Решение № 4351 от 03.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4351 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20233110108226 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени искове от П. К. К., ЕГН **********, адрес: гр. В., бул."Ч." № **, вх. *, ап.** за осъждане на Д. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Т." № *, ет. *, ап. ** да заплати сумата 4 908.95 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща припадащата се 1/2 част от заплатени от ищеца суми по потребителски кредит № PLUS -17021690/21.05.2019 г. и сумата 2588.90 лева, представляваща припадащата се 1/2 част от заплатени от ищеца суми по потребителски кредит № PLUS -17385364/25.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.

В открито съдебно заседание, проведено на 15.03.2024г., на основание чл.233 ГПК производството по делото е прекратено, в частта по предявения от П. К. К. срещу Д. Д. Ж., иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК, за разликата над 4114.91 лв. до 4908.95 лв., като искът се счита предявен за сумата от 4114.91 лв. /четири хиляди сто и четиринадесет лева и 0.91 ст./, представляваща припадащата се 1/2 част от заплатени от ищеца суми по потребителски кредит № PLUS -17021690/21.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че сключеният между страните по спора на 26.10.2013 г. граждански брак е прекратен с Решение № 260693/01.03.2021 г. по гр.д. № 5184/2020 г. по описа на Районен съд - Варна. Считано от 31.12.2019г. страните са се намирали във фактическа раздяла. Излага се, че през време на брака, ищецът сключил с „*** П. П. Ф. СА." клон Б. договор за потребителски паричен кредит № PLUS -17021690/21.05.2019 г. в размер на 6 000 лв.. Сумата по отпуснатия кредит била преведена по банковата сметка на ищеца IBAN:*** и BIC:*** при банка „С. Ж. Е."АД. Кредитът следвало да се погаси на 42 броя месечни вноски в размер на 226.87 лв.. Общият размер на кредита /главница, лихви разходи/ възлизал на 9 528.54 лв. Кредитът бил изплатен от ищеца на 03.02.2023 г. Със същя кредитодател сключил и договор за потребителски кредит № PLUS -17385364/25.10.2019г. в размер на 12 000 лв.. Сумата по отпуснатия кредит била преведена по банковата сметка на ищеца: IBAN:*** и BIC.*** при банка „С. Ж. Е."АД. Кредитът следвало да се погаси на 84 броя месечни вноски в размер на 289.53 лв.. Общият размер на кредита /главница, лихви разходи/ възлизал на 24 980.52 лв. До 29.03.2023г. ищецът изплатил 5177.80 лв.. Моли за 1 осъждане на ответника да възстанови половината от изплатените до момента суми, доколкото с получените в заем суми са посрещнати разходи на семейството, а бившите съпрузи носят солидарна отговорност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва така предявения иск. Не оспорва, че страните са бивши съпрузи във фактическа раздяла от 31.12.2019г. Твърди, че с получаване на исковата молба е разбрала, че ищецът е изтеглил посочените кредити, като в тази връзка се излага, че усвоените суми не са разходвани за задоволяване нужди на семейството, макар и получени по време на брака. Навежда доводи, че отношенията между страните във връзка със закупения семеен автомобил, както и със закупуването на I. XS са уредени. Оспорва ищецът да е погасявал задълженията по кредитите. Навежда доводи, че доколкото част от вноските са заплатени преди фактическата раздяла между страните, не следва да са част от претенцията.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че сключеният между тях граждански брак на 26.10.2013 г., е прекратен с развод на 01.03.2021 г., за което е постановено решение по гр. д. № 5184/2020 г. по описа на ВРС, ХХ състав.

Не е спорно, че фактическата раздяла между страните е настъпила на 31.12.2019 г.

По време на брака между страните ищецът е сключил с „*** П. П. Ф. СА." клон Б. договор за потребителски паричен кредит № PLUS -17021690/21.05.2019 г. в размер на 6 000 лв.. Сумата по отпуснатия кредит е следвало да бъде преведена по банковата сметка на ищеца - IBAN:*** и BIC:*** при банка „С. Ж. Е." АД. В Условията по договора ищецът е декларирал, че сметката е лично негова и е краен получател на средствата по нея. Кредитът следвало да се погаси на 42 броя месечни вноски в размер на 226.87 лв.. Общият размер на кредита /главница, лихви, разходи/ възлиза на 9 528.54 лв. Първата погасителна вноска е с падеж 05.06.2019г., а последната с падеж 05.11.2022г.

С „*** П. П. Ф. СА." клон Б., ищецът е сключил и договор за потребителски кредит № PLUS -17385364/25.10.2019г. в размер на 12 000 лв.. Сумата по отпуснатия кредит е следвало да бъде преведена по банковата сметка на ищеца: IBAN:*** и BIC.*** при банка „С. Ж. Е." АД. В Условията по договора ищецът е декларирал, че сметката е лично негова и е краен получател на средствата по нея. Кредитът следвало да се погаси на 84 броя месечни вноски в размер на 289.53 лв.. Сключено е и Споразумение за отсрочване на погасителни вноски /л.30/. Общият размер на кредита /главница, лихви, разходи/ възлиза на 24 980.52 лв., като падежът на първа вноска е 20.11.2019г., а на последна 20.02.2027г.

