Решение № 544 от 31.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Бургас, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20232120200292 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. М. К., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № ************** от ******** г., издадено от началник на група в ОД на МВР – Бургас, РУ Созопол, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т.

5, предл. 5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 42, ал. 3 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание глоба 10 лева и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, са му наложени наказания „глоба” в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца,

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно. В жалбата се излагат подробни съображения за недоказаност на всички вменени на жалбоподателя нарушения по ЗДвП. Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. М.. Поддържа жалбата и представя писмени бележки, в които доразвива изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на деловодни разноски.

АНО, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и 1 възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 30.07.2022 г. около 18:25 часа по път II-99, км. 8, след „С.М.“ в посока към гр. С., жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „Мерцедес С320 ЦДИ“ с рег. № ********. Заедно с жалбоподателя пътувал и свидетелят И. К. негов братовчед. В същото време и на същото място свидетелят А. А. управлявал служебен автомобил Нисан Х Трейл, с рег. № ******** на „Гранична полиция“, в който пътували още трима негови колеги.

Жалбоподателят управялвал автомобила в лява пътна лента и препятствал изпреварването му от управлявания от свидетеля А. автомобил. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил преминал в дясната пътна лента, при което свидетелят А. предприел изпреварването му. В този момент жалбоподателят рязко свил в ляво и ударил управялвания от свидетеля А. автомобил в дясната страна в калника и предна дясна врата. Управляваният от свидетеля А. автомобил се насочил към мантинелата, но свидетелят успял да овладее управлението и да избегне удар на МПС в мантинелата. Жалбоподателят погледнал към свидетеля А., рязко подал газ и продължил управлението на лекия автомобил „Мерцедес.

Пътуващ заедно със свидетеля А. негов колега запомнил рег. номер на управляваното от жалбоподателя МПС и попдали сигнал на спешен телефон 112.

Жалбоподателят управлявал автомобила до гр. С., като паркирал на паркинга на магазин „Лидъл“ в града. Същевременно жалбоподателят бил установен от органите на МВР и получил обаждане да остане на място и да изчака идване на контролните органи. На място на паркинга бил изпратен да окаже съдействие свидетелят Г. Д. на длъжност мл. автоконтрольор в РУ Созопол. На паркинга пристигнал и свидетелят А.. Двамата водачи (жалбоподателят и свидетелят А.) били тествани с дрегер за наличие на алкохол в издишания въздух, като пробата на свидетелят А. била отрицателна. Техническото средство отчело, че в издишания от жалбоподателя К. въздух се съдържа концентрация на алкохол 0.83 промила. При извършване на проверката жалбоподателят не представил СУМПС от съответната категория. На жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, но жалбоподателят не дал кръвна проба за извършване на експертиза.

За установените нарушения по ЗДвП, а именно, че жалбоподателят е пречил да бъде изпреварен управляваният от него автомобил, че не е останал на място при причинено от него ПТП до пристигане на контролните органи, че управлява МПС с концентрация на алкохол и не носи СУМПС за съответната категория, свидетелят Д. съставил на жалбоподателя АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, което е било връчено лично на жалбоподателя на 09.01.2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, 2 който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелите А. и Д. са обективни, логични, безпротиворечиви относно съставомерните факти и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка следва да се обсъди възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на противоречие в показанията на свидетелите А. и Д.. В действителност е налице разминаване в изложените от двамата свидетели факти относно обстоятелството кой от двамата свидетели (А. или Д.) е пристигнал пръв на паркинга на магазин „Лидъл“. Това разминаване обаче според съда се дължи на изминалия период от време от процесната дата (от 30.07.2022 г. до настоящия момент), като отделно от това следва да се има предвид, че обстоятелството кой от двамата свидетели е пристигнал пръв на място, е без правно значение и не се отразява на съставомерността на вменените на жалбоподателя нарушения. В останалата част показанията и на двамата свидетели се препокриват и навеждат на извод за реализиране на едни и същи факти. И двамата свидетели посочват, че при тестването на жалбоподателя за употреба на алкохол пробата е била положителна. Свидетелят А. дава подробни показания за настъпилия удар между управлявания от него автомобил и този, управляван от жалбоподателя. В показанията на свидетеля А. се съдържат данни, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство по начин, по който е създавал предпоставки за настъпване на ПТП, както се е и случило, като ударил управлявания от А. автомобил.

