Решение № 260148 от 26.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 260148 гр.Пловдив, 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, ХIІ т.с., в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав

СЪДИЯ: Симеон Захариев

При участие на съдебен секретар: Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 946 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени главни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и при условията на евентуалност - обратни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.

„АНАСОЛАР“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:*** – адв. И.Д., твърди че в качеството си на производител на електрическа енергия, е сключило с ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници с №

979/30.01.2013 г. Твърди също, че на основание Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, ответното дружество е започнало да изкупува от ищеца електроенергия на определената преференциална цена от 567.41 лв./MWh само до произведени 1 188 kWh, а произведеното над това количество електроенергия изкупувало на по-ниски цени. Твърди, че с решение № 14886/03.12.2018 г. на ВАС, IV-то отделение, е оставено в сила Решение № 4937/20.07.2017 г. на АССГ по адм.д. №

3247/2016 г., по силата на което Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР е отменено. Предвид обратното действие на съдебното решение, счита че цялото произведено количество електроенергия за периода 01.11.2016 – 30.09.2019 г. следва да му бъде заплатено от ответника по преференциални цени. Ето защо, претендира да се осъди ответника да му заплати сумата 43752.62 лв., представляваща разлика между заплатената по-ниска цена, на основание отмененото решение на КЕВР, и дължимата по цитирания договор преференциална цена за процесния период, ведно с мораторна лихва върху главниците за всеки един месец, за периода 01.12.2016 до 07.11.2019 г., общо в размер на 7300 лв., както и направените по делото разноски.

Ответникът по главните искове „ЕВН

БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, оспорва исковете. Признава сключването на процесния договор, както и качеството на ищеца на производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез посочената в исковата молба електро централа. Не спори, че цитираното от ищеца решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР е отменено с окончателно решение на ВАС в частта по т.2.14.

Заявява, че след отмяната на това решение, е прието друго такова от КЕВР – Решение № СП-2/06.03.2019 г., с което за обекти като този на ищеца е определено нетно специфично производство в същия размер – 1 188 kWp, считано от 31.07.2015 г.

Заявява също, че договорът, сключен с ищеца, не е бил действащ през целия период, обхванат от исковата претенция. Твърди, че за посочени в отговора на исковата молба периоди, ищецът е продавал произведената електрическа енергия на трети лица – търговци на електрическа енергия, като се е възползвал от възможността, дадена с чл.31, ал.12 ЗЕВИ. В този период ответникът не е имал задължение и не е изкупувал електрическа енергия от ищеца.

За първия период, обхванат от действието на договора, ответникът признава, че е закупувал електрическа енергия от ищеца над нетното специфично производство /НСП/ на по-ниска от преференциалната цена, но за това си действие се позовава на чл.31, ал.5, т.1 и т.2 ЗЕВИ, въз основа на които разпоредби твърди, че е закупил електрическата енергия по т.нар. цена за излишък на балансиращия пазар. Дори да се приеме, че през същия период липсва решение на КЕВР за определяне на нетно специфично производство, то счита, че нетното специфично производство и неговата цена, се прилагат по силата на закона. Развива подробни съображения в тази насока.

Поддържа, че на изкупуване по преференциална цена, изчислена по реда на чл.31, ал.11 ЗЕВИ, подлежи само количеството произведена електрическа енергия до размера на определеното нетно специфично производство /НСП/, а количествата над този размер се изкупуват по цена за излишък. Поддържа, че по силата на последните изменения в чл.31, ал.5 ЗЕВИ (ЗИД ЗЕ, обн.ДВ, бр.26/2015 г.), са променени условията на договора, като са предвидени различни цени за изкупуване преди достигане на НСП и след този момент, като тези условия са задължителни за страните по аргумент от чл.30 на договора. Твърди, че цената на изкупуване е посочена от самия производител в издадените от него фактури, което означава, че и двете страни по договора са съгласни, че НСП се прилага по отношение обекта на ищеца. Като поддържа, че т.нар. НСП произтича от закона, счита, че същото може да се определи и да се прилага и при липса на решение на КЕВР в тази насока. Позовава се на §1, т.29 ДРЗЕВИ и счита, че НСП следва да се определи въз основа на два компонента: усреднената стойност на средногодишно производство от 1 kW инсталирана мощност на групата

ФЕЦ, в която попада ищеца и усреднената стойност на собствените нужди на същата група. Първият компонент е определен с решение № Ц-18 на КЕВР и е в размер 1 250 kWh. Вторият компонент счита, че може да бъде изчислен от електроинженер и зависи от техническите спецификации на конкретния обект на производство. Въз основа на свои изчисления в тази насока счита, че за да покрият собствените си нужди, ФЕЦ като тази на ищеца имат нужда средно от 62 kWh ел.енергия за всеки kW инсталирана мощност. НСП се получава като от средногодишното производство 1 250 kWh се извадят собствените нужди на обекта – 62 kWh, при което се получава 1 188 kWh за 1 kW инсталирана мощност, а за цялата инсталирана мощност на обекта на ищеца в годишен размер НСП е 116424 kWh.

Произведените от ищеца количества енергия, надвишаващи последната стойност, поддържа, че следва да се заплащат по цена за излишък. Тъй като законодателят е съобразил, че тази цена е ниска, същият е дал възможност на производителите да продават електрическа енергия по свободно договорени цени – чл.35, ал.12 ЗЕВИ.

За една част от процесния период ищецът се е възползвал от тази възможност, като е продавал енергия на свободно договорени цени по договор с избран от него търговец. За този период ищецът не е бил част от балансиращата група на ответното дружество, поради което му се дължи цена за произведена електрическа енергия.

