Решение № 193 от 15.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Кърджали, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140100946 по описа за 2025 година

Предявен e осъдителeн иск от Е. Р. Е., ЕГН **********, с адрес **** чрез пълномощника си Адвокатско дружество Д.Б. представлявано заедно и по отделно от управителите адв. Д.Д. и адв. И. Б. с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД срещу Д. Д. Б., ЕГН ********** с адрес ***** за заплащане на неимуществени вреди в общ размер на 10 000 лева представляващи болки и страдания от извършено непозволено увреждане на **** ведно с лихва за забава върху посочена сума от датата на увреждането – **** до окончателното изплащане.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на **** е бил на работа в ****, където бил нападнат от ответника, който му нанесъл удари, в резултат на което му било причинено разкъсно-контузна рана и кръвонасядане /хематом/ над дясната вежда, счупване на носните кости и сътресение на мозъка, довели до причиняване на разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от ПК - лека телесна повреда. Сочи, че бил откаран в болницата с оплаквания от силни болки в областта на главата и световъртеж, където бил прегледан, била му направена рентгенография и компютърна томография, бил настанен в хирургично отделение на МБАЛ „Атанас Дафовски“ в незадоволително общо състояние, било проведено болнично лечение в продължение на 5 дни и след което бил изписан за продължаване на лечението в домашни условия. Заявява, че по случая било образувано досъдебно производство, като на ответника било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, а след приключването на разследването производството било внесено в PC-Кърджали и било образувано АНД **** по описа на PC - Кърджали, което приключило със сключване на споразумение, по силата което ответникът бил признат за виновен за това, че на **** в гр.

Кърджали, причинил на Е.Р.Е. лека телесна повреда изразяваща се в разкъсноконтузна рана и кръвонасядане /хематом/ над дясната вежда, счупване на носните кости и сътресение на мозъка, които телесни увреждания по отделно и в своята съвкупност са довели до причиняване на разстройство на здравето 1 извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди и му е наложено наказание **** в размер на 1000 лева.

Ищецът заявява, че от деянието претърпял неимуществени вреди изразяващи се в преживени болки и страдания. Наложило се е да бъде проведено лечение в болнично заведение. Причинените травми в областта на главата заздравявали продължително време. След нанесените наранявания в продължение на два месеца имал силни пристъпи на главоболие, чувствителност към силна светлина и световъртеж, което наложило приемането на болкоуспокояващи медикаменти. Сочи, че и до момента периодично изпитва главоболие и продължава периодично да взема лекарства.

Заявява, че лечението му било усложнено и удължено вследствие други съпътстващи заболявания - захарен диабет и хипертонично сърце с поставен пластичен имплант. Излага твърдения, че освен това претърпените наранявания на лицето станали причина да ограничи социалните и личните си контакти. Случаят се разчул и повлиял върху реномето му в отрицателен смисъл. Ищецът изпитвал чувство на срам и неудобство от нанесеният му побой, при контакти с други хора. Побоят променил целият му живот. Преди случилото се той е бил, общителен, жизнерадостен, а след побоя се е ограничил в контактите си, станал затворен и притеснителен, срамувал се от случилото се и изпитвал страх от близост с други хора, като непрекъснато очаквал да бъде нападнат и ударен. Сочи, че случаят станал достояние на всичките му приятели, познати и колеги и се разчул сред хората, с които контактувал. Това повлияло отрицателно върху самочувствието му. Променил се целият му начин на живот. Започна ла да страни от хората включително и от членовете на семейството си, съсредоточил се върху здравословното си състояние и на всяко влошаване реагирал болезнено до степен да изпада в паника. Заявява, че всички тези неимуществени вреди оценява на 10 000 лв., както и че те са пряк и непосредствен резултат от извършеното противоправно деяние и следва да бъдат заплатени от ответника. Претендира законна лихва върху обезщетението считано от датата на деликта - **** Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания за разпит на свидетели за претърпените болки и страдания, както и за назначаване на СМЕ. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Д. Б. чрез адв. Я.С. от САК, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като заявява, че нараняването на ищеца е настъпило вследствие на самозащита, тъй като ищецът започнал пръв конфликта чрез обидни и провокативни изказвания насочени към него и с физическо нападение над него. Оспорва твърдението на ищеца, че причинените травми в областта на главата са заздравявали продължително време, както и че твърденията за продължителни и силни главоболия, световъртеж и повишена чувствителност към светлина не могат да бъдат свързани с процесното деяние, доколкото от изложеното в исковата молба се установява, че ищецът страда от захарен диабет и сърдечно заболяване, включително наличие на поставен пластичен имплант, като посочените оплаквания са характерни за тези заболявания и не следва да се приемат като пряка и непосредствена последица от причинените телесни увреждания. Сочи, че наличието на съпътстващи заболявания представлява обстоятелство, което прекъсва пряката причинно-следствена връзка между деянието и твърдените в исковата молба вреди. Оспорвам твърдението, че ищецът е започнал да страни от хората, като се е изолирал и намалил 2 социалните си контакти до минимум. Заявява, че твърдението, че ищецът реагира на всяко влошено здравословно състояние със страх и паника по скоро крие друг източник, който няма пряка връзка с телесните повреди описани в исковата молба. Заявява, че дори и да са налице, описаните психологични реакции в конкретния случай са минимални и временни. Счита, че справедливия размер на обезщетението в конкретния случай е 3 000 лв.