От своя страна жалбоподателят ангажира устни доказателствени средства – показанията на свидетеля И. К., който е пътувал заедно с жалбоподателя на процесната дата. В показанията си свидетелят К. посочва, че с жалбоподателя не са разбрали да е настъпило ПТП с друг автомобил, както и че жалбоподателят е употребил алкохол след като е паркирал автомобила на паркинга на магазин „Лидъл“ в гр. С.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К., като на първо място следва да се има предвид, че свидетелят посочва, че музиката в автомобила е била силна и не е разбрал, че е настъпило ПТП. Обстоятелството, че свидетелят не е възприел удара, не означава автоматично, че не е настъпил, още повече свидетелят твърди, че в автомобила се е слушало силно музика. Отделно от това свидетелят А. посочва, че ударът е бил силен и в дясната част на автомобила, т.е. от страната на жалбоподателя, поради което съдът не дава вяра на показанията на К., че жалбоподателят не е разбрал, че е ударил друг автомобил. Също така в показанията си свидетелят А. посочва, че когато запитал жалбоподателят защо е ударил управлявания от свидетеля автомобил, жалбоподателят отговорил, „че е станало случайно“. Т.е. в показанията на свидетеля А. се съдържат категорични данни, за това, че жалбоподателят е разбрал за настъпилия удар. На следващо място нелогично звучи, след като жалбоподателят е получил обаждане от органите на МВР с указания да остане на място на паркинга за извършване на проверка за настъпило ПТП, жалбоподателят да си закупи алкохол и да го употреби. Единствено може да се допусне, че е сторил това с цел да прикрие употребата на алкохол по-рано през деня, преди да предприеме управление на процесния „Мерцедес“. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетеля К. и в частта им, че жалбоподателят не е употребил алкохол преди спирането им на паркинга на магазин „Лидъл“ в гр. С..

3

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

1. Нарушението по чл. 42, ал. 3 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 42, ал. 3 ЗДвП водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин.

От събраните по делото доказателства и в частност от показанията на свидетеля А., безспорно се установява, че в момента, в който свидетелят А. е предприел изпреварване в лява лента на управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Мерцедес“, жалбоподателят е свил волана рязко в ляво, навлязъл в лява лента за изпреварване и ударил управлявания от свидетеля А. автомобил. С това свое поведение категорично жалбоподателят, е осъществил състава на нарушението по чл. 42, ал. 3 ЗДвП. Навлизането в лентата за изпреварване в момент, в който се движи изпреварващ автомобил, безспорно попада в обхвата на нормата на чл. 42, ал. 3 ЗДвП и в така определеното от законодателя задължение „ да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин“. В случая се установява, че при навлизане в лявата лента автомобилът на жалбоподателя причинява ПТП, като блъска движещия се в лява лента за изпреварване автомобил, управляван от свидетеля А.. Тук следва да се обсъди възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато нарушение при съставяне на АУАН и НП, изразяващо се в това, че не са били описани материалните щети, за които се твърди, че са настъпили, за да се приеме, че е настъпило ПТП съгласно параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. В сочената разпоредба (параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП ) е дадено определение на „пътнотранспортно произшествие“, което представлява събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В показанията си свидетелят А. посочва, че в автомобила не е имало пострадали пътници, а единствено са преживели стрес от случилото се. Едновременно с това от показанията на свидетеля А. се установява, че ударът е бил силен и управляваният от него автомобил се е насочил към мантинелата, но свидетелят успял да овладее движението му и да избегне настъпване на удар на автомобила в мантинелата. Следователно категорично може да се направи извод от установените по делото факти, че сблъсъкът между двата автомобила (този на жалбоподателя и управлявания от свидетеля А.) следва да се 4 квалифицира като ПТП, независимо, че не са били описани конкретните щети. Впрочем както в АУАН, така и в НП е посочено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е ударил автомобила, управляван от свидетеля А. в преден десен калник и предна дясна врата. Тези обстоятелства се доказват от показанията на свидетеля А., който заявява, че управляваният от него автомобил е бил ударен от управляваното МПС от жалбоподателя в дясната му част. Ето защо по делото безспорно се установява, че при управление на МПС на 30.07.2022 г. по път II-9, км. 8, след „С.М.“ в посока към гр. С., жалбоподателят е причинил настъпване на ПТП с друг автомобил, управляван от свидетеля А., като е навлязъл в лява лента за изпреварване и е ударил изпреварващия го автомобил.

При така установеното по делото, правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 5 ЗДвП като относима и е наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 200 лева.