Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 06.01.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 2295/2024
Вид
Решение № 14
Подписан
06.01.2026
Състав
Димитър Руменов Беровски

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1, т. 7 · Закон за общинската собственост
  • чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • параграф 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Благоевград, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102295 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Е. С. М., ЕГН **********, поС.ен адрес: гр. Б., ж.к. „А." № и Г. С. М., ЕГН **********, поС.ен адрес: гр. Б., ж.к. „А." №, със съдебен адрес за призоваване: град Б., ул. "П." №, чрез адвокат С. Н. Г. срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: гр. Благоевград, пл. "Г. Измирлиев" № 1, представлявана от кмета M. Б..

Предявени са при условията на обективно и активно субективно съединяване искове, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици при равни квоти (по 1/2 ид.ч.) на основание давностно владение, установено през 2014г. и продължаващо и понастоящем на недвижим имот с проектен идентификатор ***, по кадастралната карта на село Марулево, с ЕКАТТЕ 47370, община Благоевград, област Благоевград, одобрена със Заповед № РД18-150/14.03.2019г. на ИД на АК, с административен адрес: село Марулево, община Благоевград, с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, с площ по скица 961,00 кв.м., при граници (съседи): имот №***, имот № ***, имот № *** и имот № ***, с номер по предходен план 170-сто и седемдесет, който имот представлява имот с планоснимачен номер 170-сто и седемдесет, по плана на село Марулево, община Благоевград, ведно с изградената в имота сграда, заснета с идентификатор *** (четиридесет и седем хиляди триста и седемдесет точка единадесет точка сто и седемдесет точка едно), разположена в поземлен имот с идентификатор *** (четиридесет и седем хиляди триста и седемдесет точка единадесет точка сто и седемдесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Марулево, с ЕКАТТЕ 47370 (четиридесет и седем хиляди триста и седемдесет), Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-150/14.03.2019 1 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, със застроена площ от 17,00 (седемнадесет) квадратни метра.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявените искове за неоснователни.

Ищците твърдят, че са собственици на основание осъществявано от тях давностно владение на процесния недвижим имот. Твърдят, че този недвижим имот е бил завладян и ползван приживе от бащата на ищците С. Г. М., бивш жител на гр.

Благоевград, починал на 05.01.2014 г., като същият изградил в имота сграда, с площ от 17 кв.м. Сочат, че в момента изградената в имота жилищна сграда е с идентификатор ***. Поддържат, че са установили фактическа власт върху имота и върху изградената върху него сграда от 2014г., като са продължили владението на покойния им баща. В тази връзка заявяват, че през 2024г. решили да предприеме действия, за да се били снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта се били снабдили със скица на имота и подали молба-декларация до ответната община, с която да им бъдело издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Навеждат, че за процесния имот бил издаден Акт за частна общинска собственост № 13094 от 15.02.2014г. Искат да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижимия имот и на построената в него жилищна сграда при равни квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки един от ищците.

Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищците не са били установили владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; имотът бил собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал.

1, т. 7 ЗОС и чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, или на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащи за предмет установяване на правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот.

Предявените установителни искове са допустими.

Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са титуляри на правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно владение, установено първоначално от праводателя им С. Г. М., а след неговата смърт на 05.01.2014г. са продължили упражняването на фактическата власт върху процесния имот. В тази връзка трябва да установят, че праводателят им, съответно ищците след неговата смърт са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време.

Ответникът следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на собственост на ищците. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по отношение на имота на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, или на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ следва да докаже, че процесният имот попада в приложното поле на тези разпоредби.

От приетите по делото два броя удостоверение, съответно удостоверение за 2 наследници на Г. К. М. от 05.03.2024г., издадено от Община Благоевград и с изх. № 1689/16.05.2023г., издадено от Община Благоевград на С. Г. М., се установява, че ищците са наследниците на Г. К. М., починал на 11.02.1953г. и С. Г. М., починал на 05.01.2014г., като те са внуци на Г. К. М. и деца на С. Г. М..

По делото се установява, че с Решение № Т-1 от 24.11.1995 г. на ПК- Благоевград на наследниците на дядото на ищците Г. К. М. е възстановена собствеността върху съседния на процесния имот с идентификатор ***.

За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. В. Ю., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 08.12.2025г. се установява, че част от възстановения на наследниците на Г. К. М. имот с идентификатор *** (с площ от 131,51 кв.м.) попада в процесния имот с проектен идентификатор *** (онагледено на Приложение № 11а към експертизата, като площта е тонирана в лилав цвят).