По изложените съображения се иска отхвърляне на исковете. Претендират се деловодни разноски.

Обратни искове, предявени при условията на евентуалност:

„ЕВН България Електроснабдяване“

ЕАД, ЕИК *********, твърди че на основание чл. 93 ЗЕ, продава на обществения доставчик –„НЕК“ ЕАД, ЕИК *********, количествата електроенергия, които е закупило по чл. 31 от ЗЕВИ по цената, на която я е закупило. На основание посочената разпоредба, твърди, че е сключило с НЕК ЕАД договор за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници и централи с комбиниран цикъл на производство № 19ИЕ-КС943Е01/01.11.2016 г. като цялото произведено и закупено от „АНАСОЛАР“ ЕООД количество електроенергия, е продадено на НЕК при същата цена, на която е било закупено. Това поражда правния му интерес, в случай, че дружеството бъде осъдено да заплати това количество електроенергия при по-висока цена, да се осъди НЕК ЕАД да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* разликите между заплатената цена „излишък“ и преференциалната цена, уговорена между страните, както следва: 4859.97 лв. – за периода 01.11.2016 – 30.11.2016 г.; 1401.29 лв. – неустойка в размер на законната лихва върху посочената главница за периода 28.01.2017 – 02.12.2019 г.; 4867,04 лв. – за периода 01.12.2016 – 31.12.2018 г.; сумата 1358.72 лв. – неустойка върху посочената главница за периода 02.03.2017 – 02.12.2019 г.; 342.70 лв – за 14.09.2017; 69.78 лв. – неустойка върху посочената главница за периода 29.11.2017 – 02.12.2019 г.; 234.03 лв. за 21.09.2018 г.; 23.92 лв. – неустойка върху посочената главница за периода 29.11.2018 – 02.12.2019 г., 1608.16 лв. – за периода 07.09.2019 – 11.09.2019 г.; 1.34 лв. неустойка върху посочената главница за периода 29.11.2019 – 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на обратната искова молба на 04.12.2019 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Третото лице-помагач „НАЦИОНАЛНА

ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД оспорва по основание и размер, както главните искове, така и предявените против него обратни искове на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД. Възразява, че преференциална цена се дължи само за количествата до размера на нетното специфично производство, а надхвърлящите го счита, че следва да се заплащат по цена за излишък на балансирания пазар. Позовава се на чл.31, ал.5 и §1, т.29 ЗЕВИ. Поддържа, че ако цялото произведено количество електроенергия се заплаща по преференциална цена, производителят ще генерира допълнителни приходи и възвръщаемост в повече от приходите, необходими за покриване на разходите му, включително инвестиционните и възвръщаемостта, което е в противоречие с посочените разпоредби. Счита, че отмяната на т.2.14 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. няма за последица отпадане на нетното специфично производство за обекта на ищеца, тъй като с чл.31, ал.5, т.1 ЗЕВИ са изчерпателно посочени обектите, които са изключени от приложението на НСП, като в изключенията не попадат фотоволтаичните електрически централи като тази на ищеца по главните искове. Твърди, че след отмяната на горното решение е прието друго такова – Решение №СП-2/06.03.2019 г., с което КЕВР е установила, считано от 31.07.2015 г., НСП за обектите като този на ищеца в размер 1 188 kWp. Това решение има обратно действие и незабавно изпълнение, поради което е приложимо в настоящия казус. Посочва, че това решение е обжалвано и понастоящем е постановено решение на Административен съд София град, с което жалбата е отхвърлена. Отделно от това, в отговора на НЕК се възразява, че продадените на свободния пазар количества електрическа енергия са изключени от задължителното изкупуване, като в тази връзка се позовава на чл.1, ал.1 от договора за изкупуване на главния ищец. По иска за неустойка за забава възразява, че главниците, върху които такава се претендира, не са изискуеми, същите не са фактурирани от крайния снабдител и за тях не тече срок за плащане.

По изложените съображения моли главните искове да бъдат отхвърлени, а обратните – оставени без разглеждане, а в случай, че главните искове бъдат уважени – обратните такива да се отхвърлят като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, който експлоатира фотоволтаична централа с обща мощност до 98 kWp в м.

Юртлука в землището на с. Дуванлии, Община Калояново.

Няма спор, че страните по главните искове – ищецът като продавач и ответникът като купувач, са сключили договор № 979/30.01.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. В чл.1 от договора е уговорено, че продавачът ще произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез горепосочения обект, а купувачът ще изкупува количеството произведена и доставена от продавача активна енергия, с изключение на количествата, които продавачът ползва за собствени нужди или продава по свободно договорени цени по реда на гл.ІХ, раздел VІІ ЗЕ и/или на балансиращия пазар. Уговорен е 20-годишен срок на действие на договора – чл.3, ал.1. В чл.4 е уговорено отчитането на произведената енергия да се извършва със средства за търговско измерване, собственост на разпределителното предприятие, съответно на база информацията, предоставена от средствата за измерване, купувачът да съставя протокол, съдържащ данни за количеството произведена през отчетния период ел.енергия според показанията на електромера, който протокол се изпраща на продавача не по-късно от три работни дни след края на отчетния период. В чл.5 е уговорено, че произведената ел.енергия се изкупува по определена от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида на енергийния обект. Уговорено е продавачът ежемесечно до 5-то число на месеца да издава и предоставя на купувача фактура за дължимите суми през предходния месец.