Решение № 1345 от 20.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1345 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501891 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на Н. Ф. Б. с вх. 268528/27.05.2025 г., чрез адв.Г. Г. и с 268596/28.05.2025 г., подадена лично от въззивника, насочена против Решение 260148/14.04.2025 г., постановено по гр.д. № 6085/2018 г. по описа на СГС, ГО в уважителната му част, с която е уважен предявеният против въззивника осъдителен иск по чл.45, ал.1 ЗЗД от Р. Н. К. и М. - Н. Н. К. сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от техния наследодател, починал в хода на процеса Н. Г. К. /***/.

В останалата му отхвърлителна такава, с която предявеният иск е отхвърлен над уважения размер, до предявения такъв от 25 001 лв., като част от иск от общо 80 000 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Във въззивната жалба се поддържа неправилност на атакувания съдебен акт, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на първо място при призоваването на въззивника-ответник и назначаването на особен представител, както и изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства – най-вече писмените такива.

Това нарушение довело до неточно установяване на релевантните за предмета на спора факти, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.110 111 ЗЗД, както и до необоснованост.

Поддържа се предявеният иск да е погасен по давност, а в условието на евентуалност недоказан по основание и размер.

Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната му уважителна част и вместо него постанови отхвърляне на предявения иск в пълен размер.

1

В отговора по въззивната жалба насрещната страна поддържа неоснователност на доводите, развити в нея.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност /в неговата цялост/, а за допустимост - само в обжалваната уважителна част по отношение на атакуваното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, както и задължителните указания на т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът - ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от решението на СГС в неговата уважителна част.

Това решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка на оплакванията за неговата неправилност във връзка с въведените оплаквания във въззивната жалба, решаващият състав приема следното:

СГС е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД от Н. Г. К. /***/ починал в хода на първоинстанционното производство и заместен в процеса от законните си наследници и негови дъщери Р. Н. К. и М. - Н. Н. К., против Н. Ф. Б..

Твърдяло се е в исковата молба, че на 16.02.2010 г. в предаването на БТВ „Тази сутрин“, на живо, била осъществена телефонна връзка между водещите и ответника по делото Н. Ф. Б. - бивш Главен прокурор на РБългария в периода 1999 г. - 2006 г.

Последният заявил в ефир във връзка с поставени от водещите въпроси, че „разпространител на наркотици за Стара Загора е Н. К. - ***“. Последният отговарял за дейността на организирана престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотици.

С разгласяването на тези безпочвени твърдения ответникът вменил на ищеца извършването на тежки умишлени престъпления, при това публично и разпространено сред неограничен брой хора в обществото - чрез едно от най-гледаните телевизионни предавания по национална телевизия, която има ефирно покритие върху цялата страна.

По този начин ответникът осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 НК спрямо ищеца съзнателно разгласил неистински, клеветнически и позорни за него обстоятелства публично - в разпространено по национална телевизия предаване.

Така било накърнено доброто име в обществото на ищеца и била уронена изгражданата от последния чрез последователното му поведение на публична политически ангажирана личност в продължение на десетилетия положителна обществена оценка за личността му и неговата професионална дейност, в т.ч. като журналист. Била вменена на ищеца отрицателна, неморална и дори престъпна обществена репутация - чрез вменяването на особен укоримо, неморално и престъпно поведение.

От тези действия на ответника К. претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в психическо напрежение, стрес, неудобство от децата и внуците му, от приятели, познати и колеги - навсякъде в обществото.

Спрямо него били предизвикани подозрения и недоверие и била поставена под съмнение цялостната му обществена и професионална дейност.

Негативният ефект се засилвал от факта, че твърденията били заявени от лице, което в продължение на 7 години е ръководело Прокуратурата на РБългария, който факт предполагал да е изключително добре информиран по въпросите с престъпността и който се възприема с доверие от членовете на обществото, а изявленията му - с висша степен на достоверност.

2

С описаните действия ответникът причинил на ищеца неимуществени вреди, за репарирането на които е поискал да бъде осъден да му заплати сумата от 25 001 лв., като част от общо сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2010 г. до окончателното изплащане на вземането.

Твърдяло се е, че на 22.04.2010 г. ищецът предявил пред РС София частна тъжба, въз основа на която било образувано НЧХД № 5050/2010 г. за извършено престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 НК, в хода на чието производство бил приет за разглеждане и предявения от ищеца срещу ответника граждански иск в размер на 40 000 лв., частичен от 80 000 лв.

Наказателното производство било прекратено по искане на ответника с определение на съда от 24.04.2013 г., влязло в сила на 05.05.2013 г., поради изтичане в хода на делото на абсолютната давност за преследването му по смисъла на чл.80, ал.5, във вр. с чл.81, ал.3 НК.

Със същото определение на осн.чл.88, ал.3 НК съдът оставил без разглеждане приетия за съвместно разглеждане граждански иск в наказателното производство.