От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че съгласно условията на сключения договор № PLUS -17021690/21.05.2019 г., усвоената главница по кредита е в размер на 6000 лв., намалена с такса ангажимент в размер на 210.00 лв.(която е дължима еднократно и се заплаща при отпускане на кредита), или по сметката на ищеца са постъпили 5790 лв. Размерът на разходите за лихви и застраховки, съгласно договора и приложения към него погасителен план са следните: Застраховка – 1411.20 лв.; Лихви по кредита – 2347.34 лв.. Съгласно погасителния план към договора, общата сума на плащанията е в размер на 9528.54 лв., която включва погасяване на главницата по кредита в размер на 5790 лв., лихвите в размер на 2327.34 лв. и застраховката в размер на 1411.20 лв. Броят на погасителните вноски е 42, като месечната погасителна вноска е в размер на 226.87 лв. Към 31.12.2019 г., датата на фактическата раздяла, са направени 7 вноски за погасяване на кредита в размер на 226.87 лв. или общо 1588.09 лв. От представената информация от *** П.

П. Ф. СА, клон Б., вноските за погасяване на кредита са направени както следва: През системата И. - 19 вноски, общо в размер на 4310.53 лв. От П. К. К. - 5 вноски, общо в размер на 3907.37 лв. От К. П. К. - 8 вноски, общо в размер на 1600 лв. От *** П. П. Ф. СА, клон Б., не са в състояние да представят информация за физическото лице, направило вноските през системата И.. Съгласно условията на сключения договор PLUS - 17385364/25.10.2019 г., усвоената главница по кредита е в размер на 12 000 лв., намалена с такса ангажимент в размер на 420.00 лв.(която е дължима еднократно и се заплаща при отпускане на кредита), или по сметката на ищеца са постъпили 11 580 лв. Размерът на разходите за лихви и застраховки, съгласно договора и приложения към него погасителен план са следните:

Застраховка- 3780 лв.; Лихви по кредита – 8960.52 лв. Съгласно погасителния план към договора, общата сума на плащанията е в размер на 24320.52 лв., която включва погасяване на главницата по кредита в размер на 11 580 лв., лихвите в размер на 8960.52 лв. и 2 застраховката в размер на 3780.00 лв. Броят на погасителните вноски е 84, като месечната погасителна вноска е в размер на 289.53 лв. Към 31.12.2019 г., датата на фактическата раздяла, са направени 2 вноски за погасяване на кредита в размер на 289.53 лв. или общо 579.06 лв. От представената информация от „*** П. П. Ф. СА, клон Б.", вноските за погасяване на кредита са правени както следва: През системата И. - 8 вноски, общо в размер на 2647.02 лв.; От П. К. К. - 12 вноски, общо в размер на 2895.56 лв.; От К. П. К. - 11 вноски, общо в размер на 2200.00 лв. Към 08.02.2024 г. договорът за кредит не е погасен. Внесени са погасителни вноски в размер на 7742.58 лв. От „*** П. П. Ф. СА, клон Б.", не са в състояние да представят информация за физическото лице, направило вноските през системата И..

Представени са Извлечения от банковите сметки на страните.

В полза на ответника са ангажирани гласни доказателства, за опровергаване твърденията на ищеца, че посочените суми по кредити са разходвани за нуждите на семейството. Разпитан е св. Е. Ж. /майка на ответника/. В показанията си установява, че е близка с дъщеря си. Знае обстоятелства относно начина на живот по време на брака на вече бившите съпрузи. Знае, че са теглили кредит през 2016г. за закупуване на кола. През 2019г. дъщеря й рефинансирала този кредит при по-добри условия. Не знае за други кредити на семейството. Постоянно им помагали финансово. Купували им обзавеждане и електроуреди за жилището, в което живеели. В края на 2019г. съпрузите се разделили. Продали автомобила и си разделили парите.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.

В конкретния случай е безспорно установено, че страните са бивши съпрузи. Бракът между страните е прекратен през 2021г., а фактическата им раздяла датира от 31.12.2019г..

Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Следователно солидарната отговорност на другия съпруг възниква не с получаването на заетата сума, а от това дали сумата е изразходвана за задоволяване нуждите на семейството.

Тъй като няма легална дефиниция на “нужди на семейството”, то в съдебната практика се приема, че такава дефиниция е дадена от ВКС на РБ по реда на чл.290 ГПК с Решение № 293/19.11.2013г. по гр.д. № 3267/2013г. на ІІІ ГО на ВКС, като за такива следва да се приемат всички общи нужди на всички членове на семейството свързани не само с обикновените, ежедневните и материално-домакински нужди-доставяне на хранителни продукти, услуги, отопление, покъщнина, плащане на вода, електричество, облекло, учебни пособия, лечение, почивки, образователни и здравословни потребности, но и стоки и вещи, необходими за съвместния живот вкл. за оправданите лични нужди на членовете на семейството, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.

Посочената разпоредба е императивна и предвижда солидарна отговорност на съпрузите за поети от тях задължения за задоволяване нужди на семейството, като според съдебната практика тези нужди представляват общите потребности на членовете на семейството, за задоволяването на които се изисква семейна солидарност и взаимопомощ.

Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдяните разходи не са извършени или, че с кредита не са удовлетворени семейни нужди.

Ако не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди. Когато единият от съпрузите е получил заеми и иска другият да бъде осъден да му върне половината от платените след прекратяване на брака вноски за погасяване на дълга, той трябва да посочи датата на сключване на договора за кредит, за какво е разходвана получената в заем сума, а ако е рефинансиран предходен кредит - следва да посочи датата на сключване и страните на предходния кредит и за какво е изразходвана сумата по предходния кредит.