(равняващо се на 1 533,88 евро), базирано на минималните телесни повреди и липсата на трайни последствия. Прави възражения за съпричиняване на резултата от страна на ищеца, тъй като инициирал конфликта чрез обидни и унизителни изказвания към ответника, както и че той първи пристъпил към физическо нападение спрямо него, като присъденото обезщетение следва да намали с 60% поради значителна вина на ищеца. Претендира разноски. Не възразява да бъдат приети приложените към исковата молба доказателства, не възразява да бъдат допуснати гласни доказателства на ищеца, Възразявам да бъде допусната Съдебномедицинска експертиза по въпрос № 1, тъй като не оспорва телесните увреждания, както и по въпрос № 4 и № 5, тъй като болката е субективно усещане и не следва да се установява със специални знания, както и не съществува начин същата да бъде установена обективно със средства на медицината.

В съдебно заседание ищецът моли да се уважи иска изцяло, претендира разноски. Ответникът моли да се отхвърли иска, евентуално да се присъди справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1533,88 евро (3000 лева), претендира разноски.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С определение № 47 от 14.01.2026 г., в който е инкорпориран проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражение на страните, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 300 от ГПК, че с протоколно определение от ***** по АНД ****дина било одобрено сключено между РП-Кърджали и Д. Д. Б., ЕГН ********** споразумение, по силата на което ответникът бил признат за виновен за това, че на **** в гр. Кърджали, причинил на Е.Р.Е. лека телесна повреда изразяваща се в разкъсно-контузна рана и кръвонасядане /хематом/ над дясната вежда, счупване на носните кости и сътресение на мозъка, които телесни увреждания по отделно и в своята съвкупност са довели до причиняване на разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди и му е наложено наказание **** в размер на 1000 лева.

Съгласно разясненията в мотивите към т. 15 на Тълкувателно решение № 6 от 06. 11. 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес. Съгласно даденото разрешение, решението, респ. протоколното определение по чл. 78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, поради това, че и в този случай деянието си остава престъпление, а не административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на отговорността - освобождаване от наказателна 3 отговорност и налагане или не на административно наказание. Понятието „присъда“, употребено в чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 300 ГПК, следва да се тълкува като съдебния акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на престъпно деяние.

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК безспорни са деянието, неговата противоправност и вината, като елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Не се спори и за вида на получените от ищеца, в пряка причинно-следствена връзка от виновното и противоправно деяние на ответника телесни увреждания, а именно разкъсно-контузна рана и кръвонасядане /хематом/ над дясната вежда, счупване на носните кости и сътресение на мозъка.

За преживените неимуществени вреди следствие на получените от деянието травми от страна на пострадалия Е. Р. Е. са събрани гласни доказателства. Свидетелят И.Н., която е ***** на ищеца, заявява, че преди описаните травми **** бил общителен, комуникативен, не бил конфликтна личност, грижовен, помагал й с отглеждането на нейното дете, срещал се с приятели, а сега е затворен, не излиза от вкъщи, защото се срамува от случката и коментарите на хората, буди се през нощта, мисли, че някой ще го нападне. Сочи, че в болницата останал за една седмица, след което лечението продължило вкъщи за около месец, защото имал синини и оток на очите, като не искал да излиза сред хора в това състояние, за да не разберат за случката.

Свидетелят сочи, че **** започнал да проявява параноя, като постоянно мислел, че му има нещо, оплаквал се от главоболие, пиел хапчета и за всяко малко неразположение ходил до бърза помощ. Заявява, че нейният **** разказал за случилото се на ****, когато е бил на работа в **** до автогарата, за разменените думи между него и ответника преди да бъде нападнат от Д. Д.

Б., който му нанесъл удари, в резултат на които му причинил разкъсноконтузна рана и кръвонасядане /хематом/ над дясната вежда, счупване на носните кости и сътресение на мозъка. И.Н. заявява, че преди случката **** имал сърдечните проблеми изразяващи се в поставени 3 стенда на сърцето и захарен диабет, за който приемал хапчета, като след случката, заради високите нива на захар, започнал да приема инсулин. Свидетелят Д.С., че преди инцидента ищецът бил любезен, общителен, поздравявал я като е ходила на гости в техния апартамент, канил я на трапезата, слизал при нея и ***** му на пейката пред блока, за да си говорят, докато след случката на работното му място винаги бил в стаята си, не я посрещал, не я поздравявал, както преди, гледал телевизия или спял, не идвал при тях, станал по-мълчалив, унил, спрял да се шегува. Свидетелят Р. Б., която е колега на ищеца и е била заедно с него на работа на **** в **** заявява, че ответникът е бил клиент на бензиностанцията. Описва подробно ситуацията преди нападението и след него, като заявява, че когато клиентът влезнал в тоалетната на бензиностанцията ищецът стоял на бара до прозореца от другия край на вратата, където имало плот с щъркели, който е точно срещу тоалетната, а тя в това време тя клекнала зареждала гондола с вода пред входната врата на тоалетната, както и че клиентът се забавил в тоалетната, но не може да каже колко време минало от както бил влезнал. Когато клиентът излязъл от тоалетната с периферията си видяла, че Е. станал от щъркела и двамата започнали да говорят на турски език, който не разбира и не може да прецени по интонацията им дали се карали, за какво са си говорили, дали са си повишавали тон и каква е причината те да започнат разговор помежду си, но когато се изправила видяла как клиентът с ръка ударил Е., следствие на което 4 той паднал на земята и бликнало кръв долу на земята. Свидетелят заявява, че си помислила, че кръвта е от устата на Е., но после видяла, че е от неговата вежда, която била сцепена, както и че той започнал да издава хъркащи звуци, след което се обадила на 112.