Така давността за предявяване на настоящия иск била прекъсната от 22.04.2010 г. до 05.05.2013 г. /исковата молба е изпратена по пощата с пощенско клеймо от 04.05.2018 г./.

В отговора по исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е оспорил предявения иск по основание и размер.

Оспорил е фактическите твърдения на ищеца и е поддържал ответникът ад не е осъществил вменените му публични изказвания.

Въвел е възражение за погасяване на претенцията по давност, излагайки подробни съображения по подкрепа на това си становище.

Въззивната инстанция намира несъстоятелни наведените доводи във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила при призоваването му и назначаването на особен представител.

Противно на поддържаното СГС е положил усилия за установяване адреса за призоваване на въззивника, вкл. чрез изискването на служебна справка от НБД на населението, и призовки са изпращани до всички негови известни адреси - чрез посочения от ищеца по местоработата му, както и на обявения постоянен такъв в гр.Сливница.

Едва след изчерпване на посочената процедура по реда на чл.47, ал.1 - ал.5 ГПК на ответника-въззивник е бил назначен особен представител, който добросъвестно е защитавал интересите му в хода първоинстанционното производство, като своевременно е въвел всички правнозащитни възражения, релевирани и с въззивната жалба, правил е доказателствени искания и е участвал в извършването на всички съдопроизводствени действия.

След самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства в изпълнение задълженията на въззивния съд като инстанция по същество, и при изричните оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение, поради необсъждане и превратно обсъждане на събраните доказателства за твърденията по правата и възраженията, които страните своевременно са заявили, решаващият въззивен състав приема следното:

Страните по делото не са спорили по релевантните за предмета на спора факти, установими и от анализа на приобщените писмени доказателства /приложеното НЧХД № 5050/2010 г. по описа на СРС, НО, 17 състав/, че по тъжба на Н. Г. К. /***/ от 22.04.2010 г.

/вх. № 12732/ пред СРС, НО е било образувано горепосоченото НЧХД срещу Н. Ф. Б., за това, че на 16.02.210 г. в предаването по bTV „Тази сутрин“ в телефонен разговор, излъчен в предаването, на поставени въпроси е заявил в ефира, че „разпространител на наркотици за Стара Загора е Н. К. – ***“, което изявление било неверно, клеветническо и опозоряващо, а с действията си подсъдимият е извършил престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 и чл.147, ал.1, предл.1 НК.

Съвместно с тъжбата е предявен и граждански иск от Н. К. против Н. Ф. за сумата от 40 000 лв., представляваща част от 80 000 лв., за обезщетение за претърпените от него 3 неимуществени вреди от извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2010 г. до окончателното изплащане.

С нарочно определение от 01.06.2011 г. по посоченото НЧХД съдът е приет така предявеният граждански иск за съвместно с тъжбата, като тъжителят е конституиран и като граждански ищец в процеса.

С определение от 24.04.2013 г. по същото НЧХД съдът е постановил определение за прекратяване на наказателното производство, на основание чл.289, ал.1, вр. чл. 24, ал.1, т.3 от НПК - поради изтичане на давността за наказателното преследване на повдигнатото престъпление.

Със същото определение Софийският районен съд, на основание чл.88, ал.3 от НПК, е оставил без разглеждане приетият за съвместно разглеждане в производството граждански иск от Н. К. против Н. Ф. и е посочил, че искът може да бъде предявен по гражданскоправен път.

Това определение на съда, подлежащо на последващ съдебен контрол по жалба и протест в 15-дневен срок от постановяването му, не е било нито обжалвано, нито протестирано и е влязло в законна сила на 10.05.2013 г.

В хода на последното са приобщени като писмени доказателства публикации в електронното издание afera.bg от 16.10.2006 г., съобразно които Н. К. - *** е изпратил отворено писмо да главния прокурор Б. В. на 05.11.2007 г., с което е поискал да му бъде предоставен достъп до дела за оперативни разработки, в които той бил определен като дилър на хероин за старозагорска област.

Приобщени са и писма от ДАНС /изх.№ ПН-128/18.01.2018 г./, според което службата е изпратила на ССлС всички документи във връзка с гореспоменатото отворено писмо на Н.

К. *** от 05.11.2007 г.

Видно от писмо с изх.№ 14975/12.12.2012 г. на ВКП справка от НСС е била получена във ВКС на 14.05.2001 г. и съответно изпратена на 09.10.2006 г. на СГП във връзка с водено досъдебно производство № 258/2006 г. по описа на НСлС.

Установимо е от друго писмо на ВКС - вх.№ 19189/0.01.2013 г. л.172 от НЧХД № 5050/2010 г./, че отворено писмо от Н. К. - *** до главния прокурор е постъпвало във ВКП и с друго такова от 15.11.200 г. то е изпратено по компетентност на РП София - техен вх.№ 8876/1991 г.