Решение № 377 от 02.12.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Карлово, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320100317 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД предявен от „Е. М.” ЕООД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к.М. Д., ул. „Р. П. К.“ № 4-6, с ЕИК ************, представлявано от Р. И. М. - Т. с ЕГН **********, в качеството на управител, чрез пълномощника адв. Д. П. АК С. З., преупълномощена от „И. и Д.-АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“, адрес за призоваване; гр. С. З. бул. „Ц. С. В.” № 115. ет.2, тел.*********** , против С. А. Ч., ЕГН: **********, с адрес: с. А., ул. „**-та“ бл.№*, вх.*, ет.*, ап.*.

В исковата молба се твърди, че на 26.08.2008г. в гр. П. бил сключен Договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК08090181 между „С. и и. б.“ АД /С./с ЕИК: **********, в качеството на кредитор и ответницата С. А. Ч., в качеството на кредитополучател. По силата на този договор банката отпуснала на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 8000 лв.(осем хиляди лева). Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.4, ал.1 било договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през срока за издължаване на кредита, годишна лихва, равна на сбора на банковия лихвен процент за потребителски кредити на банката, плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 2,50% (две цяло и петдесет стотни) пункта. Към момента на сключване на договора БЛП за потребителски кредити бил в размер на 4,90 % 1 годишно. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита по договора, като за дата на усвояване се считала датата на заверяване на сметката на кредитополучателя. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита към дата на подписване на договора бил 8,43 процента.

Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащали ежемесечно на 30-то число на месеца, като крайният срок на погасяване на кредита бил до 26.08.2018 г. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне в уговорения срок, била в размера посочен в погасителния план, като ответникът се задължил да погаси задължението си на общо 120 анюитетни вноски, всяка от които в размер на 94,54 лв. и една изравнителна в размер на 97,69 лв. Всяка вноска включвала в себе си два компонента – част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за потребителски кредит.

Междувременно на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложенията към него, сключен на 28.09.2012 г. между „С.“ АД и „Е. М.” ЕООД, задължението на С. А. Ч., произтичащо Договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК08090181 от 26.08.2008 г. било изкупено от „Е. М.“ ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е ищцовото дружество.

Съгласно §5.2 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.09.2012г. и т.4 от приложено пълномощно, „Е. М.“ ЕООД било изрично упълномощено от цедента – „С.“ АД, да извършва уведомяване от негово име. Ответницата била уведомена за цесията, като извършвала плащания по сметка на цедента. Уведомление за цесия било изпратено и на посочения в договора постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „непознат“. Въпреки това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответницата получила уведомлението изходящо от „С.“ АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като по този начин била надлежно уведомена, че кредитор спрямо нея по отношение гореописаното парично вземане е „Е. М.“ ЕООД. Съдът следвало да зачете този факт по силата на чл.235, ал. 3 от ГПК.

След усвояване на кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си. Останала непогасена главница по кредита в размер на 3134.29 лв. (три хиляди сто тридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки). След изтичане на крайния срок за издължаване на кредита – 26.08.2018 г., вземането станало изцяло изискуемо.

„Е. М.“ ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Р. с. К. за издаване на Заповед 2 за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 3134,29 – главница. Образувано било частно гражданско дело № 2004/2021 г. по описа на Р. с. К., по което била издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед С.

А. Ч. подала възражение, което пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия установителен иск.

„Е. М.“ ЕООД моли съда да признае за установено, че ответникът С.

А. Ч. дължи на дружеството сумата от 3134.29 лв. – главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК08090181 от 26.08.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, за което по ч. гр. д. 2004/2021 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответницата, чрез пълномощника си адв. Г. В., оспорва иска. Не оспорва, че между нея и „С. и и. б.“ АД („С.“ ЕАД) има сключен договор за потребителски кредит от 26.08.2008 г., но твърди, че към момента на предяваване на вземането е изтекла установената от закона 5 годишна погасителна давност.

Излага следните съображения:

За установяване на материлноправната си легитимация ищецът представил договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г., с който „С.“ ЕАД е прехвърлил на ищеца „Е. М.“ ЕООД вземания към свои длъжници, индивидуализирани в приложение 1 – неразделна част от договора. Съгласно цитираното приложение, предмет на договора за цесия били вземания на кредитора към ответника С. А. Ч. на обща стойност 10 814 лв. /в приложението били изброени и сумите 3 564,94 лв., като остатъчен дълг от лихва, 7 248,97 лв. – остатъчен дълг по главница и 8 000 лв., като първоначален размер на кредита, без посочени основания, като само сумата от 8 000 лв. съвпадала договора за кредит./

На 01.11.2012г. цедентът „С.“ ЕАД потвърдил писмено на цесионера „Е. М.“ ЕООД извършеното прехвърляне на вземанията по приложението.

С представено към исковата молба пълномощно с нотариална заверка на подписите от 16.11.2012г. „С.“ ЕАД предоставило на управителите на „Е.

