по чл.26 ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен, тъй като се касае за нищожен договор, който противоречи на принципа на „добрите нрави“ на законови разпоредби, а именно: чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК, както и на чл.143 ал.1 от ЗЗП. С 3 уговорената клауза за неустойка по чл.4 ал.2 от процесният ДОГОВОР е уговорена такава и заплатена от ищцовата страна в размер, който е над двадесет и пет процента от общата сума на заплатеният потребителски кредит. Тази неустойка и клауза е неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като предвижда неустойка, която е необосновано висока.

Следвало е ответната страна като свое задължение преди сключване на договор за кредит да извършва оценка на кредитоспособността на кредитора и при отрицателно такава да откаже сключването на такъв. Следва да бъде повторено, че в такъв висок размер неустойката нарушава принципа на добросъвестност и на справедливост, който е застъпен в гражданските и търговските взаимоотношения. При това положение с оглед на уважаването на иска по чл.26 от ЗЗД и прогласяването за нищожна на клаузите съдържащи се в чл.1 ал.З, и чл.4 ал. 2 от процесния ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14- посочен по-горе, следва да бъде уважен и иск ът по чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 794,64 лева, недължимо платена по недействителни клаузи за неустойка и такса за експресно разглеждане съдържащи се в чл.1 ал.З, и чл.4 ал.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14- посочен по-горе, получена без правно основание, ведно със законната лихва от 27.01.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

По отговорността за разноските: Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат за ищцата. Същата доказа разноски в размер на 100 лева, платена държавна такса, които ще й се присъдят изцяло. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.1 ЗАдв.

Съгласно чл.38 ал.2 о т ЗАдв., на адвоката се определя възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са в съответните размери, като при интерес до 1000 лева този размер е 400 лева, а в т.2 на чл.7 ал.1 се предвижда, че ако интересът е над 1 000 лева, освен 400 лева се присъждат и 10 % за горницата над тази сума.

Предвид на изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение за 4 адв.М. В. М. от АК- Пловдив в размер на 559 лева /с оглед н а интереса, заявен с исковата молба и предмет на настоящото производство/.

Предвид изложеното съдът,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.1 ал.3 и клаузата на чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5652371- 28.11.2021г., сключен между М. М. С. с ЕГН- **********, и „******’’ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ж.к.“*******“, бул.

„Джавахарлал Неру“ №28, бл.“АТЦ“ Силвър център“, ет.2, офис 73 Г, представлявано от Д.С.Д.., предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер н а 476,74 лева; и заплащането на неустойка в размер н а 317,90 лева, или общо- 794,64 лева, сключена при неспазване на нормите на чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. чл.22 вр. с чл.10а, чл.11, и чл.19 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „******’’ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ж.к.“*******“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.“АТЦ“ Силвър център“, ет.2, офис 73 Г, представлявано от Д.С.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА М. М. С. с ЕГН- **********, сумата в общ размер на 794,64 лева, на основание чл.55 ал.1, пред .1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 2 7.01.2023г., недължимо заплатена сума по недействителни клаузи на чл.1 ал.3 и чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5652371- 28.11.2021г.

ОСЪЖДА „******’’ ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.

М. С. с ЕГН- **********, сумата в размер на 100 лева– разноски в производството.

ОСЪЖДА „******’’ ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК- Пловдив, сумата в размер на 559 лева- адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок.

5

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 6