Останалата, по-голяма част от процесния недвижим имот с проектен идентификатор *** (с площ от 829,18 кв.м.) попада в имот с идентификатор № *** (онагледено отново на Приложение № 11а към експертизата, като площта е тонирано в оранжев цвят). Както имот с идентификатор ***, така и имот с идентификатор № *** попадат в землището на с. Марулево, общ. Благоевград. Става ясно, че имот с идентификатор № *** към 1982г.-1983г. е бил част от част от масивите обработваема и необработваема земя на АПК, ТКЗС, ДЗС /Приложение № 1 към експертизата/. Вещото лице е категорично, че няма данни имот с идентификатор № *** или част от него да е принадлежал на частно лице, което да го внесло в ТКЗС. Става ясно, че начинът на възстановяване на земеделските земи в цялото землището на с.Марулево, община Благоевград и по отношение конкретно за имот № ***, е в съществуващи на терена стари реални граници /СРГ/. Установява се, че за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № *** по КККР на с.Марулево, е налице влязъл в сила план, посочен в чл.19 ЗСПЗЗ, който план е Картата за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници /СРГ/. Става ясно, че за имот с идентификатор № *** по КККР на с.Марулево има издаден Акт за частна общинска собственост (АЧОС) с №13094 от 15.02.2024 г.

Експертът е категоричен, че е налице пълна идентичност между имота, описан в АЧОС и имотът, описан в Картата за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници /СРГ/. Установява се, че за поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, няма подавани заявления за възстановяване от страна на частни лица, с приложени документи за бивша собственост, като земеделска земя, няма провеждани процедури по възстановяване, и няма постановявани предварителни решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за възстановяване правото на собственост, включително и от ищците. По отношение на построената в процесния имот сграда-вила не е установено наличието на строителни книжа, поради което не може да се определи точна година на изграждане на жилищната сграда-вила. Става ясно от извадката от ЕТК от 1987г., по данни от 1982-83г. /Приложение № 1 към експертизата/, че тази сграда липсва.

Сградата присъства в първата сателитна снимка за района на СТЕ от 19.08.2003г.

/Приложение № 12 към експертизата/. В тази връзка вещото лице прави извода, че тази сграда-вила е строена в периода между 1983г. и 2003г.

Вещото лице е онагледило настоящето фактическо съС.ие на имота, като изготвил скици от оглед на място /Приложение № 11 и Приложение № 11а към експертизата/.

От огледа на място вещото лице е установило, че на място между имоти с 3 идентификатор № *** и с идентификатор № *** няма ограда, и се ползват като един имот, като и двата имота са запустели, неподдържани, пасище с гора и храсти. Вещото лице е категорично, че на място по границите на проектния ПИ с идентификатор № ***, присъстват само циментовите колове от бивша паянтова ограда. Става ясно, че в границите на този проектен имот присъства вилна сграда на един етаж /МЖ/ и тавански етаж, с двускатен покрив, покрит с ламарина, недовършена, запустяла, неподдържана. По отношение на тази постройка вещото лице поясни, че сградата е без прозорци и врати. Сградата е груб строеж, покрита е с ламаринен покрив, но е необитаема. Експертът е установил, че до тази сграда от запад, присъства паянтова стопанска постройка, склад /ПС/. За добиване на визуална представа от показаното на скицата от огледа на място, за съС.ието на процесния имот с проектен идентификатор *** за периода от 19.08.2003г. до 10.08.2025г., вещото лице е приложило девет сателитни снимки на Гугъл /Приложения № 12, 5, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19 към експертизата/. От тези снимки които може да се направи извод, че от 19.08.2003г. до 10.08.2025г. никой не е ползвал процесния имот, като същият не е нива, а пасище с келява гора и храсти, необработваема земя. Вещото лице е категорично, че това, което се вижда на сателитната снимка от 19.08.2003 г. не съответства на това, което е сега по проектния идентификатор. Това несъответствие важи за целия период от 19.08.2003г. до 10.08.2025г. От приложените от вещото лице сателитни снимки, както и от изслушването му, може да се направи извод, че частта от процесния имот, попадаща в имот с идентификатор № *** никога не е била ограждана изцяло за периода от 19.08.2003г. до 10.08.2025г. Става ясно, че тази част не е била ползвана изцяло от наследодателя на ищците С. Г. М., а след неговата смърт на 05.01.2014г. и от ищците. Нещо повече. Вещото лице поясни, че по-голямата част от имот с идентификатор № *** представлява гора. Установява се, че за периода от 2022г. до 2025г. тази гора е постепенно е нараствала, като имотът вече не може да се определи като „пасище-мера“, а като „гора в земеделски земи“. Тази гора е от саморасли дървета, които постепенно са навлезли и в площта на процесния имот, поради което и оградата вече не си личи.

От изследването на вещото лице, както и от приложените по делото писмени доказателства става ясно, че с нарочна молба-декларация от 12.02.2024г., във връзка със снабдяване с нотариален акт, ищците са поискали от ответната община да им бъде издадено удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с проектен идентификатор № *** и изградена в него сграда с идентификатор № *** по КК на Благоевград. На дата 15.02.2024г. от страна на ответника е съставен Акт за частна общинска собственост с № 13094, с който имот с идентификатор № *** е актуван като частна общинска собственост, за което ищците са уведомени с Удостоверение от 28.02.2024г.