М.“ ЕООД представителна власт да го представляват при реализиране на вземания, предмет на описания договор за цесия от 28.09.2012 г., включително и с правото да уведоми длъжниците, посочени в Приложение 1 към договора за цесия, за извършеното прехвърляне. С пълномощно от 03.06.2013г. правото за уведомяване на длъжниците било предоставено по пълномощие на адвокатско дружество „И. и Д.“.

Представено било адресирано до ответника уведомление с изх. № 3678/11.06.2021 г. за извършената цесия, изходящо от „С.“ ЕАД, действащ чрез пълномощника си адвокат Ж. Д.. Съгласно представената разписка 3 пратката била върната като „непознат“ от адресата.

Предвид въведените от ищеца обстоятелства, на които основава материалноправната си легитимация като кредитор на претендираните парични вземания, представляващи неизпълнени задължения по процесния договор за кредит, следвало да се тълкуват съобразно правилата на чл.20 от ЗЗД предмета на представения договор за цесия, с който ищецът се легитимира като цесионер на вземанията по кредитния договор. Съгласно дадената в договора дефиниция „вземане“ била всяка дължима към цедента /С./ парична престация, предмет на прехвърляне към цесионера /Е. М./ по този договор, като вземанията били определени и индивидуализирани подробно в списък, представляващ Приложение 1, неразделна част от договора. Съгласно т.2.3. вземанията се прехвърляли в цялост, ведно с всички привилегии и обезпечения, включително с изтеклите лихви и направените разноски за събиране на вземанията. В приложение № 1, неразделна част от договора за цесия, вземането към ответника С. Ч. било описано с посочване на номера и датата на сключване на договора за кредит, а размерите на вземането съответствали на пълния размер на дълга по договора за потребителски кредит.

При тази индивидуализация на прехвърляните с договора за цесия парични вземания се установявало, че предмет на този договор били изискуеми парични вземания с размери, описани в приложението. От представените писмени доказателства не можело да се направи извод ищецът да е встъпил в кредитното правоотношение на мястото на банката – кредитодател /активна субективна новация/, респективно да са му били прехвърлени всички имуществени права по договора, в това число договореното разсрочено плащане на кредитните задължения на анюитетни вноски с краен падеж 26.08.2018 г. С договора за цесия ищецът придобил от банката парично вземане, което било включено в предмета на договора като изискуемо и ликвидно вземане. Поради това правото на ищеца да търси изпълнение на полученото по силата на този договор парично вземане към ответника възникнало не по-късно от датата на потвърждаване на цесията – 01.11.2012 г.

Тъй като от този момент до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч гр. д. № 2004/2021 г. по описа на PC К. изтекли повече от 5 години, то съответно била изтекла погасителна давност за претендираните парични задължения. На основание чл. 110 от ЗЗД парични вземания на ищеца от ответника, придобити с процесния договор за цесия, били погасени не по-късно от 01.11.2017г.

Поради изложеното ответницата моли съда да отхвърли иска и да й присъди сторените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Представени са в заверен препис Договор за потребителски кредит по 4 кредитни програми с приложен погасителен план, от които е видно, че договорът е сключен на 26.08.2008 г. между кредитора „С. и. б.“ АД и длъжника С. А. Ч.. Съгласно уговореното, банката е отпуснала на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 8000 лв. със срок за издължаване 120 месеца от датата на усвояването му.

От представения в препис договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г., се установява, че цедентът „С.“ ЕАД продава на цесионера „Е. М.“ ООД вземанията, подробно описани в Приложение №1 към договора, където под №2609 е вписан общият дълг на С. А. Ч. – 10 814 лв., 3 564,94 лв. – остатъчен дълг от лихва, 7 248,97 лв. – остатъчен дълг по главница и 8 000 лв. – първоначален размер на кредита. Цесията е потвърдена от цедента с Потвърждение от 01.11.2012 г.

По делото е представено в препис нотариално заверено пълномощно от 16.11.2012 г., с което П. Г. А. и Х. А. Ф., в качеството си на законни представители на „С.“ ЕАД, упълномощават Р. И. М. - Т. и Т. И. В., представляващи „Е. М.“ ООД, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 28.09.2012 г., да реализират правата на банката по отношение на длъжниците от Приложение 1, включително и с право да изготвят, подписват и предприемат действия по връчване на уведомления по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД /т.4 от пълномощното/ и да преупълномощават адвокати и адвокатски дружества /т.8/.

Представено е в препис пълномощно от 03.06.2013 г., с което управителят на „Е. М.“ ООД Р. И. М. е упълномощила Адвокатско дружество „И. и Д.“, ЕИК: *************, представлявано от адв. И. И. и адв. Ж. Д. да реализират правата на упълномощителя, във връзка с договора за цесия от 28.09.2012 г. между „С.“ ЕАД и „Е. М.“ ООД, включително и с право да уведомяват длъжниците съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД /т.5 от пълномощното/ и да преупълномощават адвокати и адвокатски дружества /т.10/.